Земетресението в Турция и Сирия, взело близо 50 000 жертви, е красноречив факт колко сме безпомощни пред природата. В последните десетилетия бедствията, в резултат от зачестяващите екстремни метеорологични явления, предизвикват у хората дълбоки емоционални преживявания. По темата пред ФАКТИ говори Елица Станева-Бритън. Тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.
- Г-жо Бритън, през последните 2 десетилетия броят на екстремните климатични събития е нараснал с 83%, а природните бедствия са се увеличили с 43%. Но защо природните катаклизми водят и до засилени здравни, психични и социални проблеми?
- Климатичните промени и природни бедствия водят до множество проблеми, които са взаимосвързани. Една от тези промени е наистина видима на индивидуално ниво. Например, природните бедствия - освен директни жертви, могат да доведат до множество здравословни проблеми, включително разпространение на инфекциозни заболявания. От друга страна, свидетелите на природни катаклизми често изпитват емоционални проблеми като страх, стрес, вина и тревожност, като някои дори губят желание за връзка с общността и дори за живот. Бедствията неизменно водят и до други проблеми като безработица, социални безредици и икономически последствия. Ето защо проблемът е многостранен.
- Как човек действа и се държи емоционално по време и след бедствие? Как се преодолява страхът…
- Човешките преживявания биха трудно се категоризирали, но все пак учени разграничават няколко често наблюдаващи се преживявания и поведения. По време на бедствия някои индивиди вземат бързи решения, тъй като мозъкът ни активира тялото във фаза „бий се или бягай“, други пък замръзват или с други думи се дистанцират от събитието и не реагират. Наблюдават се също така и масова паника и социални безредици, тъй като сме често склонни да копираме дори негативно социално поведение. Може би най-интересното проявление на човешко поведение от социална гледна точка е социална взаимопомощ. Тя също играе решаваща роля при преодоляването на страха и намиране на смисъл в бъдещето.
- Как едно бедствие влияе на емоционалните преживявания на оцелелите и свидетелите...
- След бедствията на индивидуално ниво протичат множество емоционални и когнитивни процеси като тъга, тревожност, стрес и дори вина. Докато подобни преживявания са нормални, когато те не са адресирани правилно, било чрез разговори с психолози или чрез намиране на социална подкрепа, те биха могли да прераснат в хронични и да доведат до проблеми в нормалното функциониране на човек. Тук трябва да отбележим, че социалният контекст също играе значима роля, защото често най-уязвими жертви биват жените, децата и маргиналните групи, тъй като често техните преживявания биват неглижирани.
- Опустошителните земетресения в Турция и Сирия, взели живота на близо 50 000 души, показаха как бива отключено желанието за взаимопомощ, доброволчество и човечност. Какво изпитва човек, когато помага…
- Земетресенията в Турция и Сирия наистина показаха нашето желание за взаимопомощ, дори и на непознати. Учени обясняват подобно алтруистично поведение с отключването на химични процеси в мозъка ни, които водят до по-ниски на стрес и по-високи нива на щастие. От друга страна, подобно поведение ни приобщава към дадена група и ни дава смисъл в живота. Има и изследвания, които показват следното - когато човек наблюдава друг да върши неща за общността, той се включва също. С други думи, подобно поведение е заразно… и дано го проявяваме не само по време на бедствия.
- Може ли да сравним преживяването на смъртта от природно бедствие с това от война и тероризъм…
- Да, тъй като и бедствията, и войната, и тероризмът са изключително сериозни фактори, които нарушават нормалния ни живот и са предпоставка за психични проблеми. Тяхната мащабност поставя човек пред допълнителна несигурност и страх, което може да доведе до дълготрайни проблеми на психично ниво.
- Шок, тъга и тревожност са сред честите общи преживявания при природни катаклизми, но много хора отговарят на това с гняв, подозрения и параноя. Защо е така…
- Природните бедствия и аварии влияят наистина подобно на жертвите и свидетелите им, но интересното е, че авариите са посрещнати с гняв и подозрения, тъй като човешка грешка е честа предпоставка за авариите. Ето защо хората подхождат с гняв, че институциите, които е трябвало да ги защитават, не са изпълнили обещанията си, което води до недоверие в авторитетите, което от своя страна може да прерасне в параноя и конспиративно мислене.
- Според научни доклади посттравматично разстройство става все по-разпространено като преживяване на индивидуално ниво след бедствие. Как си го обяснявате?
- Да, данни сочат, че около 60% от мъжете и 50% от жените преживяват травмиращо събитие, включително бедствия. Това е така поради по-голямата честота на климатични катаклизми, които наблюдаваме, наред с икономическата и социална несигурност, които ни заобикалят. Това поражда повтарящи се стресори и когато човек не получава адекватна експертна помощ, той трудно би изградил психологическа устойчивост, с която не само да оцелее, а да живее пълноценно.