На прага на предсрочните избори пред страната ни има редица предизвикателства, които служебният кабинет трябва да решава. Колко е силна фигурата и каква е ролята на президента Румен Радев в тази ситуация. Пред ФАКТИ говори икономистът Николай Ников.
- Г-н Ников, на прага сме на предсрочни избори. Как виждате политическата обстановка в страната?
- Парламентаризмът си отива. Това е ясно. В същото време на вратата чукат много сериозни проблеми. Служебният кабинет ще управлява поне една година, след което България ще стане президентска република със силно възобновени търговски взаимоотношения с Русия.
- Защо смятате така?
- Европа не може без руския газ, светът не може без него и ние ще сме първите, които ще използват славянското братство с Русия, за да получим право да ползваме евтин газ, както и да препродаваме на други страни.
- Газовата политика на Русия удари цяла Европа. Защо ние да сме изключение?
- Базирам думите си основно на икономически обстоятелства и не се опирам на каквато и да е идеологическа нагласа. Парламентаризмът в България се провали и повече едва ли би имал шанс за огромно мое лично съжаление. Политическите партии се превърнаха в проводници на чужди политики посредством олигархичните кръгове в страната, което създаде условия за чисто търгашество на национални интереси. Вече няма място за подобни експерименти на
демокрацията и народът няма да ги позволи. На следващите избори ще има изключително
ниска избирателна активност, което няма да доведе до създаване на правителство.
- Защото…
- Това ще е чисто инстинктивна реакция на хората, която цели преодоляване на задаващата се криза, свързана с високата инфлация, както и непосилните цени на тока и парното.
- Но ролята на президента е да назначи служебен кабинет, чиято основна функция е да организира избори. Това е конституционната му роля и функция?
- Така е. Президентската институция по своята идеологическа и конституционна същност
олицетворява обединението на нацията. Служебният кабинет, назначен от президента, има
за цел да организира следващите избори, но и да управлява страната, да я пази от тежки
кризи и да взима отговорни решения, свързани с опазване на националната сигурност. Тази
формация не цели да удовлетворява идеологически пристрастия на избиратели, както и да
извършва политика угодна на спонсори и чужди интереси, както правят партиите. Следователно, служебният управленски орган е способен да взима чисто прагматични решения, които са в интерес на България, но без да рискуват, че могат да разочароват или очароват дадена група избиратели на идеологическа основа.
- Кои са най-разочаровани. Темата „Русия“ определено разделя обществото?
- Войната в Украйна даде основание на силната американска пропаганда да обедини целия западен свят да наложат санкции на Русия и те го направиха. България също се хвана на това хоро, но истината е, че Европа не може без руските газ и суровини. Това единство, обаче, вече е значително компрометирано и индивидуалната политика на отделни европейски страни ще става все по-отличителна. Последващите по-меки санкции от типа отказ на визи за руски граждани за европейски страни ще срещнат отпор от страни като Италия, Гърция и Испания заради страх от загуби на доход от туристи. Какво остава за големите производители в Европа като Германия и Франция? Внасяха евтина газ и суровини от Русия, произвеждаха продукти с висока добавена стойност, разширяваха европейската общност и продаваха с огромни печалби. В един „Мерцедес“ няма кабели и суровини за повече от 2-3 хиляди евро, а се продава на пазара за 70-100 хиляди евро. Новите алтернативни източници на енергия не могат да задоволят нуждите на европейските икономики, защото в света няма достатъчно газ, за да се справи без руски доставки. Америка е в недостиг, налага ѝ се да внася, за да задоволи собствените ѝ нужди. Германия и Франция със сигурност няма да спрат търговските си отношения с Русия, дори ще ги засилят, а в даден момент няма дори да слагат срок на вдигане на подобно ембарго.
- А ние в момента се управляваме от служебен кабинет?
- Това можем да го обърнем в позитив. България в тези условия, бъдейки управлявана от служебна формация, може и очаквам да направи икономически изгодни ходове. Изглежда нелепо от икономическа гледна точка да налагаме санкция на Русия като не купуваме газ, за да сме солидарни със целия западен свят, а в същото време да внасяме същите количества отново руски газ от други страни - като Гърция примерно, но със значими надценки. България ще се възползва от историческите си славянски връзки с Русия и ще договори по-изгодни условия от тези на страни като Гърция и нашата държава ще може да препродава газ на трети страни като генерира печалби. Това ще бъде много трудно осъществимо от партийно управление, което в своя многообразен микс свежда една търговска сделка до различен тип съображения, които са несъвместими с икономическата логика. Например, трябва да засилим търговските си отношения с Русия, защото някой е учил в руско училище и обича тази страна. Други пък са на обратния полюс, защото дядо им бил изпратен в Белене и за това са виновни руснаците, тъй като те ни довели комунизма.
В последствие, след като България преодолее тежката зима чрез възобновяване на доставки на руски газ, народът съвсем няма да иска повече парламентаризъм.
- И какво очаквате?
- Очаквам следващата година да се проведе референдум и да станем президентска република. Парламентаризмът няма да може да се справи в условията на тези глобални и тежки проблеми, които чукат на вратата. България е много вероятно да стане президентска република. Със сигурност ще възобновим търговските отношенията с Русия, ще получим изгодни условия за покупка на газ и ще препродаваме на други страни. Всичко това няма да се различава от това, което ще правят силните икономики в Европа. Относно острите вътрешни противоречия на основа русофили и русофоби, тези спорове ще минават доста по-меко на пълен стомах и на топло.
----------------------------------------------
Николай Ников е роден е през 1977 г. Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград.
След кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сферата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон. В момента преподава: Стопанска история и Основи на управлението Микро и Макро икономика; Маркетинг; Банково дело; Застраховане; Управление на Риска; Мениджмънт; Международни отношения; Международен бизнес; Икономика на човешките ресурси; Вътрешна бизнес/корпоративна организация и комуникация и Икономически и бизнес науки. Развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.