Геновева Петрова пред ФАКТИ: От лятото на 2020-а Румен Радев се опитва да бъде фактор в политическия живот

Всички партии говорят как повече от всякога имаме нужда от стабилно редовно правителство, а в същото време поведението им не кореспондира много с това. Първи мандат, втори мандат, заявки за кабинети и ролята на държавния глава... Пред ФАКТИ по темата говори Геновева Петрова от социологическа агенция „Алфа Рисърч“.

- Г-жо Петрова, видяхме бързи консултации при президента. Ще смогнат ли партиите на това темпо?
- Към момента партиите показват, че техният дневен ред се движи една идея по-бавно от темпото, което зададе президентът. Но това не може да бъде интерпретирано като показател дали ще успеят, или няма да успеят да стигнат до формула за излъчване на редовно правителство. Не толкова времето е ключовият фактор за подобни действия, а позициите и възможностите да постигнат единомислие със своите опоненти. Това е проблемът, който виждаме през целия период след изборите и до ден днешен. Този процес се движи на приливи и отливи.

- Какъв фактор се оказва държавният глава в момента. Как гледате на действията му…
- Още от лятото на 2020 година Румен Радев се опитва да бъде фактор, който участва в политическия живот и така е до днес. Независимо дали дава време за разговори между партиите, или пък забързва процедурата. Мисля, че вече дори и за партиите, известни като "партии на протеста", които тогава горещо го подкрепяха, дори и за тях е ясно и видимо, че държавният глава следва свой собствен дневен ред. И в този дневен ред има една перманентна характеристика - липсва опит да се укрепи парламентарното управление. От тук нататък остава партиите да поемат инициативата в свои ръце и да наложат на политическата сцена дневния ред на обществото, а не дневният ред на някои фактори в държавата, които са повярвали, че управлението зависи от тях.

- ГЕРБ ще предложат кабинет, защото така трябва. ПП-ДБ са готови с кабинет на малцинството. „Възраждане“ са готови с кабинет. ИТН обявиха също. Виждаме желание да се управлява. Но в крайна сметка какво да очакваме…
- Ще си позволя да ви поправя. Виждаме заявки, а не виждаме толкова желание. Ако го виждахме въпросното желание за сформиране на кабинет, включително и готовност за преговори, за някои отстъпки, то до момента можеше да имаме по-добри предпоставки такова нещо да се случи. В момента ние виждаме единствено такова желание от страна на ГЕРБ-СДС. Всички останали политически сили, които имат представителство в парламента и се очаква да бъдат част от процеса по излъчване на правителство, бих казала, че са длъжници и на цялото общество, и на собствените си избиратели. Така че ако има нещо сигурно, то това е видимото нежелание от страна на повечето партии да сформират кабинет, а това много затруднява намирането на решение. Много добре знаем, че решения се търсят в разговори, в диалог. И тук ще отворя една скоба. Партиите започнаха да водят разговор в парламента и това наистина е една добра стъпка напред. Доколко обаче изобщо съществуват усилия за преодоляване на политическата криза, все още останалите партии трябва да покажат с поведението си, а не толкова чрез заявките си. Защото така ще можем ние да преценим дали те работят в посока на съставяне на кабинет, или се опитват да минимизират електорални щети, които реално ще претърпят, ако се стигне до скорошни предсрочни избори.

- Лансира се отново лидерска среща. Какво да очакваме на нея. Стана май модерно от последния парламент, когато беше свикана такава от БСП…
- По правило на лидерски срещи се обсъждат политически въпроси, а не законодателна рамка и оперативни детайли. Съвсем искрено се надявам, че тази лидерска среща, която беше заявена, наистина ще се състои. Това първо. Второ - че на нея наистина ще се обсъждат политически въпроси. Какъв ще бъде резултатът от нея не бих се ангажирала да прогнозирам. Според мен, резултатът от такава среща е абсолютно необходим, за да чуят хората от политиците дали те имат волята да се върви към излъчване на редовно правителство и какво са готови да направят. Или ако лидерите имат политическо решение да се рискува да не се излъчи редовно правителство, а да се отива на нови избори, нека да го заявят на хората открито. Големият проблем на българските партии в момента е липсата на силно политическо лидерство. Визирам основните играчи - ГЕРБ и „Продължаваме промяната - Демократична България“. Към момента все пак лидерът на ГЕРБ, въпреки всичките резерви, които хората могат да имат към него, успява да лансира лидерско поведението. За разлика от него лидерите на ПП и ДБ някак им е трудно дори на собствените си избиратели да обяснят собствените си политически действия - независимо дали те са в посока сътрудничество или дистанциране от ГЕРБ.