Авторът на книгата „Защо обичаме да мразим Русия“ Ги Метан пред ФАКТИ: Има риск конфликтът в Украйна да стане ядрен

Книгата „Россия – Запад: тысячелетняя война. Русофобия от Карла Великого до украинского кризиса“, излязла в швейцарското издателство Syrtes, е написана от швейцарския депутат и журналист Ги Метан. В нея той изяснява къде са корените на това явление, кой и защо понастоящем разиграва антируската карта. Книгата е позната и с другото си заглавие - „Защо обичаме да мразим Русия“. Ги Метан бе за кратко в София преди дни и ето какво каза той пред ФАКТИ.

- Г-н Метан, как гледате на това, което се случва между Русия и Украйна в момента?
- Ситуацията не е много оптимистична според мен. И това е така, защото никой не желае мир. Ако погледнем какво се случва, защото през изминалите 7 месеца имаше няколко опита за мирни преговори, за прекратяване на военните действия, но всеки път западните сили и НАТО ги пресичаха. Още в началото на конфликта имаше преговори за мир – говоря за края на март, а тогава президентът Зеленски беше обявил, че има прогрес и напредък. Имаше и придвижване към мира с помощта на Турция, тогава президентът Зеленски също обяви, че има напредък. Но след посещението на Борис Джонсън в Киев и неговото вмешателство, всички опити за преговори бяха прекратени. Ако гледаме обективно на ситуацията, Русия никога не е затваряла вратата за преговори за мир. Последната реч на Владимир Путин, която бе преди дни, повдигна също този въпрос.

- Русия анексира нови територии. Това нова фаза на войната ли е?
- Самата „военна операция“ смени границите си. Това вече не е конфликт между Русия и Украйна, а е конфликт между Русия и глобалното НАТО, респективно и срещу страните, които участват в конфликта директно.

- Само Русия определя случващото се в Украйна като „военна операция“. Всички страни по света назовават конфликта като война? Вие как гледате на това и кое от двете е вярно?
- Така е. Имаме два полюса. В началото бе обявено като „военна операция“, но действията, особено в последно време, след като бе въведена и частична мобилизация в Русия, вече си прерастват в истинска война. Тази „операция“ се превърна във война след заявлението на американския генерал Остин, който каза, че целта на това стълкновение е да се разруши и разкъса цяла Русия. Това е моментът. Това виждаме и сега да се случва в Украйна. И има голям риск конфликтът в Украйна да стане ядрен, да се превърне в ядрена война.

- Колко трябва да се страхуваме, когато чуваме Путин да говори за евентуална употреба на ядрено оръжие и как то може да се използва при нужда…
- Рискът е съвсем реален. Напомням ви, че американската военна доктрина се промени. От април тази година американската страна, най-вече чрез речите на президента Байдън, не изключва използването на ядрено оръжие като първо оръжие. До момента чувахме, че ядрено оръжие може да се използва като последно оръжие. Сега, според американската военна доктрина, те предлагат ядреното оръжие да е първото използвано при глобален конфликт. Очевидно е, че руснаците не могат да не реагират. Путин реагира, но го направи като отговор на думите на Байдън. Спомнете си, че съвсем наскоро Лиз Тръст във Великобритания, новият премиер на страната, каза, че е дошло време да се натисне бутонът на ядреното оръжие. Така се увеличи рискът и всичко е възможно. Вярвам, че ролята на военните в цялата ситуация е да се засили мирът, колкото и странно това да звучи, и да не се стигне до това крайно решение да се натисне ядреният бутон.

- В какъв порядък може да се направи прогноза за края на този конфликт?
- Не мога да ви кажа. Не съм като вашата баба Ванга. Просто нещата зависят от реакциите на другите. Ако НАТО, която вече се настани на територията на Украйна реално, предприеме още някакви действия, увеличаващи агресията, не е изключено да има ескалация.

Ако има спад на напрежението, може военният конфликт да спре тук.

И така да се отворят разговори за рационален диалог. Ако има пропаганда и ескалацията на напрежението, за каквото повече се говори, а не за успокояване на нещата, предвид последните успехи на украинската армия, които са считани за екстремистки, нещата може да се влошат. Всички искат нещата да се успокоят, а може да стане точно обратното. Видяхме го този екстремизъм в реакциите на западните сили, когато се атакуваше ядрената централа в Запорожие. Просто е нелогично, даже смешно и жалко да се смята, че руснаците са атакували ядрената централа.

- Книгата за отношенията между Русия и Украйна, която сте издал, е позната и с друго заглавие - „Защо обичаме да мразим Русия“. Какъв е вашият отговор. Защо светът обича да мрази Русия…
- Защото Западът, който има претенции да бъде хегемон на света, винаги е имал необходимост в исторически план да има един враг, за да може да оправдае своята агресия. Русия просто представлява идеалният враг, върху който да се проектират тези агресии. Русия има силна армия и притежава ядрен потенциал. Целта на Запада е да превземе Русия и да използва всичките богатства, които ѝ принадлежат. В историята се забелязва фактът, че колкото е по-силна Русия, толкова русофобията в Запада се засилва. Когато Русия е слаба, Западът става русофил. Когато Русия бе слаба - по времето на Горбачов и Елцин, Западът я обожаваше. Сега - по времето на Путин, Западът я мрази.
----------------------------
Ги Метан е швейцарски обществено-политически деятел и журналист, роден през 1956 г. в Швейцария. Учил е политология, работи в различни издания. От 1999 г. се занимава професионално с политика. Редовен колумнист във водещите френскоезични вестници на Швейцария. През 1997 г. създава и оттогава ръководи Швейцарския клуб на пресата в Женева. Има швейцарско и руско гражданство.
Автор е на девет книги, сред които "Запад-Росия. Хилядолетната война. История на русофобията от Карл Велики до украинската криза", "Изгубеният континент", "Да пледираме за свободна и суверенна Европа", "Тиранията на доброто", "Речник на неправилната мисъл".