Да изпиташ силата на прокуратурата на гърба си! Николай Ненчев пред ФАКТИ

За политиката, за бъдещето на кабинета, за какво е да си под ударите на прокуратурата. Пред ФАКТИ говори Николай Ненчев, бивш лидер на БЗНС и бивш военен министър.

- Г-н Ненчев, вече имаме съставен редовен кабинет и предстои той да бъде гласуван. Как гледате като цяло на политическата обстановка, в която се намираме в момента. Несъвместими на пръв поглед партии направиха кабинет…
- Като цяло напрежението остава. Това е неприятното чувство. Кабинетът вярвам, че ще събере необходимото мнозинство на база всички онези ангажименти, които поемат коалиционните партньори, а те не са малко. За съжаление, това, което някак мен лично ме безпокои, е липсата на последователност. Просто не се защитават ясните идеи. Какво чухме и видяхме преди и по време предизборната кампания. И от едната страна - ГЕРБ-СДС, и от другата – ПП-ДБ, постоянно чувахме за недоверие между тях самите. Според мен това някак си във времето може да бъде преодоляно, но това, което на мен ми прави впечатление, е липсата на политическа култура, ако мога така да се изразя. Буквално в рамките не предизборната кампания те взаимно се обиждаха, че никога и под никаква форма няма да постигнат някакво споразумение, а след това какво виждаме. Факт е и това, че текат различни политически процеси. В политиката винаги тези неща оказват силно въздействие. Говоря за процеси, които имат значение и отношение към обществените проблеми. Но хората бяха объркани още по време на предизборната кампания и непосредствено след нея. Няма как да не ни прави впечатление, а и аз съм много категорично против това, едно да се говори в предизборната кампания, съвсем друго да се прави впоследствие. Това не е добре да се прави, защото в голяма степен въздейства върху българския избирател.

- Но, както чуваме, всичко това се прави в името на България. Нали така?
- Като се прави в името на България, защо не се случи още в рамките на предизборната кампания. Какво пречеше… И ето сега се създава едно усещане в обществото, а и в мен самия, че политиците говорят едно, а впоследствие правят друго. Това в голяма степен разстройва обществените нагласи. Ако гледаме на това като на нещо, което предопределя бъдещото развитие на политическите процеси в България, това е много лош знак. Ясно е, че днес наистина има нужда от правителство, от редовен кабинет, за да може България да излезе от състоянието, в което е. Страната да заеме пак едно достойно място в ЕС и НАТО. Просто няма как буквално преди месец да твърдиш, че никога няма да влезеш в сътрудничество и отношение с политическата партия, която идеологически е най-близка до теб в цялост, защото имате огромни неразрешени въпроси и различия, и само няколко седмици по-късно това да стане факт.

- А може ли да наместим в цялата тази ситуация и ролята на президента, който действа като катализатор на събирането на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Виждаме, че президентът ясно показва отношение към различните партии?
- По отношение на президента Румен Радев отдавна е ясно, че той е противоречива фигура. Защо? Наскоро прегледах едно негово интервю, когато той напусна армията. Той беше мой подчинен, защото беше командир на Военновъздушните сили (ВВС), когато напусна. Тогава той каза, че е напуска заради това, че аз съм внесъл закон, който бе приет от Народното събрание, за съвместен „Air Policing“ - казано по друг начин за „съвместна охрана на въздушното ни пространство“ със съюзници от НАТО. Още тогава очертах образа на Радев и че той няма да се съобразява нито със законите на страната, нито с Конституцията. Казах го и се оказах прав, защото сме свидетели какво се случи през годините, в които е президент. Това интервю си струва да бъде погледнато и днес. За мен още тогава той беше избрал посоката, в която иска да продължи, която бе доста противоречива, защото първоначално той имаше друг тип поведение.

- Говорите за времето преди да се кандидатира за втория мандат ли…
- Не, не. Говоря за времето, когато се кандидатира за първия мандат още. Тогава бях военен министър във втория кабинет „Борисов“. Тогава още казах на Борисов, че на Радев не може да се има доверие, че той ще играе изключително ретроградна роля в политическите отношения и процеси в страната. Този човек премина всякакви нормални граници и ми се струва, че той ще продължи да пречи за съставянето на кабинет. Още при връчването на втория мандат показа едно такова неудовлетворение, което няма как да си позволи един президент. Според мен той ще продължи по всякакъв начин да пречи и да блокира процесите по пътя на интеграция на страната в ЕС и НАТО. И това, лично мен, силно ме безпокои.

- Даде папката с отвращение, а я прие също много студено…
- Това е много опасно. Лично аз смятах, че е най-добре да бе реализиран кабинет с третия мандат. По Конституция президентът решава на коя партия ще го даде. Моето дълбоко убеждение бе, че трябваше да се направи компромис, след като първите две коалиции в изборите не мога да влязат в съгласие по основни въпроси, да се пристъпи към третия мандат с уговорката между всички партии, че той ще бъде реализиран. Разбира се, къде ще отиде решава президентът. Твърде вероятно беше той да накаже за пореден път БСП и да им връчи мандата, което означаваше, че ще отидем на нови избори, ако нямаше преди това уговорка. Просто според мен имаше формула в този смисъл, че така можеше да се постигне широко съгласие между партиите в парламента. Също така третият мандат може би щеше да даде глътка въздух на първите две коалиции, за да се постигне по-широк консенсус. Това не се случи, за съжаление, но според мен може би щеше да има по-голямо спокойствие в обществото и в политически централи. Защото сега трябва да се обяснява защо допреди няколко седмици ПП-ДБ бяха категорично „не“ с ГЕРБ-СДС, а сега това се промени. Поради каква причина се промени, какво се случи? Да, сигурно има събития, които влияят на този процес, защото имаме задълбочаващи се кризи. Но основна роля затова ще имаме ли кабинет, или няма да имаме изигра Бойко Борисов, защото отстъпи. Трябва да се признае, че той е факторът, който направи така, че да се случи този кабинет.

- Искам да ви върна пак малко назад времето, в битието ви на военен министър, защото виждаме какво се случва днес в прокуратурата, какво означава прокурорската власт. Как гледате сега на тези събития, защото вие усетихте на гърба си какво е прокуратурата да ви повдигне обвинение?
- Усетих прокурорската власт, още докато бях военен министър. Този процес започна и се случи по изричното разпореждане на Сотир Цацаров. За мен лично не е имало никакво съмнение, че натискът тогава е дошъл от страна на Русия. Не бива да има каквото и да е колебание. Аз страдах в продължение на пет години…

- А нещата накрая приключиха с оправдателна присъда?
- Вижте, и на първа, и на втора, и на трета инстанция беше ясно, че няма нарушение. Просто целта бе да се създаде усещането сред обществото и политиците, че всеки един – дали е обикновен човек, или министър няма значение, може да бъде подчинен на системата. Това се опитаха да направят. Цялото това нещо не беше насочено точно спрямо мен, дълбоко вярвам в това, а беше по-скоро насочено срещу всеки бъдещ министър на отбраната, че ако той си позволи такъв тип политика, ще има същата участ и съдба. Така мисля.

- А тези процеси, които сега се случват в прокуратурата - виждаме главен прокурор да се противопоставя на свой заместник, единият дава другия на прокурор, някак си явно се насъбраха много вътрешни процеси в прокуратурата, за да се стигне до това…
- Пак искам да се върна малко назад и случая около мен, за да направя едно уточнение. Сега виждаме, че има повдигнато обвинение срещу депутата Радостин Василев, който, разбира се, твърди, че невинен. Обаче ако той наистина е отправил заплаха към негова колежка и съпартийка, това е наказуемо. Ако видим друго повдигнато обвинение срещу друг тип политици, което да е свързано с корупция, да адмирираме. В крайна сметка трябва съдебната система най-накрая да започне да работи. Защо го казвам? Действията срещу мен не бяха нито за оказване на някакъв натиск, нито за корупция. Беше заради това, че съм накърнил руския интерес. Така беше записано и в обвинителния акт. В моя случай действително ние бяхме в друг тип ситуация. Прокуратурата години наред беше абсолютно неефективна или избирателно ефективна. Иначе ние сме странен народ. Или се оплакваме, че прокуратурата действа репресивно – пример е моят случай, или в момента, в който тя започне да произвежда обвинения и събития, които да са свързани, казваме, но защо точно сега. Може би истината е някъде по средата, но във всички случаи трябва да проявим известно търпение. Това, което наблюдаваме в прокуратурата, е продукт на неща, които са изключително дълбоки. Хората и обществото имат една ясна представа за всичко онова, което се е случвало през годините. Дали това, че Мария Габриел спомена още в първата си изява, че първото нещо, което ще направи, е да поиска оставката на главния прокурор, показва някакви детайли… Трудно ми е да кажа. Но може би е дошло време, за да преминем през т.н. катарзис, за да се изчистят неща. Горе-долу е ясно какво се е случвало и сега виждаме една особена активност на главния прокурор. Нека да позволим цялата тази истина да стигне до хората. Нали това искаме, нали това е целта пред всяко едно демократично общество. Независимо какво и как сме преживели в рамките на последните 10, 15 или 20 години, явно днес сме стигнали до такава критична точка, след която ще има пречистване. Да видим какво ни чака.