Нещо в отношенията между САЩ и Китай куца напоследък. Между тях могат да възникнат тежки конфликти. Двете велики сили трябва да решат как да направляват съперничеството помежду си, каква доза конфликт могат да понесат, коментира Дойче веле
Бившият австралийски министър-председател Кевин Руд, който разбира много и от Китай, и от Запада, казва следното за възхода на Китай: "Ако Китай -вероятно след по-малко от десетилетие - стане първа икономическа сила в света, тогава за първи път след крал Джордж Трети начело на световната икономика ще застане една неговореща английски език, незападна и недемократична държава." А който държи световната икономика, той определя и правилата, показва историята.
Крал Джордж Трети е управлявал в края на 18 и началото на 19 век. Той е бил на власт цели 60 години, през които Великобритания е водила войни в цял свят, преживяла е революции, основала е десетки колонии и се е превърнала в икономическа сила. По същото време в Китай династията Цин вече залязва, а страната бавно, но сигурно, губи влияние и значение. Западните наблюдатели често забравят за този исторически паралел. В Китай обаче той е добре запомнен урок и мерило за страната - тя иска да си възвърне онази водеща позиция в света, която е имала преди въпросното западане.
Класическият конфликт
Със сигурност не е грешно да определим днешния свят като хаотичен, което е другата дума за многополюсен. В него влиянието на отделните страни е ограничено, а зависимостта им - изключително висока. В този свят границите са загубили своето значение. И все пак класическият конфликт между държавите продължава да съществува, а този между САЩ и Китай е може би най-яркият пример. След Рейгън и Горбачов все по-рядко ставаме свидетели на дуел между Вашингтон и Москва - старите идеологически борби са отстъпили място на нови предизвикателства. И ако сега президентите на САЩ и Китай си дават среща, която привлича любопитните погледи на целия останал свят, това не може да се нарече просто рутинна среща.
На кръстопът
Китайският президент Си Цзинпин е в самото начало на своя вероятно 10-годишен управленски мандат. Обама има зад гърба си вече 4-годишен период на управление. И двамата знаят отлично, че се намират на кръстопът и че ги чакат трудни решения: как да направляват съперничеството между двете велики сили; на какви правила трябва да се основават отношенията; каква доза конфликт могат да понесат двете държави?
Нито САЩ, нито Китай имат интерес от един открит, още по-малко военен конфликт помежду си. Между двете страни от двата края на Тихия океан има обаче напрежения и те се подклаждат от различните им интереси и различните им представи с какви средства и по какъв начин тези интереси могат и трябва да бъдат постигнати. Не е тайна, че между Вашингтон и Пекин има недоверие, което на моменти възприема агресивна форма. Съперничестото между тях отдавна се е превърнало във фактор, който моделира външната им политика и политиката на участия в междудържавни съюзи, пактове или организации.
Крайно важно е да се намери общ език
Още от президента Никсън насам, откакто САЩ и Китай поддържат официални отношения, на Запад се спори какъв е Китай - враг или приятел? Американският президент Обама изглежда е решил правилно тази дилема, като ориентира външната политика на страната си изцяло към Тихокеанския регион. Америка винаги е била тихоокеанска сила и това трябва да си остане така. Стабилноста в Тихоокеанския регион, благоприятствала икономическия възход в много азиатски страни, е и американски продукт. Затова не бива да ни изненадва фактът, че страните от Югоизточна Азия все по-настойчиво търсят близостта на САЩ.
Напоследък обаче конфликтните зони в отношенията между САЩ и Китай се разрастват. Ако този процес продължи да се развива със същото темпо, той може да стане неуправляем. Най-важното послание от сегашните разговори между двамата президенти трябва да гласи: Да, ние осъзнаваме това. Двамата лидери трябва да покажат, че са наясно колко важно е да намерят общ език, на който да си говорят всички - и президентите, и дипломацията, и армиите на двете страни, и бизнесът. В Калифорния се води диалог между две велики сили. И за да не се превърне той в един обикновен дуел между двама ревниви съперници, е необходим много дипломатически нюх. По всичко личи, че Обама и Цзинпин са разбрали това. Иначе не биха извървяли и половината от пътя до тази среща.