Държавният департамент на САЩ насърчава диалога за формиране на правителство в България - това посочва в коментар специално за БНР говорителят на Държавния департамент Нед Прайс.Той уточнява, че "съставянето на правителство очевидно е вътрешнополитически въпрос, но ние винаги сме за диалога".
Преведено от езика на дипломацията, това означава, че САЩ активно работят за сформирането на редовно правителство в България, като "диалогът" е насочен времево както в рамките на настоящата легислатура, така и в хоризонт след предсрочните парламентарните избори, при сформирането на 48-о Народно събрание.
Говорителят на американското дипломатическо ведомство изброи областите, които са във фокуса на внимание и на Вашингтон: законодателната рамка за Плана на ЕС за възстановяване и устойчивост, плановете за присъединяване към еврозоната, модернизацията на въоръжените сили, енергийната сигурност и по-нататъшното укрепване на върховенството на закона в България. Нед Прайс посочва, че "през следващите месеци България ще трябва да продължи да се справя с редица предизвикателства, които стават все по-големи заради войната на Русия в Украйна".
Това донякъде обяснява и изненадващата диалогичност между формациите в настоящия парламент, които заровили томахавките до вчера и обвиняващи се в "мафия", "корупция" и "задкулисие", днес вече сякаш имат различен мироглед, който допуска изтриване на "червени линии" за бъдещи съвместни действия и колаборации.
Така или иначе, шансът за съставяне на правителство в 47-о народно събрание с третия мандат е минимален поради ред обстоятелства, които включват сериозна загуба на обществено доверие за водещата формация "Продължаваме промяната" и техния сателит "Демократична България". И в тази връзка не случайно е задействана "машината" на социологическите агенции с процентно завишаване при "Продължаваме промяната" и "Демократична България" - за изпиране на имидж и очертаване на гражданските нагласи след вероятния вот през октомври - с което да се рамкира следващата управляваща коалиция.
За САЩ залязващата БСП не е от значение, но не така стоят нещата с най-голямата политическа сила - ГЕРБ. Подкрепата на парламентарната група на Бойко Борисов за приемане на "френското предложение" за преговори на Северна Македония за членство в ЕС, както и вчерашния европарламентарен пирует на ЕНП, в лицето на чешкият евродепутат Томаш Здеховски, говорят само едно - че ГЕРБ е в плановете на САЩ за България и бъдещето ѝ правителство, а образът на нейния лидер трябва да бъде изчистен. И това е така, поради категоричният отказ на лидера ѝ Бойко Борисов да освободи водещата позиция в партията си и да заеме почетно председателско място. Градиращата риторика на Борисов - за санкции срещу Русия, безусловна подкрепа за Украйна и силен евроатлантически интегритет - изобщо не са случайни.
Следващият редовен проамерикански кабинет на България е невъзможен без парламентарната подкрепа на ГЕРБ, но и на ДПС за вземането на важни евроатлантически решения. Конфигурацията на състава му се завърта коалиционно около ГЕРБ, "Демократична България" и "Продължаваме промяната", а с помощта на силния външен натиск се очаква много от различнията между тях да бъдат изгладени, като вероятностите Кирил Петков и Бойко Борисов да вземат участие отново в изпълнителната власт ще са сведени до минимум, за да бъде получена максимална обществена приемственост и подкрепа.
Интересно ще бъде позиционирането на несъществуващата все още партия на бившия служебен премиер Стефан Янев при разпределението на бъдещото парламентарно мнозинство, което не изключва формацията му да бъде част от него. Най-вероятно той ще се яви на предсрочните парламентарни избори с консервативна коалиция, която включва Мая Манолова, Александър Томов и други познати и не толкова разпознавами лица от политическия живот, като ще използва съдебната им регистрация за участие, с каквато "Български възход" не разполага към момента.
Не е изключено, обаче, на предизбирната шахматна дъска да се появят и нови играчи, които да спечелят достатчъно широко обществено доверие, с което изненадващо да разместят позицията на фигурите в следващия парламент.
Дали България ще има стабилен редовен кабинет след октомври, в голяма степен зависи и от благоразположението на президента Румен Радев и дали новото правителството ще се ползва с неговата подкрепа, като от голямо значение е също така - дали държавният глава ще гласува предизборно доверие на перспективни политически субекти, които знаят как и могат да изведат успешно България от задаващия се тайфун от кризи.