ГЕРБ спечели изборите – значи ли това, че Бойко Борисов се завръща? И дали партията, срещу чиито корупционни далавери през 2020 година се надигнаха протести, сега ще се окаже чиста?
Даймел: С тези седем партии в парламента политическият пейзаж е разпокъсан, но за мен особено важни са две други неща. Най-тежкият и решителен за бъдещето проблем е апатията на избирателите. Изключително ниската избирателна активност означава дълбока ерозия на демократичните основи. Доверието към политическото ръководство и към държавните институции е спаднало до опасно ниско равнище. Ако трябва да сме точни, всъщност само една трета от имащите право на глас са се възползвали от това си право.
И второ: ГЕРБ очевидно успяха да мобилизират своята избирателна клиентела. А тя на първо място се интересува от сигурността, мисля си: във времена на кризи кормилото отново да поеме Бойко Борисов като дългогодишен и опитен премиер.
Освен това, особено по места, мнозина смятат ГЕРБ за гарант на работните си места, дори ако това означава, че рогът на изобилието ще се излее само над фирми, близки до ГЕРБ. Високата инфлация и цените на енергията разбираемо тревожат гражданите, които сякаш са склони на първо време да глътнат тази жаба: че корупцията отново ще смазва бизнеса. Освен това на хоризонта привлекателно се очертават големи суми от европейските фондове, които ще бъдат разпределяни.
Фактът, че ГЕРБ получи най-много гласове, предизвиква огорчение у онези граждани, които навремето излязоха на улицата срещу корупционните далавери на правителството на ГЕРБ. А пък главният прокурор Гешев в момента очевидно може да си отдъхне.
Партията на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната" стана втора политическа сила, но няма мнозинство с предишните си коалиционни партньори БСП и ДБ.
Даймел: Както вече казах, проевропейските реформаторски сили са огорчени, че Кирил Петков и Асен Василев изостават с около пет пункта след ГЕРБ. Петков все пак успя да пусне в действие интерконектора с Гърция, а в предизборната кампания ПП постави акцента върху социално-политически предложения, включително и обещанието за увеличаване на пенсиите. Но нито едното, нито другото им стигна, за да изпреварят ГЕРБ. Странно е, че ПП не успя да вдигне резултата си и сред българите в чужбина. Срина се обаче БСП. Тази партия се намира в състояние на свободно падане, дори десните екстремисти от „Възраждане" успяха да я изпреварят. ДБ съумя да повтори резултата си от ноември 2021, но той не стига за коалиция с ПП и БСП. Тепърва ще разберем дали ПП биха тръгнали към коалиция с ГЕРБ, ако Бойко Борисов поне официално се оттегли от лидерския си пост.
Какво още бихте подчертали в анализа си на политическата ситуация в България в момента? Как оценявате например подкрепата за „Възраждане" на Костадин Костадинов? Той какво може да направи сега – или пък е обречен на вечна изолация?
Даймел: Не само в България отношението към Русия след началото войната е сложен проблем. Тук важна роля играят особените отношения на България към Русия. За Русия пък България е важен полигон за разгръщане на хибридни въздействия. Нека да си припомним безпримерното изгонване на 70 руски дипломати през юни и обвиненията на Петков, че руската посланичка носи част от вината за свалянето на неговото правителство.
„Възраждане" не само успя да мобилизира електората си, но дори и удвои своя изборен резултат. Техният проруски курс и пропагандата от Москва попаднаха на благодатна почва особено в социалните мрежи – навярно с това се обяснява и фактът, че сред българите на Запад „Възраждане" успя да събере дори 13,5%. Това е една екстремистка протестна партия, чийто глас обаче ще се чува в българската политика. Всичко зависи от това дали ще бъде съставено правителство (пък било то и експертно) или ще се отиде на нови избори през пролетта на 2023, което пък ще означава още месеци на нестабилност. Идва зима, а войната в Украйна още по-тежко ще засегне както Европа, така и България – в областта на сигурността, на икономиката, пък и социално. А това от своя страна ще донесе допълнителна подкрепа на призивите на Костадинов за неутралитет. Да не забравяме освен това, че в лицето на Стефан Янев и неговата партия имаме още една проруска формация, която с малко над 4 процента влиза в Народното събрание. И нея не бива да изпускаме от поглед.
А какво ще кажете за ИТН? Дали партията на Слави вече си изпя песента?
Даймел: Подобно на Кирил Петков и аз смятам, че Трифонов беше Троянският кон, съборил правителствената коалиция. По всичко изглежда, че той не влиза в парламента, което означава, че устремният му полет в стратосферата на правителствената политика вече е приключил. Звездата му залезе, тъй че той сигурно ще продължи да безобразничи в шоубизнеса.
Дали европейската и евроатлантическата ориентация на страната наистина е под заплаха? Смятате ли, че има риск?
Даймел: Не, не виждам риск. Тази ориентация, членството в ЕС и в НАТО по принцип не се подлагат на съмнение. Това остава в сила, дори ако не бъде сформирано правителство и президентът Радев назначи четвърти служебен кабинет. Въпреки всичко обаче трябва да останем нащрек, защото Кремъл енергично се опитва да дестабилизира България и да наложи един проруски и антизападен наратив.
Страната има нужда от силно правителство, особено при сегашната геополитическа и икономическа ситуация в Европа и по света. Смятате ли, че след тези избори в България има условия за съставяне на стабилно правителство?
Даймел: В момента изглежда, че ще бъде много трудно да се сформира кабинет. За тази цел се иска и двата лагера да преосмислят своите червени линии.
На Бойко Борисов ще му бъде много трудно да спечели на своя страна други партии, освен ДПС, които вече се кандидатираха. България спешно се нуждае от дееспособност пред лицето на социално-икономическите рискове и опасностите в областта на политиката за сигурност. Лично аз определено предпочитам да се състави експертно правителство, за което да се договорят ГЕРБ и ПП, а не да се прави поредното служебно правителство с благословията на Румен Радев, което изобщо не подлежи на парламентарен контрол.
А дали президентът Радев занапред ще играе още по-важна роля в българската политика? Или може би точно обратното?
Даймел: Засега Румен Радев определено печели най-много от трайната криза в България. Чрез служебните правителства, които назначава, той получи широки възможности да формира политиките. Ако се стигне до четвърто служебно правителство, особено на фона на фрустрацията у избирателите, на парламентарната демокрация ще бъде нанесен пореден удар, много опасен за оцеляването ѝ. И тя може да бъде подменена от президентска.
Автор: Емилиян Лилов