Йован Николов пред ФАКТИ: Нека да видим колко граждани на Северна Македония имат български паспорт – кои политици

Преди дни македонски българи поискаха да има възможност за отнемане българско гражданство на техни сънародници заради използване на език на омразата към България. Те са организирали петиция по този повод. Пред ФАКТИ по темата говори Димче Ямандиев. А след това с ФАКТИ се свърза и юристът Йован Николов, който разказа какво е да си македонец с българско самосъзнание днес.

- Г-н Николов, имате ли информация какво се случва с петицията, която е организирана в Северна Македония, за отнемане на българско гражданство на ваши сънародници, които говорят и използват езика на омразата?
- В момента нямам много информация как върви подписката и не мога да бъда много точен. Иначе аз, като македонец с българско самосъзнание, подкрепям тази инициатива да се отнема българското гражданство на всички граждани в Република Северна Македония, които обиждат българския народ и държава, използвайки езика на омразата.

- Колко често се сблъсквате във вашата работа и във вашето ежедневие с езика на омразата…
- Езикът на омразата се използва най-вече от т.н. публични говорители - от политиците, след това идват публични хора от сферата на изкуството като артисти и режисьори, да не забравим и водещите по медиите. Говорим все за хора, а и виждаме какво се случва в социалните мрежи, където се превърна в ежедневна практика да се псува и да се плюе срещу България с възможно най-обидни думи от хора, които имат обществено влияние.

- Откъде се получи това настървяване в последно време. Имаше доскоро период, в който отношенията между двете страни бяха много добри. Много спокойно беше всичко…
- Сега сме свидетели на някакъв парадокс. Появи се някаква нова агресия, след като България вдигна ветото за започване на разговори на Северна Македония за присъединяване към ЕС. Това някак засили езика на омразата. Нямам представа откъде и как се случи, но е факт. След като България вдигна своето вето и позволи да се отвори пътят за разговори, нещата ескалираха. Тук искам да отбележа и работата на Историческата комисия, която бе направена между двете държави. Работата на тази обща комисия е пряко свързана с образованието в Северна Македония. Но, откакто е подписан Договорът за добросъседство от 2017 година насам, не виждаме никакви реални резултати. Няма нито едно голямо решение на Комисията, а тя провежда заседания. Това също влияе на атаката срещу България - в смисъл използването на езика на омразата. Иначе езикът на омразата датира още от признаването на независимостта на Република Македония. Факт бе, че България бе първата държава, която призна първото ни име - Република Македония, и знамето, и химна, и всички белези, които ги има една държава. Всичко това първо бе признато от България, а сега виждаме точно обратното.

- И какво се промени според вас за тези години…
- Генерално не мога да си го обясня този феномен. В 21-ви век да спорим какъв е Гоце Делчев, сигурно ще се върнем и до цар Самуил, а след това ще замесим и Даме Груев. Вместо такива личности и неща от историята да ни обединяват, виждаме как сега ни разделят. И това го виждаме в езика на имиджмейкърите, на политиците, когато става въпрос да се мразят българите. Когато говорим за история, е хубаво да се използват не само български източници, нека да използваме и сръбски източници. Да се използват всички източници. Защото и в сръбските пише, че възрожденците в Македония сами са се писали, че са българи. Не знам защо изобщо спорим. Вместо да се градят мостове на приятелство, да говорим за бизнес, за култура, за образование, ние имаме някакви отношенията, които са застинали на ниво 19-ти век.

- За да започне Северна Македония преговори за членство в Европейския съюз, българите трябва да бъдат вписани в Конституцията на страната. Това ще се случи ли, защото това изискване стана и европейско…
- Не вярвам. Ако се върнем назад във времето, още бившите премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов подписаха декларация за добри отношения, която обаче нямаше никакви правни действия. След това – през 2017 година, вече има правен документ във формата на Договор за приятелство и добросъседство, който е ратифициран в парламентите на двете страни. Този Договор на добросъседство има законова сила и в Северна Македония, и в България. Стана така, че хората почувстваха, че има сближаване между двете държави. След това бившият премиер Зоран Заев и колегата му в България Бойко Борисов заедно се поклониха пред паметника на Самуил, пред този на Свети Климент Охридски в Скопие. След като Зоран Заев без свален, всичко се провали между двете държави. Този език на омразата, който ескалира в момента, не мога да си го обясня. В момента не смятам, че има мнозинство в парламента на Северна Македония, което да отвори темата за вписването на българите в Конституция. За такава промяна трябват 80 депутати, а в момента - с това положение и с тези депутати, няма как да се случи. В същото време виждаме, че правителството на Ковачевски се опитва да направи нещо в тази посока, преговаря… Така че ще видим кога, какво и как ще се случи.

- В Северна Македония в момента, според вас, има ли настроение и усещане в обществото и желание да се разбере кога ще започнат преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз?
- Скоро имаше една анкета, която показа, че хората в Северна Македония са евроскептици. Но имаше и нещо интересно. В същото това време албанците, които са доста прозападно и про НАТО настроени, показаха и казаха друго. Но излиза така, че македонците и сърбите в Северна Македония са по-скоро евроскептици. Създава се едно усещане, че по-голямата част от хората в Северна Македония мразят Европейския съюз. Също така имаше и анкета с въпрос: „Коя държава смятате за най-близка до Северна Македония?“ Ако извадим пред скоба мнението на албанците в Северна Македония, които резонно държат на това, че най-близката страна до Северна Македония е Албания, то 90% процента от македонците смятат, че най-близката страна до тях е Сърбия. Хората говорят за добросъседските отношения със Сърбия. Трябва да се знае, че в Северна Македония сръбското и руското влияние са много силни. Много се работи за сръбския интерес в Северна Македония. И затова България е крайно време да започне да разследва всички граждани на Република Северна Македония, които имат българско гражданство, но използват езика на омразата. В българското законодателство има членове, които предвиждат санкции за граждански престъпления срещу държавата. И друго е добре да се направи от България. Да се каже колко граждани на Северна Македония имат българско гражданство. Дали са 100 000 - повече или по-малко. Но е важно колко граждани имат български паспорт и да се види сред тях кои политици, кои известни хора са, а в същото време говорят срещу България с обидни думи. Има много македонски граждани, които именно и благодарение на българския паспорт работят в страни от ЕС. Много такива има в Германия, примерно. А в същото време псуват и обиждат България, говорят за татари, монголи и какво ли не.

- А какво мислите за случая с Християн Пендиков. Говорим вече за физическа агресия…
- Този случай показва колко ние – хората с българско самосъзнание, не сме защитени по никакъв начин в Северна Македония. Миналата година, някъде през май месец, ако говорим за езика на омразата с примери, в социалните мрежи един македонец, който има българско самосъзнание, получи заплаха от едни сърбомани. В заплахата се казваше следното: „Ще отрежа главата на детето ти и ти ще гледаш, след което и теб ще убия?“ Има подаден сигнал в прокуратурата в Скопие. Вече близо година по-късно прокуратурата не е предприела нито едно действие срещу въпросното лице, отправило заплахата. Когато хората не са наказани, когато нямаме превенция от страна на държавата, езикът на омразата набира сила и ставаме свидетели на наказателни акции. Същото бе и при запалването на клуб „Иван Михайлов“ в Битоля, а извършителят - певецът Ламбе, беше наказан изключително смешно с условна присъда. След това имахме счупване на плочата в Охрид на клуб „Цар Борис III“, после имахме и стрелба по същия клуб в Охрид. И последното бе побоят над Християн Пендиков, където, за негов късмет, нещата се развиват добре и момчето сега се възстановява. Какво още трябва да стане, за да се вземат мерки.