Може ли да се стигне до разбирателство между правителството, синдикатите и работодателските организации за актуализацията на бюджета. Среща на тристранката имаше във вторник. А вчера лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов оттегли партията си от коалицията. По темата говорим с Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Ето какво каза той пред ФАКТИ.
- Г-н Велев, много неща се случиха след срещата на тристранния съвет във вторник… Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов се оттегли от коалицията. Как ще се приеме проекто-бюджетът…
- Как ще се приеме проекто-бюджетът, след като „Има такъв народ“ напусна коалицията, ми е трудно да кажа. На съвета бяха обсъдени проектите за изменение на трите бюджета. Работодатели и синдикати казаха своята позиция. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която представлявам, не подкрепи нито един от трите бюджета с различни аргументи. Най-важен е проектозаконът за държавния бюджет, въпреки че най-много допълнителни средства се добавят в проекта за държавното обществено осигуряване. Не подкрепихме проекта за държавен бюджет, защото в него не виждаме разпоредби, които да гарантират изпълнение на споразумението, което работодателските организации постигнаха с Министерски съвет за компенсиране високите цени на електроенергията в средносрочен план. Европейската комисия казва, че това може да се прави дотогава, докогато е необходимо. Говорим за компенсиране на цените на електроенергията за свободния пазар. Тоест, да продължи тази схема, която сега е одобрена за месеците май и юни за следващия средносрочен период, в който цените са високи. Ние очакваме в изменението на бюджета да бъдат заложени такива разпоредби, които да дадат сигурност и предвидимост на крайните цени след компенсиране, за да може бизнесът да оперира и да се възползва от възможностите за нарастване на продажби и заплати. Сега виждаме, че ситуацията, при която имаме скъсяване на веригите за доставки, предоставя такива възможности. За да стане това, трябва да има конкурентни, сравними цени с нашите конкуренти в другите страни. Без компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията, както се прави в останалите страни в Европа, няма как това да се случи.
- Какви са най-добрите европейски практики в това отношение?
- Става въпрос за облагане допълнително на свръхвисоките печалби в енергетиката, които Европейската комисия ги нарича неочаквани. А при нас тези печалби са в особено големи размери, защото суровините са местни. Атомното гориво го броим за местно, защото то е закупено и имаме такова до края на 2023 година. То е по стари цени, така че себестойността на произвежданата енергия у нас не се променила. Въглищата са местни, а всичко това формира огромни неочаквани печалби, като част от тях са достатъчни да компенсират цените на предприятията и изобщо на всички на свободния пазар до нива, конкурентни на страните в ЕС. В проекта за бюджета не се предвиждат такива разпоредби. Вярно е, че има внесен и паралелно закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който предвижда механизъм, по-скоро допълнително го регламентира, защото и досега се използваше, за допълнителни приходи във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Но в него няма числа, няма параметри, няма ангажимент. Всичко е оставено на субективното решение и преценка на министъра на енергетиката. Това, сами разбирате, че по никакъв начин не може да внесе сигурност и предвидимост. Това е основният за нас недостатък на този законопроект. Говорим за антикризисни мерки, а кризата се състои във високата инфлация. Високата инфлация идва на първо място от високите цени на електроенергията за предприятията.
- Идеята на тази актуализация първоначално беше да се направят анализи за няколко месеца, които да позволят да се започнат реформи и те да бъдат заложени в бюджета. Но този план се преформатира в друг план - антикризисни мерки…
- Това е втората причина, за да не подкрепим бюджета. В него не се виждат сериозни реформи. Вярно е, че се промени много ситуацията. Има световна и европейска криза, ситуацията с войната в Украйна също оказва влияние, но точно по време на кризи се правят болезнените реформи, а не във време, когато всичко е наред и върви гладко.
- При горивата как стоят нещата…
- Третата причина е липсата на желание да се подпомогнат домакинствата фокусирано при високата инфлация. Подпомагат се всички, а не само хората, които имат нужда. Така публичният ресурс се пилее, разходва се неефективно, а това допълнително подклажда инфлацията. Според мен трябва да се подпомагат около 1/3 от домакинствата, а не всички. Това важи както за мерките за намаляване на ДДС за хляб, парно, газ и т.н., така и за тези 25 стотинки отстъпка за литър гориво на бензиностанциите. Те са за всички, не само за нуждаещите се. Ако беше само за нуждаещите се, можеше да е по-сериозен размерът на подкрепата, а в същото време да се използват по-малко средства. Така можеше да се намали дефицитът и изземването на ликвидност от икономиката.
- Имате ли някаква идея как точно ще се възстановяват тези 25 стотинки на търговските обекти?
- Нашето предложение беше това да не става през търговците на бензиностанциите, което е допълнително административна тежест за тях, а да става чрез Агенцията за социално подпомагане и да не е за всички.
- Бихте ли обяснили по-подробно. Хората да получават пари през Агенцията или…
- Да, хората да получават пари или ваучери, които да са за обща подкрепа, а не да са разбити като ДДС за парно, за газ и т.н. Елементарен пример. Не всички имат парно… Хората, които ползват друга енергия за отопление, как ще бъдат подпомогнати? За нас правилният начин беше хората с по-малки възможности да бъдат подкрепени през Агенцията за социално подпомагане.
- И накрая да поговорим за най-болезнената тема – пенсиите…
- При пенсиите продължава изкривяването на модела. Тези добавки за ковид, които неправомерно бяха включени в пенсиите, сега се предвижда да станат трайни. Това не е пропорционално на осигурителния принос на хората и изкривява пенсионния модел. Става така, че половината хора с трудови пенсии ще имат една и съща пенсия – минималната. Това значи, че тези, които са се осигурявали на средна заплата, и тези, които са се осигурявали на минимална заплата, ще имат еднаква пенсия. Това демотивира хората да се осигуряват на реални доходи и ги мотивира да укриват доходи, да се осигуряват на минимум, защото накрая ще получат една и съща пенсия. Това е основният дефект. Другият проблем е липсата на устойчивост на това увеличение на пенсиите, което за годишен период е от порядъка на 3,5 млрд. лева. При актуализацията на бюджета сега говорим за още 1,3 млрд. лева. Догодина сумата не може да бъде намалена, няма случай на намаляване на пенсии, а това при следващи периоди ще доведе до финансова неустойчивост и ще затрудни пътя ни към еврозоната. Има и риск от гръцки сценарии.