"Тя вика за помощ, но ме е страх да отида": ужасът у дома

В Гърция проблемът с домашното насилие се задълбочава. Само през последната година броят на сигналите до полицията и до помощни организации се е увеличил с над 80%. И все по-често жертви на домашно насилие стават възрастни жени, казват от полицията.

"Удрял ме е пред дъщеря ни"

Анастасия Цалкицоглу е една от тях. Била е малтретирана от съпруга си физически и емоционално в продължение на десетилетия - на практика през целия им брак, чак до смъртта му.

"Най-лошото беше, че ме е удрял и пред дъщеря ни. Това наистина е ужасно. С напредването на възрастта насилието стана вербално. Обиждаше ме и ме унижаваше", казва пенсионираната учителка.

Анастасия е на 69 години, но чак сега събира куража да говори. Пред радиожурналистката Теодора Каракьолу тя разказва как става жертва на традиционното общество, доминирано от мъже. В своята платформа Каракьолу редовно дава думата на жени, които се страхуват за живота си.

"Има много жени, които прекарват целия си живот с насилник - мъж, който ги бие от момента, в който са се запознали... Има много такива жени. Но хората от моето поколение, за съжаление, често не обръщат внимание на тези жени и на обстоятелствата, в които те живеят. Това се случва, въпреки че има такива случаи в собствените ни семейства или в приятелски - когато хората са се оженили не от любов, а защото са били принудени да го направят."

Да си принудена да живееш с насилник

Според докладите на правозащитни организации домашното насилие срещу жени се засилва или когато се появят финансови или социални затруднения, или ако жената отказва да приеме ролята на подчинена.

Статистиката е шокираща. През последните години все повече жени над 60 години в Гърция губят живота си след посегателство от съпрузи, синове или други роднини. Но защо по-възрастните жени не напускат своите мъчители, преди да се стигне до най-лошото?

"Една жена на моята възраст е принудена да се чувства непълноценна без мъж. Така са ни възпитали. Ако искаш да се разведеш, те смятат за уличница, а за раздялата винаги е виновна жената, а не мъжът", казва за ДВ Анастасия Цалкицоглу.

Социалният работник Васо Теодосиу от Солун, Северна Гърция, редовно организира срещи с жени, за да ги информира каква подкрепа могат да получат жертвите на домашно насилие. Много от присъстващите имат лош опит и темата изобщо не им е чужда.

"Съседката ми е пребивана от съпруга си, защото той пие. Тя вика за помощ, но аз се страхувам да отида, защото никога не знаеш как ще реагира един пиян човек. Когато ѝ казвам да потърси помощ, тя отговаря: "Ако разбере, той ще започне да се отнася с мен още по-зле", казва една от жените, дошли да слушат Теодосиу. Друга от присъстващите се интересува какво може да се направи, ако жена е насилвана вкъщи от мъж с психично заболяване, а тя търпи всичко това, защото не иска да го напусне.

Смелостта да се изправиш и да надигнеш глас

Социалният работник от Солун казва, че жените в тази възрастова група често не осъзнават степента на насилието, на което са подложени. Още повече, че често чуват от околните да им казват: "Ти си просто една стара жена". Въпреки това има значително увеличение на броя на възрастните жени, които търсят помощ, уверява Теодосиу.

През последните години все повече гъркини намират смелост да говорят открито за проблемите си, а гръцкото правителство дава сигнали, че иска да подобри защитата на възрастните жени. Властите обаче отказват да говорят по темата пред ДВ.

Длъжностните лица в Солун изглеждат по-отзивчиви. Заместник-кметът на града Ефтимиос Ксацитеоклитос назовава един от основните проблеми - липсата на достатъчно средства за превенция на домашното насилие. Особено трудно е да се помогне на жени, които са малтретирани от синовете си, допълва той: "Една майка трудно ще намери сили да иде в полицията и да се оплаче от сина си, който взема наркотици. Тя ще направи всичко възможно, за да му помогне, макар че той я пребива."

Анастасия Цалкицоглу също не е имала смелостта да го направи: "Сега, когато вече живея сама, осъзнавам, че съм била зависима през всичките тези години. Но не можех просто да напусна човека, с когото съм била заедно, откакто той беше 18-годишен."

Днес Анастасия показва лицето си. Тя иска да разказва за насилието, жертва на което всеки ден стават толкова много жени като нея.

Автор: Гунар Кьоне