Расистки коментар на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов по адрес на френския национален отбор на Световното първенство по футбол в Катар предизвика остра реакция от посолството на Франция. Вместо да се извини, господин Костадинов гордо публикува на стената си във Фейсбук писмото на посолството до парламентарната група на "Възраждане". Не пропусна да добави и "остроумния" отговор на партията.
Достойно единствено за срам и съжаление
Формации като "Възраждане" се хранят с подобни скандали. Расизмът обаче не е повод за аплодисменти и гордост, а е достоен за срам и съжаление.
Опитът на г-н Костадинов да демонстрира оригиналност с уж шеговитото си питане "кой е европейският отбор и кой е африканският", коментирайки снимките на отборите по футбол на Мароко и Франция, е повече от банален.
Чувал съм многократно подобни подмятания по адрес на чернокожите футболисти на "петлите", както и на други спортисти. Неотдавна популярен български спортен журналист ми заяви, че просто не можел да подкрепя френския тим, защото "не бил европейски". А като се поотпусна, последваха редица расистки обиди, които няма как да спомена в този текст.
На расистките прояви на политици трябва да се реагира веднага
Най-правилно е подобни просташки изказвания да се игнорират, да не им се дава гласност, особено когато целят да дразнят и провокират. Проявите на расизъм от политици и публични личности обаче представят в много грозна светлина цялата държава. От една страна, хвърляме кал върху самите себе си, а от друга даваме аргументи на всички - в Европа, а и не само - които по една или друга причина не харесват България. Ето защо на езика на омразата трябва да се реагира веднага и то решително. Преди той да се е размножил.
Левски е мечтаел за държава, в която българи, турци, евреи да бъдат равноправни във всяко отношение. "Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони", пише Апостолът. Модерният нашенски лъжепатриот е глух за този завет. Той побърза да се гмурне в най-грозните миазми, пороци и предразсъдъци на миналото.
Расизъм има навсякъде, той е белег на немощ
Мой познат - кипърски грък, доктор по класическа китара от Йоркския университет в Англия, е споделял с болка, че е подценяван от някои от английските си професори и трябва да свири "повече от безупречно".
Моя близка, която като много българи по-рождение е с по-матов цвят на кожата, се е оплаквала как някои от продавачките в луксозните магазини за бельо и козметика в Брюксел се правят, че не я забелязват като влезе, а на касата се отнасят с хладно презрение към нея. В такива моменти тя си спомня за подмятанията по неин адрес и по адрес на произхода ѝ, които е чувала в родния квартал "Люлин" в София.
Расизъм има навсякъде, но развитите общества осъзнават опасността от отровните му пипала. В тях или поне сред политическия елит съществува консенсус, че това е тежко заболяване, което трябва да бъде озаптявано и лекувано моментално. Успехите на френския национален тим и забележителни играчи като Мбапе и Зидан са трън в очите на всички, които заклеймяват мултикултурализма.
Иска ми се да вярвам. че днес повечето българи не споделят "ценностите" на лъжепатриотите. Расизмът говори за огромна духовна пустота. Той е белег за немощ, издава неувереност в собствените сили, а не мъжество. Само глупците се кичат с него като с брошка.
Автор: Петър Чолаков