Това е заглавието на книгата на Кристиян Иванов, издадена от издателството „Изток- Запад“ за историята на тази древна, според определението на хазартните босове „игра на щастието“, за нейното разпространение в световен мащаб, ролята на хазарта в икономиката и социалният му ефект върху обществото. Специално внимание в книгата се отделя на България.
На 29 януари т.г. в-к „Труд“ публикува обширна статия от Стефан Кючуков под заглавие „Хазартът е любимият бизнес на българите“. Заглавието на статията е тревожно- защото какъв бизнес е хазартът, който не произвежда нищо, и не може да бъде бизнес начинание, което да осигури препитание и бъдеще и бъдеще на участникът в хазартните игри? По простата причина, че хазартните игри са замислени и програмирани така, че да осигуряват сигурна печалба на хазартния оператор. За сметка на индивидуалният играч, който като правило губи.
Това се доказва от статистическите данни. За 2024г. в България българите за похарчили за залози в хазартни игри 2.8 млрд. лв.- зашеметяваща по размер цифра. За сравнение, държавните разходи за култура, спорт и почивни дейности за 2024г. са 1.22 млрд. лв, а за отбрана 2 млд.лв. Изплатените печалби са в размер на 50 процента от тази сума или 1.4 млрд. лв., което означава, че участниците в хазарта за загубили 1.4 млрд. лв., които са се преминали в сметките на организаторите на игрите. А загубените 1.4 млрд. лв. от играчите са огромен масив от средства, които биха им дали възможност за развитие на собствен реален бизнес.
Разбира се не цялата тази загубена сума отива като чиста печалба за хазартните оператори. От тази сума, под формата на различни такси държавата е прибрала като приходи към бюджета 392 млн. лв. Освен това хазартните оператори с парите от печалбата изплащат заплати, издръжка на игралните зали- казина и бинго зали, за поддръжка на онлайн казината и други. В статията на Стефан Кючуков не се посочва, колко е била чистата печалба на хазартните оператори за годината, но не е трудно да се досетим, че тя е огромна. Достатъчно свидетелство за това е огромното богатство натрупано през годините от изпадналият днес в немилост хазартен бос Васил Божков и е несъмнено, че в подобни размери е и натрупаното богатство от довчерашните му съдружници, но днес врагове т. н. Цеките- братята Цветомир и Боян Найденови и баща им Стефан. Българските хазартни оператори са облагодетелствани и от плоският данък от 10 процента върху личният им деклариран чист доход, който в САЩ и развитите европейски страни може и да надвиши 50 процента.
За отбелязване е, че казината постепенно губят своята привлекателност като място за печелене на пари от хазарт, за сметка на онлайн залаганията. Причината е проста- хазартният играч няма нужда да посещава казино, той/тя може да залага от всяка точка, благодарение на мобилните бетинг апликации. Онлайн залаганията са предпочитан бизнес за хазартните оператори- не са им нужни скъпо струващи за построяване и поддръжка игрални зали, наеманият персонал е минимален, затова и те масово рекламират дейността си в интернет..
Поради тези причини размерът на онлайн залозите през 2024г. са в размер на 2.186 млрд. лв., сума значително превъзхождаща всякакъв друг залагания.
Хазартът е социален бич, защото причинява хазартна зависимост, която не се различава от наркоманията. Подобно на наркомана, хазартно зависимият изпитва неконтролируемо желание да залага. Но за това са необходими средства, пари, и след като той изразходва наличните си такива, започва, подобно на наркомана, да търси начини да се снабдява с пари по всякакъв начин. Разпродава вещи от вкъщи, разорява семейството си, започва и да извършва кражби. Става жертва на изнудвачи, които му дават заеми под огромна лихва и при не изплащане на дълга го заплашват него а и семейството му с физическо насилие. Д-р Борислав Станчев, главен експерт от дирекция "Превенции" към община Варна, сподели преди няколко години: "Зависимите към хазарта започват да пият, за да намалят своята тревожност. Имал съм пациенти, които първо бяха зависими само от хазарта, а след това станаха зависи от алкохол и психоактивни вещества. Нямате си представа каква буря е в главите им - откъде да намеря пари, как да си върна дълговете. Един баща беше откраднал преди 15 септември парите за дрехи и учебници за сина му. После, воден от чувството за вина, отива отново да играе, за да спечели и да върне тези пари. През това време започва да пие голямо количество алкохол и много бързо става зависим към него."
През януари 2020г. тогавашният вицепремиер Валери Симеонов, който предложи законодателни мерки за ограничаване на хазартните игри, заяви „Хазартът е доказана зависимост, това е вид болест и все повече от нашите сънародници страдат от нея“.
В статията на Стефан Кючуков се посочва, че НАП разполага със списък- регистър на 41 хиляди хазартно уязвими хора. Хазартните оператори имат специален достъп до регистъра и те би трябвало да не им разрешават да участват в хазартните игри. Броят на хазартно уязвимите хора е плашещ, защото несъмнено реално той е много по- висок. Предвижда се например, всеки, който не може да се контролира, да подаде сам в НАП искане за вписване в регистъра. Тази предвидена възможност не е нищо повече от благопожелателна, защото тя не предоставя никакъв стимул на хазартно зависимият да се регистрира. И никой не може да контролира, дали даден хазартен оператор може да е наясно с хазартната зависимост на даден играч, и дори при съмнение да предпочита да не се консултира с регистъра. Следователно държавната политика би трябвало да бъде ориентирана в съвсем друга посока- да оказва съдействие и помощ за излекуването на хазартната зависимост, защото тя е болест. Болест не по- различна от наркоманията Както наркоманът се стреми да набави по всякакъв средства за закупуване на дрога. А когато изпадне съвсем в безизходица, хазартно зависимият може да прибегне и до самоубийство. Такива случаи са регистрирани в нашата страна, а и в други страни- преди години директорката на Националната здравна служба на Англия Клеър Мърдок изнесе данни, че годишно се самоубиват около 250 души. Тя подчерта, че има връзка между залаганията и психическите заболявания, и затова Националната здравна служба е била принудена да открие 14 клиники за лекуване на хазартна зависимост. В тази връзка беше открита кампания срещу стремежите на местният хазартен бизнес да използват реклами по линия на спорта за осигуряване на все по-големи печалби големи печалби. На особен прицел бе обвиняваната за практика да отпуска кредити на играчи известната компания в хазартния бизнес е Bet365, регистрирана и в България.
Всеизвестен факт е, хазартът че привлича като магнит организираната престъпност. Затова и хазартните игри са дейност, която едно разумно общество се старае да контролира. В САЩ има специални комисии, които отказват лиценз на всеки, свързан с мафията, в други страни има специални полицейски служба за наблюдение на дейността на казината
Какво е положението в България?
Ето какво пише в един от ежегодните доклади на Държавния департамент за България: "Казина, нощни клубове ... са най-честите обекти, свързани с прането на пари в България... Организираната престъпност в страната използва още ... организирането на различни игри, включително и онлайн залагания, за да легализира натрупаните си печалби". Преди две години сайт, предлагащ игри в многобройно онлайн казина в България- https://www.slotsup.com/online-casinos/bulgaria-bg – информира: "България е доста малка страна в югоизточна Европа. Тя е известна с розите, вината си и с...либералните си закони по отношение на хазарта". И за 2025г. констатацията не е променена, тя си остава същата: “Българските закони за онлайн залагания са доста по- меки, по сравнение с други европейски страни“. Сайтът препоръчва лицензирани онлайн казина, споменава, че нелицензираната такива подлежат на блокиране, но признава, че държавата не може да блокира всички нелегални оператори.
Лицензираните за дейност в България български и чуждестранни онлайн оператори не трябва да допускат участие на лица под 18 годишна възраст и са длъжни да плащат данъци, но как се контролира това е въпрос. В България, казина в игрални зали има навсякъде в страната, разрешени са във всяко населено място с над 10,000 души, и фрапантното е, че не е разрешено да се изграждат или настаняват в близост до училища, но не е забранено да се разполагат в жилищни сгради.
В своята книга за хазарта Кристиян Иванов е критичен към прилаганите регулации на хазартният бизнес в България. „Традиционни отчетността на хазартния сектор в България , нейната га прозрачност и достоверност на показателите, особено в публичните общодостъпни източници и е силно ограничена и изкривен, а дори в определени периоди напълно липсва.
За отношението на държавата ни към хазарта може да се прецени, по следната дефиниция, на това що е хазарт в Гл. 1, Цл.2 (1) от Закона за хазарта от 2012г.: „Хазарт е всяка игра, на случайността, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът“. С една дума се казва, че има риск, но се казва, че може и да се спечелят пари, без да се дава оценка на риска за загуба и на възможността за печалба. В Cambridge Dictionary определението за хазарт е следното: „Нещо, което е опасно и има вероятност да доведе до загуба“. И да хазартът е опасен, защото е програмиран така, че хазартният оператор да спечели, а играчът да загуби. И не само така, участниците в хазартни залагания са често най- безобразно мамени. Това може да се види на самия сайт на Държавната комисия по хазарта, който позволява да се публикуват оплаквания : https://www.business.bg/f-9573/dyrzhavna-komisia-po-hazarta.html. Повечето от тях са срещу efbet, PalmBet и Winbet он лайн хазартни оператори широко рекламиращи се, сред тях особено изпъква efbet, основана от фамилията Найденови, чиито билбордове за залели магистралите на страната.
Защитниците на хазарта у нас твърдят, че хазартът е бизнес като всеки друг, носи печалби на държавата, създава работни места, а хазартните оператори финансират спорта. Но негативните ефекти на хазарта са много по- големи от изтъкваните положителни такива. Това отбелязва в книгата си „Хазартът“ Кристиян Иванов, който пише: „Крайно деструктивно за обществото е пропиляването на огромни сума , когато това довежда участниците до крайна бедност или заробващи заеми. Особено вредни са хазартните игри за подрастващото поколение , тъй като деформира ценностната система на децата“. В книгата си авторът анализира хазартът не сам в в България, но и в световен мащаб- неговата история и развитие от древността до днес, регулациите, прилагани в различни страни. Книгата съдържа любопитни факти, като това, че през 1857г. Лев Толстой загубил всичките си пари в казино в Баден- Баден, популярен германски курорт в подножието на Шварцвалд, също и за страстта към хазартна на Достоевски, загубил значителни суми в същия курорт и преживяванията му там станали основа в написването на романа му „Играчът на рулетка“. Научаваме и, че световно- известното казино в Монте Карло в княжеството на Монако, привличащо играчи от цял свят е държавна собственост, и че жителите на Монако нямат право да играят в това казино.
Възниква въпросът, ако хазартът нанася на обществото повече вреди, отколкото полза, не би ли държавата да го забранява? Така наистина считат някои държави. Хазартът е забранен в Бразилия, Еквадор, Русия, Украйна, Израел, Китай, Индонезия, Виетнам Лаос, Тайланд в ислямските страни, в други В Европа в Холандия, Швеция, Финландия и Молдова, онлайните казина са разрешени, но наземните казина са държавни, а в други броят им е силно ограничен (само три в Сърбия и две във Финландия). В Канада има частни, но и над десет държавни казина, от които държавата печели. В САЩ няма казина в големите градове, философията е, че в тях живеят много бедни, които ще бъдат изложени на риск.
В България хазартът е официално забранен с акт на Народното събрание през 1928г. По времето на соца са отворени държавни казина в столичния хотел „Витоша Ню- Отани“ и в няколко хотела за чужденци в Златни Пясъци и Слънчев бряг, с цел акумулиране на конвертируема валута от западни туристи. Българи не са допускани в тези казина, а положението коренно се променя след 1989г., когато настъпва бум в отварянето на казина и бинго зали в страната.
Въпросът за забрана на хазарта у нас след 1989г. никога не е стоял на дневен ред в държавата ни.
„Който играе, печели, който не играе не печели“- казва великият български футболист Христо Стоичков в телевизионна реклама на хазартна компания.
А тази реклама на хазарта може да се перифразира и да отговаря по- точно на реалният изход от участие в хазартна игра, така:
„Който играе, има шанс да загуби, а който не играе не губи нищо“.
Четете ни и в Google News
