Управителният съвет на ЕЦБ вчера взе решение да повиши със 75 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. С това трето поредно съществено увеличение на основните лихвени проценти се отбелязва значителен напредък в прекратяването на стимулиращата парична политика. Очаква се да продължи повишението на лихвените проценти, за да се гарантира навременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Засега тя ще се задържи продължително време над целевото равнище. През септември нейната стойност в еврозоната достигна 9,9%. През последните месеци рязкото поскъпване на енергоносителите и храните, затрудненията във веригите на доставка и възстановяването на търсенето след пандемията доведоха до разширяване на ценовия натиск и покачването и. Това се казва в официално прессъобщение на ЕЦБ.
Какво всъщност се променя?
Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат повишени съответно на 2,00%, 2,25% и 1,50%, считано от 2 ноември 2022 г. Това решение на ЕЦБ ще има няколко последствия, кито засягат пряко и България като част от ЕС и намираща се в условията на валутен борд. На първо място за банките става по-скъпо да заемат средства и те ще вдигнат лихвите по кредитите за фирми и граждани. В същото време спестяването ще стане по-привлекателно, пак заради очакваното повишаване на лихвите по депозитите.
По-високи лихви означава по-ниски инфлационни очаквания.Фирмите ще могат да поддържат стабилни цени на своите продукти, а исканията за увеличаване на заплатите на заетите ще намалеят. Така ще се избегне спиралата на заплати и цени.
Всичко това разбира се няма да се случи утре. За тези промени е необходимо време, но те са неотменими.
Засега България е сред държавите с най-ниски лихвени равнища по кредитите, ипотечните например у нас са в порядъка 2.5-2.8%, докато във Великобритания например те са 3.5-6.00%. Вече има банки у нас, които обявиха и повишение на лихвите по депозитите, засега слабо, но с добра перспектива. Понижението на вътрешната инфлация от 18% на годишна база също е очаквано.
Дали ще достигнем средноевропейското равнище или ще слезем по-ниско зависи и от други фактори-например раздвижване на КЗК и конкретни решения по някои очевидно монополни субекти на вътрешния ни пазар.