Ива Лазарова разкрива пред ФАКТИ каква субсидия на ден получават ГЕРБ, ДПС и БСП

Преди дни от Института за развитие на публичната среда разкриха, че политическите партии са разходвали повече средства от това, което са получили през миналата година. За повече подробности по темата се обърнахме към експерта Ива Лазарова. Ето какво разкри тя пред ФАКТИ.

- Г-жо Лазарова, какво показват данните за приходите на партиите през 2021 г., които са 38 391 735 лв. От какво се формират?
- Двата основни източника за финансиране на дейността на партиите са собствените им приходи и държавната субсидия. От своя страна собствените приходи могат да бъдат от членски внос, от недвижими имоти на партиите, от дарения и завещания от физически лица, от лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, от стопанска дейност.

- Колко средства от държавната субсидия са получили партиите?
- Право на държавна субсидия имат формациите, излъчили представители в Народното събрание, както и партиите, получили повече от 1% подкрепа на последните парламентарни избори. Към настоящия момент размерът на субсидията възлиза на 8 лв. на получен действителен глас. Така, за миналата 2021 г., например, държавата е отделила 18.9 млн. лева за безвъзмездна помощ за партиите. Ако „класираме” политическите субекти, то ще видим, че най-много държавно финансиране са получили от ГЕРБ (вкл. и в коалиция със СДС). Техните приходи от субсидия възлизат на 6.5 млн. лв. Следват БСП (като коалиция от партии) с 4.3 млн. лв. и ДПС с 2.5 млн. лв. Така „реалната дневна ставка” за ГЕРБ възлиза на 17 915 лв. При БСП тя е 11 700 лв., а при ДПС – 6 940 лв. Това са и трите партии, участвали във всички народни събрания през 2021 г. След изборите през ноември – за периода до края на декември 2021 г., формациите, преминали бариерата от 1%, са получили общо 2 348 732 лв. Партията, останала извън 47-то НС, но пък получаваща субсидия, е ВМРО-БНД. В този период тя е получила 29 796 лв. или по около 640 лв. на ден. Тази информация обаче не е налична във финансовите отчети на политическите субекти, а в регистъра на Министерството на правосъдието.

- Значи съществуват проблеми с отчитането на партийната субсидия? Какви най-общо са те?
- Липсва публичност относно разходването на държавната субсидия. Формата, в която партиите се отчитат пред Сметната палата, не съдържа изискване за отделно посочване на държавната помощ. Тя следва разписанията в Закона за счетоводството, но без по никакъв начин да се отчита спецификата на политическата дейност - партиите се отчитат по същия образец като и всяка фирма в държавата. Именно затова, само на база финансовите отчети, не може да се проследи за какво се използва субсидията и дали направените разходи са присъщи на съответния политически субект.

- За същия период политическите централи са отчели разходи за 49 203 486 лв. Повече от приходите… Коя партия колко пари държи по сметки?
- Съгласно партийните отчети най-голямото разходно перо през 2021 година е било за административни услуги – почти 22.5 млн. лв. На второ място се нареждат „други, присъщи за дейността” разходи. В тази твърде обща категория са отчетени 12.3 млн. лева. Какво обаче се включва в това перо не може да стане ясно, защото Законът за политическите партии допуска такава категория, но без да дава ясна дефиниция какви може да са допустимите партийни активности в нея. И този дефицит позволява на формациите да включват в това перо широк кръг от разходи, сред които и пътувания до различни дестинации в чужбина, настаняване в хотели, подаръци за партийни лидери и др. От партийните отчети става ясно, че политическите формации са били на загуба за 2021 г. Очевидно този отрицателен финансов резултат е бил компенсиран от спестявания и депозити на партиите. Така например най-голямата опозиционна сила в момента - ГЕРБ, през 2020 г. е имала депозити на стойност 13.5 млн. лв. В края на 2021 г. тези средства вече са 6.4 млн. лв. Участващата в управляващата коалиция БСП също бележи намаление на депозитите си - от 1.03 млн. лв. през 2020 г. на 549 000 лв. през 2021 г.

- 48 формации (или 39%) от подалите отчети пред Сметната палата са декларирали, че не са похарчили никакви средства през изминалата година. Партии на хартия?
- В изборната 2021 г. се оказва, че една трета от политическите субекти у нас не са функционирали изобщо – не са проявили интерес нито към парламентарни, нито към президентски избори. Формално те отговарят на всички изисквания, регистрацията им е активна, но не извършват никаква дейност. Нямат разходи, свързани с поддръжка на офиси, централа, режийни, събрания на симпатизантите и членовете си например. Нямат и приходи от членски внос. Същевременно, тяхната партийна регистрация може да се използва от новосформирани политически проекти, ако бъдат потърсени. Все пак през 2023 г. предстоят местни избори и може да се прояви някаква партийна активизация на локално ниво.

- Най-голяма загуба от всички партии бележи ГЕРБ – 7 240 000 лв. Какви са обявените разходи?
- Според документите на партията нейните разходи възлизат общо на 14.9 млн. лв. Най-голям дял имат разходите за регламентирана дейност - те са 9.1 млн. лв., като 183 хил. лв. са за направени дарения. В допълнение, административните разходи на партията са за 5.8 млн. лв. От ГЕРБ са декларирали и 40 000 лв. финансови разходи, от които 9 000 за лихви.
- ДПС също е на загуба с 1,7 млн. лева. Разходите им са…
- Отчетените от партията разходи са за 4.96 млн. лв. Най-много средства са отделени за административни разходи - 3.7 млн. лв. Следват 1.034 млн. лв. за възнаграждения на ангажираните с политическите дела и 198 хил. лв. за данъци и осигуровки. И ДПС, и ГЕРБ са включили средствата, които по документи са отделили за изборите, в своите годишни финансови отчети. За съжаление обаче, от последните не може да се посочи в коя конкретна категория политическите формации са предпочели да опишат тези разходи. Това, както вече посочихме, е проблем, заложен изначално поради липсата на специфична форма за отчет на партиите, която да отговаря на характеристиката на тяхната дейност.