Михаела Пейчева, която работи в Института по молекулярна патология (ИМП) във Виена, Австрия, е част от екип, който публикува своята научна работа в списанието Science. Тя и нейните колеги откриха защо някои онкогени се сдобиват с мутации, които са отговорни за развитието на няколко вида лимфоми и левкимии. Ето какво сподели Михаела Пейчева пред ФАКТИ.
- Г-жице Пейчева, разкажете ни с какво се занимавате в Австрия и до какво са довели вашите научни разработки. Ваша статия, базирана на вашето изследване, бе публикувана в списание Science преди дни. Това е голямо постижение?
- Science си дели първото място с Nature за най-добро научно списание в света. Така че публикуването там се счита за голямо постижение. И сега на въпроса. Вижте, лимфомите и левкемиите се характеризират с един определен вид мутация, която се казва транслокация. Какво означава това? Нашето ДНК е под формата на хромозоми. Става въпрос за отделните нишки, които стоят във клетъчното ядро. Всяка нишка ДНК е хромозома. Това го знаем от биологията. Това, което се случва при тези транслокации, е, че две отделни хромозоми могат да се скъсат и да се свържат не със себе си, а една с друга. Транслокацията може да се обясни така - нещо в рамките на едно място си променя мястото. При левкемиите и лимфомите се случват такива транслокации, при които части от хромозоми си разменят местата. В тези части от хромозомите има гени, наречени онкогени, които съдържат информацията за белтъци, важни за развитието на клетките, за тяхното делене и т.н. Ако онкогените не са правилно регулирани, те водят до дисбаланс на тези белтъци, водят до повече разделяне, разрастване на клетки и така се стига до туморните образувания. Онкогенът се премества на нетипично място и се дерегулира. Белтъкът, който има принципно нормални нива в клетката, полудява и се произвежда в ненормални количества.
- По-големи или по-малки…
- В по-големи. Като имате повече, клетките започват да се разделят по-активно и така се започва образуването на тумора.
- И вашето откритие какво ново дава на науката…
- Става въпрос за тези транслокации. Хората се чудят защо винаги при лимфомите и левкемиите има тези специфични транслокации? Защо се случват точно при тези клетки? Защо онкогенът се транслокира точно на това място, за да се отключи онкозаболяването и т.н. И ние сега даваме обяснение именно защо този онкоген се премества на това място, за да започне да се произвежда повече от белтъка и да се развива заболяването.
- И какъв е отговорът, който давате?
- И до момента обяснявам сложни неща, но се надявам хората да разбират процеса. Ние установихме, че хромозомите се разделят в един определен момент от време. И това, което открихме, е, че хромозомата с онкогена се дали в същия момент, в който другата хромозома се дели с елементи, които са отговорни за дерегулацията. Хромозомата с онкогена и другата се доближават една до друга, така че транслокацията се случва. Образно мога да го обясня така. Представете си, че някой ви подава нещо, но в този момент и двамата трябва да си подадете ръцете, за да стане преносът. Говорим за точно определен момент. И в този момент се докосват тези хромозоми, така че онкогенът се прехвърля при елементите, които могат да предизвикат дерегулацията.
- Полезната функция на вашето откритие е…
- Новото, което открихме, е следното. Моментът, времето, в което тези две хромозоми се доближат, защото това е важно за транслокациите, и което мислим, че може в бъдеще може да помогне, е, че можем да го контролираме терапевтично. Можем да променим времето и тези две хромозоми да не се доближават, когато е моментът на транслокация.
Когато променим времето на репликация на хромозомата с онкогена, няма да има мутация. И това е всъщност каквото аз направих. Чрез генетично манипулиране промених времето на репликация и така тези патогенни транслокации не се случваха вече.
- От колко време работите върху това?
- Доста дълго. Науката е бавен процес. Вече 7 години с екипа, който е от 6-7 човека, работим върху това.
- Как стигнахте до Австрия…
- Завърших биология в Софийския университет. После бях в БАН – в Института по молекулярна биология, където защитих магистратура. След това в Института по молекулярна патология в Австрия всяка година се правят две селекции за докторанти. Явих се, одобриха ме. Това беше през 2014-а. Така станах част от екипа изследователи в лабораторията на Рушад Паври.