Войната в Украйна е бавна отрова, която разяжда руската мощ отвътре, но която също така разпространява отровата си в Европа, до степен да застраши френско-германския тандем. За по-малко от година руската инвазия маргинализира основополагащия френско-германски цимент на ЕС, този, който в продължение на няколко десетилетия е давал по-голямата част от тласъка на Европа, този, без който винаги е било невъзможно да се върви напред. Това пише в материал за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Френско-германският тандем е поставен под въпрос още от началото на войната от страните от Централна и Източна Европа, които вече не приемат неговото лидерство. Става въпрос за колебанията на Париж и Берлин да подкрепят Украйна, както и решимостта им да поддържат диалог с Владимир Путин. Това разделение съществуваше още преди 24 февруари. Страните от Източна Европа, които станаха жертви на инвазиите и атаките от големия руски или съветски съсед, напразно предупреждаваха за заплахата, която режимът на Владимир Путин все още представлява за европейската сигурност. Тези на Запад, по-притеснени от опасността, идваща от Юга, постоянно разглеждаха руската опасност в перспектива, винаги залагайки, въпреки войната в Грузия през 2008 г. и анексирането на Крим през 2014 г., на връщане към "бизнес както обикновено".
Но това разделение се влоши през последните единадесет месеца, дори достигна кулминацията си с упорития отказ на германския канцлер да достави тежките танкове, които биха позволили на Киев да се изправи пред следващата офанзива на руските сили. Сега в Европа има два лагера. Лагерът на мира, който се застъпва за преговори между двете страни, дори ако трябва Украйна временно се откаже от част от своите територии. И лагерът на победата, който счита, че единственият начин да се възстанови сигурността на континента е да се наложи пълно военно поражение на руските сили.
Германия и Франция имат извинения или спорове. Париж все още смята, че може да бъде "посредническа" сила между двете страни, "балансираща" сила между великите на този свят. От началото на войната нейната подкрепа за Украйна винаги е била балансирана от необходимостта да не се "вбесява" Владимир Путин, за да се избегне ескалация на войната. Що се отнася до Германия, нейният модел беше разбит от войната в Украйна. "Тя смяташе, че търговията и икономическите връзки задължително водят до мир, че глобализацията сближава страните. Това беше илюзия по отношение на Русия", коментира бившият президент Франсоа Оланд в Сорбоната на 16 януари. Берлин беше жертва на лошия си газов и петролен избор, когато Франция се изолира в усилията си за помирение.
Подобно на Емануел Макрон, който иска да "помогне на Украйна, без да влиза във война с Русия", Олаф Шолц се страхува от риска от подхлъзване и иска да избегне пряка конфронтация с руските сили. В Париж също на официално ниво намират причини за германската мудност. "Всеки трябва да действа според възможностите си, капацитета си и ограниченията си", казва високопоставен дипломат. Но в частни разговори раздразнението е ежедневно. "Париж направи първата стъпка, като достави леки танкове AMX на Киев, мислейки по този начин да подтикне Германия да деблокира Leopard", продължава друг дипломат. Но канцлерът, пленник на своята коалиция, на германския пацифизъм и на специалните отношения на страната му с Русия, отказва да вземе решение.
В Източна и Северна Европа Германия и Франция, въпреки че последната наскоро изясни позицията си, са смятани за най-слабите звена на континента, когато става въпрос за помощ за Украйна. Проблемът е, че това са и двете страни, които могат да направят най-много в тази област. Франция, защото има мощна армия и дипломация, както и лидерска роля в рамките на ЕС. Германия, благодарение на икономическата си тежест и факта, че танковете Leopard, които е продала в цяла Европа, я правят ключът към ускоряване на военната помощ за Украйна.
В крайна сметка експертите прогнозират, че Германия, както в крайна сметка отстъпи за газопровода "Северен поток -2", ще го направи и с Leopard. Олаф Шолц не каза ли в неделя в Париж, че "империализмът на Владимир Путин няма да победи"? Натискан от Вашингтон, дърпан от Великобритания, която ще достави танкове Challenger, и от Полша, която обещава да изпрати своите Leopard със или без зелена светлина от Берлин, ще успее ли Олаф Шолц да удържи германския шлюз за дълго?
От началото на войната чувството за историчност постепенно измести сигурността на двете големи страни от ЕС. Но няколко въпроса все още остават без отговор: Ще пристигнат ли европейските танкове навреме, за да позволят на Украйна да устои? Как да избегнем фрагментацията между Западна и Източна Европа?
превод: News.bg