Отидете към основна версия

3 312 44

Когато безхаберието ни/ви/им започне да убива…

  • нав-
  • владимиров-
  • убийство-
  • мвр-
  • полицаи

Или как колегиалната система на МВР се пренася понякога и в личния живот

Снимка: Факти.бг/Архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

МВР не е просто структура, която трябва да пази хората в една държава. МВР е повече от принадлежност към системата на сигурността. Но също така МВР е структура, в която няма „бивш“. Там всички са просто колеги. Изпитват колегиалност, пазят се, помагат си, прикриват се, покриват се, предпазват се, предупреждават се и т.н. От колегиалност. И така, докато не дойде момент, когато безхаберието НИ – на обществото, защото търпим, ВИ – на всички свидетели, който предпочитат да си затворят очите и да си обърнат главата на другата страна, ИМ – на колегите в МВР, които пазят колегата, започне да убива…

Когато безхаберието убие, обществото надига вой колко лошо е станало, свидетелите отново обръщат глава, а колегите се принизяват от колегиалност, докато отмине бурята. Всяко чудо за 3 дни, нали така.

За обществото
Ставайки обществото свидетел на поредната трагедия, започват коментари на недоволство, изразяване на съпричастност, анализи какво е могло да стане по-рано, за да се избегне това.

За свидетелите
Прикрити в собствените си черупки сме свикнали да подминаваме всякаква несправедливост, на която станем свидетели, само и само да не се замесим. Видели сме катастрофа, подминаваме. Знаем, че съседът бие жена си, траем си. Ние си живеем, а животът покрай нас не ни интересува. Оскотели сме.

За МВР
Защо бивши военни и полицаи трябва да имат оръжие, след като напуснат системата? Защото са военни и полицаи, ще каже някой… Защото са хора от системата. А като са хора от системата, защо никой не е реагирал на тормоза, упражняван от бившия човек от системата? Ами, защото е бивш човек от системата, ще каже друг. А кой човек от системата сега ще поеме вина, че е бил толерантно колегиален, а с това е допринесъл за смъртта на 45-годишния психолог Иван Владимиров-Нав. Нав не е просто убит, той е застрелян в главата от своя съсед, който е бивш полицай.

Буквално преди няколко месеца Владимиров е разказал за проблемите с убиеца. За заплахите, за факта, че е бивш полицай, който притежава оръжие, как всички съседи се страхуват от него. Но свидетелите са свикнали да обръщат глава – по-лесно е. Съседите не се оплакват, въпреки че един мъж е бил пребит от извършителя. Защо не се оплакват - не вярват на системата.

От колегиалност
Психологът се обръща към българската полиция и подава редица сигнали. Но в отговор получава: "Нищо не можем да направим". Така ли работи системата, която казва на хората, че "нищо не може да направим"? Или това „нищо не можем да направим“ е някаква патология, с която сме свикнали да живеем. И така докога? До следващия път. Да, със сигурност ще има следващ път, защото човек с пистолет е опасен. Пистолетът може да го използваш хиляди пъти, но фаталният изстрел обикновено е един. Когато някой те гръмне в главата, това не е поредният изстрел, а е нарочно фаталният. И когато си бил в системата, знаеш как да се покриваш. Ще бъде интересно да видим дали убиецът ще се изкара „привидно“ психически лабилен, или просто е решил, че с оръжие в ръка е по-силен и значим в обществото. Нали, все пак, е бил в МВР, а там колегиалността, както знаем, е пословична.

Поставете оценка:
Оценка 4.2 от 51 гласа.

Свързани новини