Силата на протеста: гражданите срещу безобразията на властта

Протестът е имунна реакция на обществото срещу управленски безобразия. Фактът, че се случва, дава надежда за България. Защото повечето големи успехи след 1989 са започвали именно с протестен изблик на гражданска енергия.

Коментар от Даниел Смилов:

България отново навлиза в протестен период както през 2013 и 2020 година. Проблемите, срещу които гражданите протестират, са едни и същи. Едни и същи са и персонификациите им: Бойко Борисов, Делян Пеевски, главният прокурор, завладените служби и други уж независими институции.

Протестите са имунна реакция на обществото срещу управленски безобразия. Сегашното издание на гражданското недоволство е насочено срещу сериозна опасност за българската демокрация: ако систематичното насилие и репресиите срещу опозицията не бъдат спрени, страната ще се приплъзне към авторитаризъм.

Функцията на гражданския протест

Опитът от 2013 г. и 2020 г. показва, че протестите сами по себе си не водят директно до решение на политическата криза, но те са необходим елемент от това решение и без тях то няма никога да се случи. Функцията на гражданския протест е следната:

1. Той показва, че достатъчен на брой граждани свободно и по свое желание са готови да се противопоставят на управленски действия, които са срещу обществения интерес. Хората излизат на този тип протести не защото някакъв техен частен интерес е пряко заплашен, а заради това, че не искат да живеят в авторитаризираща се държава;

2. Протестът също така фиксира в публичната сфера характера на управленското безобразие. В настоящия случай става дума за много тежко провинение: систематичен тормоз и репресия срещу опозицията от страна на управляващите. Опозицията бе първо атакувана през АПС, а след това - по същата технология - и чрез ПП-ДБ. Лидерите на тези партии се разследват и върху тях се упражнява всякакъв натиск да се откажат от дейността си - Джевдет Чакъров вече го направи;

3. Протестът фиксира и виновните за безобразието. Разбира се, преките виновници са и.ф. главен прокурор Сарафов и шефовете на служби и антикорупционни агенции. Политическите поръчители или поне бенефициери на акцията са също известни - Делян Пеевски и Бойко Борисов. Дали става дума за директна поръчка или за смесица от политическо окуражаване и престараване пред "началника" от страна на службите - това е вторичен въпрос. И в двата варианта отговорността на политиците е налице. Някои твърдят, че Пеевски е инициатор на акциите срещу опозицията, докато Борисов не знаел за някои от тях (поне за Варна). Но и тези слухове са по-скоро интриги, които искат да внесат известен смут в ситуацията. Отговорността на Борисов и Пеевски за акциите е солидарна, споделена и това си личи от факта, че нито един от двамата не е осъдил тези акции, нито е споделил недоволство от действията на държавните органи по тях. Политиката е все пак в публичната сфера, а не в интимните помисли и страхове на политиците;

4. Протестът е демонстрация на интензивността на гражданското отхвърляне на определени политики. Настоящите протести са доста мащабни и са подобни на тези през 2013 и 2020 година. Те имат и потенциал да се разгърнат след август, особено ако държането на хора в ареста заради изключително съмнителни "свидетелски" показания продължи. Видимо е и нарастването на протестите през последните десетина дни, въпреки като цяло отпускарското време. През август нещата може и да се поуспокоят временно, но пък ще се натрупа енергия за септември и вероятно политическият сезон ще започне с изключително мащабни протестни действия. Затова надеждата на управляващите, че протестите ще утихнат от само себе си, изглежда силно неоправдана;

5. Тезата за "изпирането" на Пеевски и Борисов отпадна. Каквото и избелващо действие да са имали времето и "сглобката", появиха се нови компрометиращи петна отново по същите, традиционно оцапани части;

6. ПП-ДБ получи основание без особено колебание да внася и да гласува вотове на недоверие срещу правителството "Желязков". На джентълменския жест на демократичната опозиция да подкрепя управляващите за еврозоната бе отговорено с арогантна неблагодарност и неоправдана репресия. Поради това въпросите за вот на недоверие, кога да бъде внесен и т.н. са просто тактика. Това, че за тях трябва да се говори с партии като МЕЧ или "Възраждане", не прави ПП-ДБ "проруски". Всъщност гласуването заедно с други срещу едно управление не е заявка за общо управление с тях;

7. Процесът за излъчване на общ кандидат на демократичната общност става централен и още по-важен. Кандидатът вече ще има допълнителната кауза да стане олицетворение на борбата срещу авторитарните тенденции в България. Иван Костов каза две неща за сегашната ситуация, които са особено важни. Първо, че теоретично има кандидати, които биха могли да бъдат подкрепени и от демократичната общност, и от ГЕРБ. Второ, че срещу ПП се упражнява политическа репресия. От двете твърдения следва, че за разговори в посока каквото и да е сътрудничество с ГЕРБ може да става дума само ако Борисов и съпартийците му се обявят срещу настоящата политическа репресия и предприемат действия срещу нея. Към момента това не изглежда вероятно да се случи. Напротив: Борисов не вижда проблема и продължава с тирадите си срещу ПП-ДБ;

8. Протестите в крайна сметка фиксират в общественото съзнание заварката между Пеевски и ГЕРБ. Докато Пеевски има интерес тази заварка гордо да се афишира, Борисов досега е предпочитал винаги по-дискретни шевове и форми на обвързване;

9. Протестите мобилизират партийните ядра и на едната, и на другата страна в конфликта. Но ако са справедливи, каквито са в момента, те имат способност да мобилизират и периферията на политическите формации, които ги подкрепят. Това означава, че ПП-ДБ получават шанс да върнат част от периферията си, докато ГЕРБ по-скоро са в положение да загубят своята. Мобилизацията в "Ново начало" тече по други канали - с най-непопулярния и нехаресван лидер в България те разширяват подкрепата си, което показва, че в този процес не става дума за стандартни политически методи;

10. Накрая: протестите могат да станат повод за външна реакция от ЕС или партньорски държави. Присъствието на германската посланичка на протеста, интересът на германски медии към българската политика са все сигнали в тази посока. До какво ще доведат, си остава все пак българска вътрешна работа. Но и без друго спорната репутация на Пеевски и Борисов в Европа няма как да спечели от разразилите се скандали, довели до гражданския протест.

Надежда за българската демокрация

Накратко: протестите са смислен израз на гражданска енергия, който подготвя определена политическа развръзка. Като имунна реакция те са неизбежни - и фактът, че в момента се случват, дава надежда за българската демокрация. За да има позитивно решение обаче, гражданската енергия трябва да се превърне и в електорална енергия. Това не винаги се е получавало по най-добрия начин - нито у нас, нито в съседна Сърбия, нито на други сходни места. Но пък да се надяваме, че става дума за научени уроци, които ще помогнат да се избегнат вече правени грешки. Защото в крайна сметка повечето големи успехи на българската политика след 1989 г. са започвали с протестен изблик на гражданска енергия.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.