Когато империите около нас започнат да надуват мускули, у българите сработват определени рефлекси. Единият рефлекс е да се закачим към някоя империя, но това е вредно за България, пише Даниел Смилов.
Русия води имперска война в Украйна и с частичната мобилизация от вчера Владимир Путин заяви, че не иска да пусне това, което вече е отхапал от съседната държава. За всички е ясно, че има само един начин апетитното парче да се измъкне от устата на империя, настървила се за кръв.
Завръщането на империите в нашия регион е изключително лоша новина за България. В модерната ни история нашата независимост и суверенитет са се дефинирали основно спрямо две от тях - Османската империя и (Съветска) Русия. Три са ключовите събития на българската модерна независимост: Освобождението, Съединението, с последвалия преврат и контрапреврат срещу княз Батенберг, и падането на Берлинската стена през ноември 1989 година. Това са моментите, които бележат откъсването ни от прегръдките на някоя империя и възможността да водим самостоятелна политика.
22 септември 1908 г. също е важна дата с това, че официално обявената ни независимост в крайна сметка бива призната от всички "цивилизовани народи". Една снимка илюстрира добре това признание:
На погребението на Едуард VII през 1910 г. цар Фердинанд е запечатан като равноправен член на семейството на европейските суверени, наред с Джордж V и кайзер Вилхелм II. Липсва само един друг братовчед - руският император Николай II, но визуално не се усеща особена загуба, защото той толкова прилича на британския монарх, че все едно са близнаци.
Опасностите от империализма
Има две основни опасности, свързани с империализма. Едната е да станеш жертва на някоя самозабравила се империя и Украйна е много ясен пример за това. Другата опасност за една суверенна страна е сама да се самозабрави и да изпадне в имперски амбиции. България в исторически план е изпитала на гърба си и двете опасности. Най-ярък пример за втората е злощастното българско решение от 1913 г. да нападнем съюзниците Сърбия и Гърция, след като с Лондонския мир сме си били на практика гарантирали територия по-голяма от заветната Санстефанска България. Имперското увлечение ни е струвало скъпо - тази първа национална катастрофа е прекъснала възходящото дотогава развитие на страната и става тежка емоционална травма в националната памет.
По-често обаче сме ставали жертва на имперските амбиции на други държави и тук трябва да се признае, че след Освобождението основната имперска опасност за нас е идвала от Русия, а по-късно от СССР. При Александър III Русия на практика се опитва да превърне България в своя губерния: първо се суспендира Търновската Конституция, след това се прави русофилският преврат след Съединението. Невръстната българска държава някак устоява на този натиск и това е огромно политическо чудо и геройство, което придава величие на иначе доста спорната фигура на Стамболов. През 1944 г. чудо обаче не се случва и България де факто губи суверенитета си, като става част от съветския блок. Събитията в Унгария от 1956 г. и в Чехословакия от 1968 г. ясно показват, че "народните демокрации" в Източна Европа са със силно "ограничен суверенитет".
Имало е и други моменти, в които не само Русия е застрашавала българската независимост: присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 г. например е било под угрозата на огромната немска армия на брега на Дунава. Но все пак решението си е било наше и то е взето с голяма охота сред преобладаващата част от политическия елит.
Имперските войни днес
Русия на Путин и Турция на Ердоган могат да бъдат определени като частично мобилизирани империи. И двете водят в момента имперски войни. Путин е ангажиран основно в Украйна, но има своите "замразени" конфликти в Грузия и Молдова. Ердоган води война в Сирия, а чрез Азербайджан и в Армения. Империята по принцип е държава, която не признава суверенитета на определени други държави и ги третира като свои сфери на влияние - територии с вече споменатия ограничен суверенитет. Империите не са измислени от Путин или Ердоган: колониална Европа, представена добре на снимката по-горе, се е отнасяла към останалата част от света по имперски поне от индустриалната революция до Втората световна война, а и малко след нея. САЩ след това поемат щафетата и също са се отнасяли имперски към части от света - особено към Латинска Америка. А и са злоупотребявали със силата си като при втората война в Ирак.
Но все пак след Втората световна война се появява и антиподът на империите - Европейският съюз. Това е политико-икономически съюз на суверенни държави, в който всеки влиза и излиза по собствено желание. Това е и основната разлика с империите: там желанието на сателитните единици няма стойност, особено ако искат да излязат или пък отказват да влязат.
Путинова Русия открито желае развалата на ЕС и съвсем не е случайно, че агресивната ѝ война започна заради желанието на Украйна да се присъедини към ЕС. Естествено, ако Европа е раздробена на малки държави, Русия ще е в много силна преговорна позиция спрямо тях - ако те са заедно политически и икономически, ще бъде обратното. Затова ЕС дразни Русия и тя правилно го разпознава като своята противоположност.
България и ЕС в неоимперския свят
Империите около България - особено Русия, но и Турция - започват своите частични мобилизации и фактически, и метафорически. Путин може и да загуби настоящата си имперска война скоропостижно, но Русия едва ли ще излезе скоро от имперския си модус, поне докато усеща зад гърба си някаква подкрепа от Китай. Китай пък от своя страна е хвърлил око на Тайван и се ослушва как ще се развие руският гамбит в Украйна.
Както пеят Пинк Флойд в Get Your Filthy Hands Off My Desert, ситуацията е "Брежнев взе Афганистан, Бегин взе Бейрут, Галтиери свали британското знаме...". В свят, в който съседи те гледат похотливо и се чудят каква бела да ти причинят, човек трябва да има ясни и принципни приятелства, както и да отстоява твърдо своята независимост. От теоретична, концептуална, а и практична гледна точка единствено членството в ЕС, а и във военната структура НАТО, може да гарантира независимост и подкрепа за България, базирана на общи ценности и принципи.
Независимостта и българската политика
Когато империите около нас започнат да надуват мускули, у българите сработват определени рефлекси. Единият рефлекс е да се закачим към някоя империя - обикновено в модерната ни история това е руската, но и по отношение на Третия Райх е било същото. В момента съответно се появяват путинофилите, които открито пропагандират "съюз със СССР" в съвременен вариант.
Другият рефлекс е на защитниците на "нашия национален интерес". Обикновено това са пак същите хора, които искат закачане към някоя империя, но не им е удобно да си го кажат открито. Основната им грешка е в това, че националният интерес се дефинира през принципни приятелства и ангажименти към партньори: без такива договорености, той просто не може да бъде защитен в съвременния свят. В крайна сметка не сме остров в средата на Тихия океан, макар че и това не помага.
Има и вярващи в магически формули, като "Винаги с Германия, никога против Русия". В крайна сметка следвайки тази формула губим суверенитета си за 45 години след 1944 г. Последният рефлекс, който се задейства, е имперското подражателство - защо и ние да не сме империя?! Ако няма спрямо кого, то поне спрямо Северна Македония.
И четирите условни рефлекса са вредни за България и са ѝ причинявали големи вреди - но те и до днес могат да се видят в партии и политици, които дори застават начело на държавата. В свят, в който империите стават по-агресивни от нормалното, България трябва да отстоява своята независимост безусловно като:
1) се грижи за здравината и устойчивостта на конституционната си демокрация и нейните институции. Суверенитетът не струва и пет пари, ако мнозинството от хората са роби и подвластни на някакъв сатрап;
2) участва в съюзи, в които уважават демократичната ѝ вътрешна уредба и националния ѝ суверенитет;
3) участва в съюзи, в които може да се влезе и излезе доброволно.
И трите изброени елемента - конституционната демокрация и равноправно доброволно членство във военни и икономически съюзи - в момента ги имаме. Трябва просто да ги пазим, да ги развиваме и да допринасяме за тяхната сила и ефективност. Защото те са единствените ни гаранти срещу щенията на определени империи.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 костя орков копейкин
16:00 23.09.2022
2 копейкин
16:05 23.09.2022
3 Taka така
16:06 23.09.2022
4 Хисторик
Коментиран от #8
16:07 23.09.2022
5 9001
Коментиран от #9, #10
16:09 23.09.2022
6 Пълни глупости
16:14 23.09.2022
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Руски троле
До коментар #4 от "Хисторик":
говориш глупости. Още 1875г. Русия заявява, че няма да прави балканска държава с 30000 убити извоюваме свободата си и налагаме да се създаде макар и малка България. А Освобождението, Съединението и Независимостта, я плащаме с 30 милиарда в злато на Русия. САЩ искат след края на Втората световна война да ни причислят към победителите и страните воюващи с Хитлер, но Сталин категорично отказва, защото няма да може да ни окупират. Всичко това го има на руски, който иска да чете.Коментиран от #12
16:22 23.09.2022
9 Няма такова нещо
До коментар #5 от "9001":
Англия, Германия и Австро-Унгария са на страната на Русия, през войната.16:23 23.09.2022
10 История в документи
До коментар #5 от "9001":
Една от многото руско-османски войни през 1877-78 г. не е освободителна ! Като всички войни на Русия тя е завоевателна и е нямала за цел да освобождава когото и да било, а да завладява нови територии .Всичко това го има документирано и в руски архиви, само трябва да се чете, а не да се позоваваме на пропагандни съветски букварчета
Коментиран от #11, #25
16:24 23.09.2022
11 Русия е смазана
До коментар #10 от "История в документи":
в тази война. Тя воюва в Азия и на Балканите. В Азия, Турция я размазва, разбити са всички руски войски, единственото място където побеждава е на Балканите, благодарение на българското опълчение. Ако не беше това, като се застраши столицата Истанбул, Русия щеше да бъде за пореден път победена.16:28 23.09.2022
12 Тричан соросоид
До коментар #8 от "Руски троле":
Американските бомбардировачи затова ли бомбиха София защото е била срещу Хитлер?Коментиран от #14
16:28 23.09.2022
13 .......
Цитат:"Путинова Русия открито желае развалата на ЕС и съвсем не е случайно, че агресивната ѝ война започна заради желанието на Украйна да се присъедини към ЕС."
Това е лъжа.В други статии пише,че е започнало не заради ЕС,а заради желание на Украйна да се присъедини към НАТО.Навсякъде другаде пише,че Русия нямала против Украйна да се присъедини към НАТО.
Щом автора лъже за едно нещо следователно и за други неща лъже!
Между другото на нас някакви ни пречат да сме си българи.Като почнеш да пишеш в подкрепа на България веднага някакви ти скачат да те обвиняват как си "русофил" и т.н.
Коментиран от #15, #16
16:29 23.09.2022
14 Да по искане
До коментар #12 от "Тричан соросоид":
на Сталин и Чърчил, като ни бомбардират и руски самолети. Когато САЩ виждат, че не воюваме за Хитлер искат да спрат бомбардировките но Сталин отказва.Коментиран от #18
16:30 23.09.2022
15 Опс
До коментар #13 от ".......":
Да си поправя грешката...Навсякъде другаде пише,че Русия нямала против Украйна да се присъедини към ЕС,а само против НАТО има против.Извинявам се.
В статията има лъжи.
16:31 23.09.2022
16 Разбира се
До коментар #13 от ".......":
да си българин патриот и русофил е невъзможно. Дори Иван Вазов се отказва от русофилството, а Ленин се извинява на българите за престъпленията на руснаците към нас.Коментиран от #17, #19
16:32 23.09.2022
17 .......
До коментар #16 от "Разбира се":
Не съм никакъв "русофил"...не виждам никаква разлика между украинците и руснаците.Еднакво говорят и си приличат.Не се бият германци с рунаци,за да ни делите на русофили и русофоби.Руснаци с роднини се бият.А вие правите грешно,че на нас не ни давате възможност да сме си българи и да си защитаваме интересите.Пропагандата ви е отвратителна и разделя обществото!!!
16:45 23.09.2022
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 "Доброволно"
18:21 23.09.2022
22 Объркано Атлантиче
Не е нормално през 2008 с подписването на Лисабонския договор да загубим суверенитета си и да станем географска територия в ЕС.
18:50 23.09.2022
23 Дойче Гьобелс
Нещо да драснете за това?
23 Септември 1923 г.: 99 години от Септемврийското въстание
Днешната историография нарича опита за сваляне на правителството на Демократичния сговор „Септемврийски бунтове“; определяно като „Септемврийско въстание“ – „Клаха народа си, както и турчин не го е клал“
Коментиран от #26
18:52 23.09.2022
24 Σαββασ
20:32 23.09.2022
25 Този коментар е премахнат от модератор.
26 Този коментар е премахнат от модератор.
27 Йоцо
16:53 24.09.2022