Безспорно събитието на изминалите дни, а може би и на доста от дните, които ни предстоят, е опитът за убийство на главния прокурор. Проваленият опит за атентат срещу Иван Гешев е едно от най-грозните и унизителни за държавността събития през последните десетилетия. Това е нагледно доказателство, че се върнаха мутренските години.
Това коментира в "Труд" Петър Кичашки.
Държавата очевидно се намира в състояние на полуразпад, след като има групи от лица, които са готови да прибегнат до нещо такова. В нормална държава всички криминални умове имат най-малкото достатъчен инстинкт за самосъхранение, за да не си позволяват да посягат на официални лица, особено на такива облечени с тогата на държавно санкционираната репресия. Но ние очевидно от известно време не сме особено нормална държава. Посланието, което атентаторите отправят, е повече от ясно - ако можем да посегнем на главния прокурор, значи никой не е в безопасност.
Трябва да сме съвсем убедени в едно важно обстоятелство. В такива моменти на атентат срещу държавата, всички политически различия трябва да се оставят настрана, поне докато извършителите и поръчителите не бъдат изправени пред съда. Разбирам, че това не е комфортно за една група от политици, които са превърнали битката си с личността на главния прокурор в свое неотменимо верую. Но политиците не следва да се занимават с политика, за да им е комфортно. Влизат в играта, защото трябва да оставят България по-добре, отколкото са я заварили. Иначе трябва да си сменят попрището. Политиката следва да е занимание за визионери и далновидни хора. А не за коне с капаци, които отказват да проявят разум, когато такъв е дълбоко и категорично необходим. Но какво да правим, работим с кожи на клиента. Каквото имаме на политическия терен, с това следва да се задоволим, докато не си произведем като общество политици с по-сериозно отношение към занаята, който упражняват.
Групата на ПП-ДБ се е превърнала в онова, което в Щатите наричат single issue party. Те имат една цел - смяната на главния прокурор. Нека не се заблуждаваме по приказките за съдебна реформа. Те са точно това - приказки. Не е до съдебна реформа, а е до смяна на неудобен главен прокурор с удобен такъв. Ни повече, ни по-малко. Сигурно имат своите основания да не харесват личността на главния прокурор. Безспорно имат това право. Въпросът обаче е, че това съвсем легитимно политическо поведение се скрива под тонове мастило с друга аргументация. Ако са достатъчно честни, могат да сведат лицемерието до минимум и да си кажат открито - искаме нов главен прокурор, не е проблемът в Конституцията или процедурата. Това щеше да е нормално поведение. Но не би. У нас политиката винаги цели едно, а говори друго. Което е и една от основните причини да е толкова сериозно недоверието към голяма част от политическата т.нар. “класа”, но това е друга тема.
За тази single issue политическа група опитът за атентат над главния прокурор е най-лошото, което можеше да им се случи. Те не се интересуват особено от факта колко унизително за държавата е това действие. Те се интересуват от обстоятелството, че вече няма как да повдигнат темата за оставката на главния прокурор. В момента всяка дума за смяна на Иван Гешев преди изтичането на мандата му в било присъединяване към атентаторите. Би било израз на солидаризация към опита за убийство. Както каза лидерът на ГЕРБ тези дни - разбира се, това не отменя разговора за съдебна реформа, но този разговор не е за личността на главния прокурор. Или поне не следва да бъде. Не може да смениш от този пост човек, който току-що е бил обект на опит за убийство. Това особено не може да дойде от политически среди, които бяха наскоро уличени в контакти с определени криминални лица, които открито заплашват главния прокурор. Въобще, доста е неудобна ситуацията за single issue политическите среди.
Това обяснява и бърборенето по социалните мрежи, че опитът за убийство бил инсцениран. Впрочем, аз съм много изненадан от фейсбук популацията. Тя взе, че изостави експертизата си по отношение на коронавируса. Дори спря да лее знанията и компетенциите си по геополитическата обстановка. Днес фейсбук знахарите знаят всичко за криминалистиката и създаването на бомби. Изливат се експертизи, правят се анализи, дедукции, демонстрират се задълбочени познания и умения. Ще кажеш, че у нас имаме повече сапьори на глава от населението, отколкото къде и да е било другаде по света. Ама какво казват истинските експерти, включително израелските такива, това е без значение. Единственото важно е, че във фейсбук човек може да изрази категорично мнение и по този специфичен въпрос. Това, разбира се, се прави между затварянето на буркани с туршия, притоплянето на онзиденшна яхния и наливане на домашна пърцуца от дюли, извадена от избата на прадядо.
Ако трябва да сме сериозни, както изисква ситуацията, трябва да сме наясно, че държавата в момента има две важни задачи. Първата е цялата държавна машина да използва всичките си ресурси и максимално бързо да открие извършителите и поръчителите на този опит за убийство. Без значение кой какво мисли за личността на главния прокурор, това не е посегателство само над него, това е посегателство над държавата. Ако имаме поне капка останало уважение и респект към общия двор, в който сме построили къщичките си, следва да забравим различията, докато отговорните за това безобразие не бъдат изправени пред съда. Нещо повече, мисля, че дори най-острастените критици на главния прокурор даже би следвало да са най-осторожни за намирането на извършителите. Това е единственият сигурен начин да докажат, че за тях проблемът с контрола над главния прокурор е съдържателен, а не персонален въпрос. Ако продължат да се държат сякаш са разочаровани, че атентатът не е успял, това просто ще затвърди общественото настроение, че под приказките за съдебна реформа всъщност имат единствената цел да сменят един човек, заемащ поста на главен прокурор, с друг.
Втората важна задача пред държавата ни днес е да сложим край на политическото безвремие. Необходимо е стабилно правителство, включително и защо не с хоризонт от четири години. Настъпилата преди около две години политическа криза трябва да бъде преодоляна с усилията на всички. Никой не иска от политиците да започнат да се обичат изведнъж. Това би било наивно. Но е необходимо поне веднъж да проявят далновидност и да сложат различията си настрана временно, докато сложим ред в къщата. После могат да се върнат към хроничното си състояние на заяждане и взаимна неприязън. Мисля, че да искаме временно заравяне на томахавките не е нещо изключително. То е част от работата им. Време е да почнат да си я вършат, моля.