Все още не знаем каква е целта на Русия с войната в Украйна. Но разбрахме едно – руските въоръжени сили не са суперсилата, за която говореше Владимир Путин и която е в мечтите на всички русофили по света. Те са обикновена посредствена организация, която в повечето моменти действа като терористична групировка, а не като модерна суперармия.
Русия предприе пълномащабна инвазия в Украйна на 24 февруари по заповед на Владимир Путин, непредизвикано и без ясно поставени цели. Още от първите дни на инвазията руската армия се изправи пред тежки логистични проблеми и стратегически провали на бойното поле. Прочутият американски генерал Омар Брадли, един от най-важните американски военачалници през Втората световна война, казва, че „аматьорите говорят за стратегия, докато професионалистите – за логистика”. На бойното поле в Украйна ясно се вижда, че Русия далеч не е суперсилата, за която се представя, а една от основните причини за провала ѝ е именно логистиката.
Руските въоръжени сили са наследили съветския манталитет и сякаш още живеят в миналото, допускайки грешки, които модерните армии по света не биха. На парадите на 9 май всяка година Русия се хвали с „най-модерните” и „безаналогови” военни машини и системи, каквито „светът не е виждал”. Още в първите дни на войната в Украйна обаче руските танкове останаха без гориво, бойният дух на войници бе нисък, и по калните пътища се появяваха все повече изоставени бойни машини. Това е позор за армия, която твърди, че е най-могъщата в света. От друга страна, без много приказки, украинските сили ефективно унищожават танковете, самолетите и човешката сила на врага.
На хартия руската армия е много по-добре подготвена от украинската за водене на война. Реалността обаче показва друго: руската армия изпитва тежки затруднения само на десетки километри от своята граница. А представяте ли си да воюва на хиляди от нея?
Руската федерация има отлично изградени железопътни мрежи на собствена земя, които са под контрола на държавата. Армията разполага с възможност за бърза вътрешна мобилизация, което включва мигновеното предвижване на бронетехника от една точка до друга по ефективен начин. РФ разполага с близо 30 000 служещи в Железопътните войски към въоръжените сили, които имат задача да поддържат логистично железопътната мрежа, включително охрана на железниците. Това звено е по-мащабно в сравнение с другите държави, което е показателно за значението на ЖП транспорта в огромна Русия при воденето на война. В месеците преди инвазията бяха публикувани стотици видеа в социалните мрежи, показващи движението на танкове и друга техника по релси към границите с Украйна. Това огромно предимство на руската армия обаче се превръща в ахилесова пета за Русия, когато войната се измести извън нейните граници. Украйна очаквано прекъсна ЖП връзките си с Беларус и Русия, което изправи Русия пред непосилна задача, защото трябваше да промени стратегията си.
Когато първоначалният план на Владимир Путин за блицкриг и превземане на Киев за три дни се провали, нагледно се видя, че логистичните възможности на армията не са предназначени за мащабна сухопътна офанзива далеч от нейните железопътни линии (било то и в съседна държава). Русия не разполага с достатъчно бригади за материално-техническо осигуряване, а до момента украинските сили са унищожили 60 цистерни за гориво на врага. Руската армия не разполага с достатъчно превозни средства, за да изпълни логистичните изисквания на повече от 150 км от складовете за снабдяване. Когато не разполагаш с вагони за логистика, изграждаш временни тръбопроводи за доставка на гориво. Украйна обаче е огромна страна, а руснаците нямат достатъчен брой жива сила, за да контролират цялата територия, през която минават тези тръбопроводи. Те са лесна плячка на местните жители, които посрещнаха руските окупатори не с водка, а с коктейли „Молотов”. И тук идва най-големият проблем за Русия: живата сила.
За Путин човешкият живот няма стойност. Големият проблем на руската армия е, че не само животът на противника няма стойност за Путин, но и животът на самите руски войници. Бойният дух на руската армия в Украйна е нисък, командирите са объркани, няма и храна. Унижението е толкова голямо, че Русия полага усилия за набирането на сирийски наемници за „специалната си военна операция" в Украйна, в която от военна гледна точка няма нищо специално, освен терор срещу цивилни. Голяма част от руските войници са били излъгани, че отиват на учение, а не на война. Кремълската пропаганда до такава степен е промила мозъците на онези от тях, които са знаели къде отиват, че са мислели, че ще бъдат посрещнати като освободители от украинското население. А реалността е сурова за руския солдат – украинското население е по-сплотено от всякога, за да отблъсне тази агресия и да запази своята свобода.
Провалът в плана за бърза и лесна военна победа в Украйна отприщи вълна от терор срещу цивилното население. Путин заяви, че в Украйна ще атакува само военна инфраструктура от критично значение за Киев, което е една голяма лъжа. Руската армия започна да действа като терористична организация, убивайки невъоръжени жени и деца и бомбардирайки жилищни сгради, училища и детски градини. Русия има богат опит с извършването на военни престъпления в различни точки на света, и сега в Украйна продължава тази своя черна стратегия. Опитът на Москва да пречупи волята на украинския народ обаче е обречен на провал.
Митът за непобедимите Военновъздушни сили на РФ също бе развенчан в Украйна. Макар на хартия да има много по-големи възможности от Украйна, Русия все още не владее небето над Украйна. Липсва координация между ВВС и сухопътните войски. А липсата на на координирани действия на различните родове войски не е съвместима с изявленията на Кремъл за „модерна руска армия”.
Путин се изживява като цар и прекроява граници в Европа заради ядрения арсенал на РФ. Без него, въоръжените сили на Русия са повече от посредствени. В конвенционална война срещу НАТО шансовете за победа на Русия са нулеви. А при ядрен конфликт, победител няма да има.