Фанфарите по турската газова сделка на Радев вчера заглушиха дори онези на Бакърджиев по руската сделка от 1998 г. Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Общото между двете е, че са непрозрачни, с второ дъно, което по-късно ще видим. И разбира се, че са обявени за крупен успех в традициите на … българските практики за сделки, където Русия или друг авторитар е от другата страна. Обикновено в сделките с Европа има много черна, неблагодарна работа, трябва да се спазват много правила, изискват се много умения, а успехът има много бащи и е наистина еднакъв за всички българи.
Не, в “източните” сделки идва някой като Бакърджиев без грам идея за газовия бизнес и сключва сделката на онзи век. Сега идва Радев и пробива турската стена, в която уж са се ударили ББ и Петков.
Защо е малка вероятността Русия да НЕ стои зад тази сделка?
Първо, защото нашият пробив става точно, когато Путин предлага Турция да стане газов хъб. Това - според мен - е активно мероприятие на Москва, за да прикрие други намерения. За познавачите е ясно, че Турция не може да бъде класически газов хъб по много причини. Веднъж, защото не може да осигури независима институция, която да оперира хъба на пазарни, прозрачни начала и така да привлича клиенти. Както при всяка друга авторитарна държава, газът за Ердоган е инструмент за държавна (гео)политика.
Освен това, този хъб няма друг пазар освен Европа, която има много други канали за снабдяване, а тръбният газ за Европа през Турция е просто транзитен. Самата Търция става производител, но това просто ще намали количествата вносен тръбен газ за нея. Но най-важното - Европа няма да търгува с руски газ след време, а именно той е в основата на идеята за турски хъб.
Второ, сделката ни с Турция е нарочно обявена основно за инфраструктура - достъп до терминалите за втечнен газ и договор за доставка с турската ДЪРЖАВНА компания Боташ за 1 според нашия или 1.5 млрд куб м газ според турския министър годишно. Но именно тук е заровено кучето - не е ясно чий газ ще ни продава Боташ. Нито с кого е сключило договори за доставка нашето правителство.
Трето, това, което никой у нас не коментира е защо Турция прегърна идеята за хъб с руски газ. Русия ясно има две цели - да компенсира донякъде крупния спад в приходите след прекъсване на Северния поток и … да не изпуска зависимостта на Източна Европа от руския газ. А на Ердоган предстоят най-тежките избори през юни догодина, свързани с неговото оцеляване, вероятно не само политически. Но инфлацията е над 80% и турците постоянно обедняват. Един от важните начини за укротяване на инфлацията е намаляване цената именно на газа. Затова Ердоган е съгласен на сделка с Путин срещу голям дисконт от цената на тръбния газ, а плащането по нея да е чак след изборите.
Четвърто, но защо Русия да го прави? Няма как да увеличи бързо обемите на тръбния газ, защото изграждането на нова инфраструктура ще отнеме време, а и е почти невъзможно без европейски компании по дълбокото Черно море. Тогава остава да се увеличи износа на …руски втечнен газ.
Пето, за руския втечнен газ почти не се говори, а той е дори извън радарите на ЕС. Но всъщност Русия е трета по внос в Европа за 2022 след САЩ и Катар, с 15% дял. Най-големи консуматори са Франция (ще влезете в реториката на Макрон за Русия), Белгия и Испания, но също така …Гърция и Турция.
Русия има няколко експортни терминала на втечнен газ на север и нейният износ постоянно расте. А Турция има два действащи, но от тази година още три терминала, чийто капацитет трябва да се напълни. А един от тях е на брега на Мраморно море в европейската част на Турция с връзка към …Трансбалканския газопровод, който в момента не работи, заради новата стратегия на Русия за заобикаляне на Украйна с Турски поток.
Така Русия хем ще продава повече, хем ще контролира критично важния поток към България, Молдова и … Украйна.
Шесто, случайно или не - вие преценете - Радев се среща с Ердоган на 9.12.2022 г в Истанбул, само час след срещата на Ердоган с шефа на Газпром Милер. Поне за мен, вероятността на “пробива” на Радев да не е всъщност …руски пробив е нищожна.