Няма изгледи войната в Украйна скоро да приключи, затова основният въпрос в България сега не опира до "справяне с последиците" от нея, а до готовността за съвсем радикални промени. Какво е нужно?
Когато политиците обещават на избирателите, че ще се справят с последиците от войната в Украйна, това не е предсказуемият хепиенд в апокалиптичните филми или военни трилъри, където героят действа по правилата, доброто и злото са различими като бялото и черното, а накрая справедливостта тържествува.
Няма изгледи войната скоро да приключи, а и след нейния край санкциите срещу Русия едва ли ще бъдат автоматично прекратени. Въпросът не опира до “справяне с последици”, а до трансформация на енергетиката и прекратяване на руските зависимости, модернизация на армията, която да изхвърли старото съветско въоръжение, както и до противодействие на руското хибридно проникване в България.
Готовност за промени?
Готови ли са кандидатите за властта за толкова радикални промени? Предизборната кампания не дава ясни отговори, но изобилства от обещания за по-високи пенсии и по-високи заплати, таван на цените на газа и скъсване с “Газпром”. Но всички избягват темата за хибридната война поради изявените русофилски настроения и открито русофилски политически проекти.
Проучване на агенция “Тренд” миналата седмица показа, че 77% от българите искат от бъдещите парламент и редовно правителство да осигурят поносими цени на газ, ток и горива. А 75% от хората очакват мерки срещу обедняването. Те не искат да знаят как инфлацията се е ускорила до 17,7% за август (на годишна база), а как политиците ще се справят. Повече от всякога гражданите разчитат на държавата, което натоварва бъдещите управляващи с твърде големи очаквания.
Помощ от държавата
Следващото правителство ще трябва да реши да продължи ли компенсациите за бизнеса заради скъпия ток, да плаща ли и след края на 2022 г. отстъпка от 25 ст./литър за бензин 95 и дизел, метан и пропан-бутан, да запази ли отпадането на акциза върху електроенергията, втечнения нефтен газ и природния газ, нулевата ставка на ДДС за хляба и 9% ДДС за доставките на електричество и природен газ за централно отопление.
Служебният кабинет подготвя схема за компенсации на бизнеса заради скъпия газ, която ще предложи на следващия парламент. “Не може да има компенсации за електроенергия, а да няма за газ и да поставяме едни фирми в неконкурентна ситуация спрямо други”, заяви наскоро служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов. В същото време правителството на президента - неконкурентно - помогна на столичната Топлофикация, отписвайки 680 млн. лева от дълга ѝ, което е половината от натрупаните задължения към “Булгаргаз” и БЕХ.
Каквито и да са мерките, те ще са резултат от коалиционни преговори и възможностите на бюджета за 2023 г., но също и от наследството на служебното правителство. Четвъртият кабинет на президента Радев ще управлява поне до края на октомври и на него се падна отговорността да договори синьо гориво за зимата. Оттам увериха, че газът до октомври е осигурен, газохранилището в Чирен ще е пълно на 80%, а от 1 октомври азерският газ, който покрива 1/3 от годишното потребление на България, ще се получава в пълен обем.
“Булгаргаз” ще обяви търгове за доставка на втечнен природен газ за ноември и декември, както и за цялата 2023 г. Паралелно с това преговаря за слотове за регазификация на терминала в Ревитуса за тези месеци и за допълнителни слотове в Турция през 2023 г. Стартира и процедура за подготовката на търг за дългосрочни доставки за периода 2024-2034 г., който се очаква през март догодина. “Булгаргаз” вече разполага с капацитет от 10.6 млн. мегаватчаса годишно към строящия се терминал за втечнен газ в Александруполис за срок от 10 години. Но трябва да осигури и газ за това трасе.
Какво ще се прави с тока
По-сложен е въпросът с пазара на ток за битовите потребители, тъй като догодина трябва да започне първият етап от либерализацията за битовите потребители, която да приключи до края на 2025 г. Тогава домакинствата ще трябва да купуват ток от борсата - и цената няма да се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а на пазарен принцип. По време на преговорите за коалиционно споразумение в края на миналата година Асен Василев беше поискал като краткосрочна мярка да се отложи извеждането на битовите потребители на свободния пазар. Но този ангажимент е включен в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), за да се получат средства по механизма. Планът предвижда и срок до края на 2022 г., в който парламентът най-сетне да одобри дефиницията за “енергийна бедност” за домакинствата като законодателна промяна в Закона за енергетиката - за целите на либерализацията и финансирането на проекти за енергийна ефективност.
Решението е в ръцете на следващото правителство
Но не само либерализацията на енергийния пазар за бита се бави. Стопирана е и пълната либерализация на пазара на едро, която включва премахване на ролята на НЕК като обществен доставчик и на квотите за регулирания пазар. Политическата нестабилност отложи тези законови промени през лятото, но заплахата от нова нестабилност може още да ги забави - което означава и проблеми с получаване на средствата по Плана за възстановяване. Решението е в ръцете на следващото правителство.
В негови ръце е и модернизацията на армията, която сега е на кота нула. Войната в Украйна не даде тласък на този процес, а един от най-големите проекти - за нови бронирани машини за сухопътните войски, не помръдва от времето на третия кабинет на Бойко Борисов. До началото на ноември българските управляващи трябва да отговорят и дали приемат офертата на САЩ за още осем изтребителя F-16 - крайното решение за сделка е на парламента.
Не за последици от войната в Украйна, а за нова реалност трябва да се готвят следващите на власт - и място за червени линии в нея няма.
*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.