Присъединяване към НАТО. Шведите проправят пътя на украинците
© Виталий Портников
Само преди няколко месеца изглеждаше, че въпросът за присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО е решен. Беше положено безпрецедентно дипломатическо усилие, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини двете северни страни, че не зачитат интересите на сигурността на неговата държава и предупреди, че ще блокира решението на предстоящата среща на върха на НАТО. Лидерите на Финландия и Швеция се срещнаха не само с Ердоган, но и с американския президент Джоузеф Байдън, който силно подкрепи интегрирането им в алианса.
Подготовката на присъединителния процес се превърна в истински международен преговорен процес. В крайна сметка Ердоган се съгласи да оттегли забележките си. На срещата на върха на НАТО беше прието единодушно решението за стартиране на процедурата за приемане на Швеция и Финландия в НАТО.
Въпросът обаче, разбира се, не свърши дотук. В крайна сметка решенията на лидерите трябва да бъдат подкрепени от парламентите. Към днешна дата решението за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО не е разглеждано в парламентите на две страни, чиито лидери имат специални отношения с руския президент Владимир Путин. Това са Унгария и Турция.
В Будапеща впрочем са убедени, че подкрепят евроатлантическата интеграция на Финландия и Швеция и че разглеждането на въпроса е чисто процедурно. В Анкара всичко е различно. Президентът Реджеп Тайип Ердоган няма претенции към Финландия, но се изказва остро срещу Швеция и смята, че страната не е изпълнила предварително договорените споразумения. В отговор ръководителят на шведското правителство Улф Кристерсон подчерта: „Турция признава едновременно две неща – че сме изпълнили това, което сме обещали, и че искат от нас това, което ние не можем или не искаме да им дадем."
Все още не може да се каже, че страните са постигнали разбирателство. Опитът на председателя на шведския парламент Андрес Норлен да посети Анкара, за да се срещне с колеги и да ускори гласуването в турския парламент, беше осуетен след протест в центъра на Стокхолм, при който протестиращите “обесиха” кукла на Ердоган.
Шведските политици осъдиха протеста в тази му форма, но шефът на турското външно министерство Мевлют Чавушоглу подчерта, че само осъждането не е достатъчно. „Поддръжниците на терористичните организации се опитват да попречат на Швеция да се присъедини към НАТО. Швеция или ще склони глава пред тях, или ще се съгласи с нас“, каза министърът.
Засега обаче Анкара не иска да разговаря с шведския говорител. Председателят на финландския парламент Мати Ванханен също отмени пътуването си до Турция: той искаше да лети със своя шведски колега.
На този фон е очевидно, че присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО е в застой – вероятно до предстоящите избори в Турция, защото президентът Ердоган, който не може да се похвали с добри рейтинги, успява да превърне този въпрос в част от предизборната кампания. И какво следва тогава?
Важен пример за Украйна
Стокхолм намери отговор на този въпрос. Швеция и Съединените щати започнаха преговори за формиране на по-дълбоки връзки в областта на сигурността под формата на споразумение за сътрудничество в областта на отбраната.
Подобно споразумение би създало правна основа за присъствието на американски войски в Швеция и би позволило още по-тясно двустранно сътрудничество, отколкото е предвидено от членството в НАТО.
И в същото време неутрализира самия смисъл на турската политика. Защото се оказва, че от гледна точка на сигурността Ердоган не може да направи нищо, за да попречи на шведите. Турският президент ще трябва да търси приемливи компромиси, за да запази лицето си и да получи поне нещо от приемането на Швеция в НАТО.
Този пример е много важен за Украйна. Украинските политици често говорят за присъединяването на Украйна към НАТО като за решен въпрос. Но това не е така!
Всъщност все още предстои много труден път и Украйна очевидно може да се изправи пред „шведска“ ситуация – когато една или повече страни от НАТО надеждно блокират интеграцията, създавайки по този начин условия за нова война с Русия. Война, за която Москва ще започне да се готви ден след позорния край на "спецоперацията" на Путин.
Отговорът на възможността за такава блокада трябва да бъде именно това - формирането на по-дълбоки връзки в областта на сигурността под формата на споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. Подобна сделка ще покаже на скептиците в НАТО, че тяхната политика е обречена на провал и ще възпре Путин от ново нападение.
Сега Швеция проправя пътя, по който Украйна трябва да бъде готова да се движи в случай на кризисна ситуация. Както и в стародавни времена, пътят ни към суверенитета може да мине през Стокхолм.
Източник: radiosvoboda org
Бесарабски фронт