Коментар на Петър Чолаков:
Корнелия Нинова сложи точка на опитите за плурализъм в БСП. 50-ият конгрес на „Столетницата” ще бъде запомнен с бруталната разправа с политическите противници на ръководството. На форума бе достигната точката на пречупване, след която няма връщане назад. Стиснала здраво ръце върху подлакътниците на партийния трон, председателката Корнелия Нинова окончателно пое курс „камикадзе“ и засили партията си към дъното. За четиринайсетте социалисти, които бяха изключени от БСП, а и за останалите вътрешни опозиционери отдавна вече трябва да е ясно: този, който не мисли като „другарката Нинова”, трябва да си търси нови другари и нова партия.
Случаят с Божанков
Прогоненият от Столетницата Явор Божанков, например, ще води листата на коалицията между ПП и ДБ в Габрово. Бившият депутат Божанков бе напъден от парламентарната група на социалистите в 48-ото НС, защото се осмели да изрази несъгласие с прокремълската линия на партията спрямо войната в Украйна, както и нечистоплътното ѝ партньорството с ГЕРБ и ДПС в „хартиената коалиция”. Случилото се с г-н Божанков е безпощаден белег за мрачната зима, сковала Столетницата, чийто дух изглежда заплашен от бяла смърт. Случаят е кулминацията на опасна тенденция: всеки, който се опитва да мисли критично и да разсъждава, рано или късно е принуден да отлети от „Позитано” 20.
Авторитарен стил е имало и преди
Разбира се, и преди - при други председатели - е имало такива случаи в Столетницата. Съвсем конкретно авторитарният стил на г-жа Нинова си пролича още преди години. Разправата с Кирил Добрев (повторно изключен на въпросния конгрес, след като съдът вече веднъж го възстанови), с Калоян Паргов, Крум Зарков и други доказва това заключение. При г-жа Нинова преследването на всеки, за когото тя сметне, че застрашава властта ѝ, придоби обаче неумолимата сила на природен закон.
Важно е да подчертаем: тук не става дума за борба между различни идеи, а за стремеж от страна на лидерката за надмощие на всяка цена – включително, както изглежда, с погазването на устава на самата партия. Физически жертви няма, но духът на форума е същият като на сталинския „конгрес на разстреляните”, проведен през 1934.
Голям брой прогонени от различни крила на БСП
Прогонените са с най-различни убеждения, оцветени с различни нюанси на червеното. Няма прошка не само за либерализма на Божанков, но и за хора, причислявани към най-лявото крило в партията като проф. Светлана Шаренкова, председателката на форума „България – Русия”. Шаренкова, която бе изключена от Националния съвет, определи конгреса като „полицейски” и „концлагер”; тя заплаши, че ще бъде заведено колективно дело срещу решенията, инспирирани от Нинова.
Повече от 90 делегати на конгреса, сред които Георги Пирински, Сергей Станишев, Крум Зарков, Петър Витанов, Петър Мутафчиев, Атанас Мерджанов и Велислава Дърева, се обърнаха към структурите на БСП в специална декларация. Те ги призоваха да не се съобразяват с резултатите от проведената на форума чистка. Зад изгонения от конгреса Петър Витанов, ръководител на делегацията на Българските евродепутати социалисти, единодушно застанаха колегите му в ЕП. Прогресивният алианс на социалистите и демократите препотвърди неговото членство – вместо да приеме решението на българския форум и така Витанов да стане независим депутат в ЕП. Възмутен от конгреса, партийния си билет хвърли и червения кмет на Перник Станислав Владимиров.
Нищо добро за бъдещето
Машинациите на Нинова засилват центробежните процеси в партията. Дали ще търсят пристан в проекти като новата-стара „Обединена левица” на Г. Първанов, К. Паскалев и Т. Дончева, като коалицията ДБ-ПП, или ще играят соло – посечените от Нинова стават все повече, а това не вещае нищо добро за партията ѝ непосредствено преди вота на 2 април. Не е преувеличено да се каже, че курсът на Нинова е (само)убийствен за БСП, защото е превъплъщение на оголената воля за власт. Оставаме с впечатлението, че в БСП вече може да има само пътници, но не и хора със свободна воля.