Умелото управление на едно семейство е почти изцяло привилегия и задача на жената. Говорим за онова невидимо насочване и подреждане на събитията, зад които стои умелата женска преценка и умелата женска ръка.
Мъжът е грубата сила, мъжът е двигателят, който постоянно работи, но какъв курс ще поеме машината, семейната, зависи до голяма степен от жената. Или като друг пример, може да сравним мъжът с едно товарно животно, или ако щете, малко грубо, с едно магаре.
На жената трябва да е ясно, че на това магаре трябва да се дават ясни и конкретни задачи, т.е. : „Занеси това от точка А до точка Б”. И когато магарето точно и съвестно изпълнява задачата, жената не трябва да му се кара. Само че жената, възложител, започва с реплики: „А ти не се ли сети преди това да минеш през майка ми и да оставиш еди кое си там?”. Не, магарето не се е сетило. И започват едни излишни препирни и скандали при положение, че този който трябва да свърши работата, я изпълнил както трябва и както му е казано. Обаче жената има някакви други представи.
Давам този пример, един от хилядите, който може да се даде, за да покажа, че жените, а в случая българките, не умеят да ръководят правилно семейството, не умеят да направляват правилно работната сила на магарето. В това отношение днешните българки има много какво да учат от техните баби и прабаби или пък от техните съвременнички по света, макар че светът с бързи стъпки се универсализира.
В много случаи е по-добре да се използва дори подвеждане и манипулация, но не за лични цели, а затова да вървят работите и нещата в семейството в правилната посока. Това е по-добре, отколкото ежедневното използване на „груба сила”, от страна на жените, с постоянното хокане и биене на магарето. Само че, днешните българки нямат никаква дипломатичност, те нямат и добра финансова култура, за това например как се управлява семейния бюджет, те нямат и елементарната доза съчувствие и импониране, т.е. желание и разбиране, че трябва да се помага на партньора, за да вървят общите работи напред.
Те използват само примитивния метод на „бой”, т.е. скандали, сърдене и всякаква друга „груба сила”, за да накажат горкото магаре, да го карат да върви напред или накъдето те искат. А има толкова много други методи, само че за тях се иска такт и мисъл и пак да повторя и известно уважение. И в резултат на постоянното биене на магарето, в крайна сметка имаме несвършена работа и едно пребито магаре, омаломощено и с оклюмали уши, което дори и да иска, не може да свърши повече работа. И всичко това, в резултат на гордото и умело поведение на днешната българка.
И накрая имаме и тези случай на „домашно насилие”, понеже постепенно се стига до момент, в който се разбира, че и магаретата все пак имат някакво достойнство…