Технологичният прогрес винаги е разделял хората. Иронизирането, критикуването и дори демонизирането на иновациите не е феномен, който е от вчера. "Дори и в най-ранните писмени източници за теорията на технологията, с които разполагаме, присъства скептицизъм относно технологиите", обяснява пред ДВ философът и историк Кристиан Фатер.
Причините за този скептицизъм са най-различни. Сред тях са сложността на технологичните изобретения и липсата на познания и разбиране. Страхът от загуба на контрол също играе сериозна роля.
Скептицизмът не означава непременно повсеместен страх от технологиите. Фатер подчертава разликата между загриженост и паника. Той обръща внимание и на границата между рационалната преценка за възможните последици от появата на дадена технология и ирационалната, неконтролируема позиция срещу технологиите изобщо.
Историята на железниците например демонстрира как иновативните изобретения могат да предизвикат и рационална загриженост, и чиста паника.
Железницата - "превозното средство на дявола"
Около 200 години след изобретяването на железницата, тя се е наложила като ежедневно средство за придвижване. Трудно е да си представим съвременния живот без нея. Но в годините след появата ѝ, някои са я смятали за дело на дявола. През 1825 г. в Англия е открита първата обществена влакова линия в света. Големият, бърз, шумен и пушещ парен локомотив скоро се движел из цяла Европа. Но заедно с него дошъл и страхът от "железопътната болест". Така нареченият delirium furiosum бил предизвикан от високата за тогавашното време скорост от около 30 км./ч., тесните вагони и шума, който те издавали. Критиката към този вид транспорт се запазила въпреки популярността му. Включително и във викторианска Англия - т.е. до началото на 20 век.
Хелмут Тришлер от Немския музей на шедьоврите на науката и техниката смята историческите реакции за "абсолютно разбираеми". Технологичният прогрес изисква преориентация и наистина може да предизвика страхове. "Новостите предизвикват емоции. Затова технологиите винаги са били свързвани с емоции", обяснява Тришлер.
Страхът от ядрената енергия
Но не всяко технологично изобретение в историята на човечеството непременно е предизвиквало негативни емоции. В случая с атомната енергия нещата били напълно различни. Поне първоначално. През 1957 г. в Мюнхен е построен първият германски тестов реактор. Четири години по-късно е подадена за пръв път и енергия към мрежата. През 60-те години на миналия век на атомната енергия се гледало като на чиста и евтина алтернатива на петрола и въглищата, което подхранило надеждите за нов индустриален подем. Първите критики в Германия се чуват чак през 1975 година. А през 2011 г., след аварията във Фукушима, беше взето и окончателното решение за отказване от ядрена енергия.
Макар в някои части на света атомната енергия все още да се смята за алтернатива на въглищните и другите видове електроцентрали, в много държави има сериозни настроения за разделянето с нея. "За да обясним защо хората се притесняват, когато стане въпрос за ядрена енергия, можем да посочим проблема със съхранението на ядрените отпадъци, както и примерите с Чернобил и Фукушима", обяснява Фатер.
Човекът срещу машината?
Актуалният дебат за изкуствения интелект демонстрира колко тънка може да бъде границата между добронамереността и скептицизма, между подкрепата и отхвърлянето. През 1956 г. американецът Джон Маккарти използва за пръв път понятието "изкуствен интелект". С него той описал област от компютърните науки, чиято цел била да придаде на машините човешки способности.
"Да се прогнозира, че всички творчески усилия на хората ще станат излишни с разпространението на изкуствения интелект, както и че машините ще завладеят света в близко бъдеще, би означавало паника", предупреждава Фатер. Основна тема в последните месеци е софтуерът ChatGPT, който може за секунди да създава текстове, за които трудно може изобщо да се разпознае, че не са дело на човек. Една група от хора се страхува от разпространение на фейкове и дезинформация, друга - от загуба на работни места, а трета - от загуба на контрол над технологиите. В същото време обаче изкуственият интелект открива и много възможности, включително в медицината.
Скептицизмът относно технологиите си остава валидна гледна точка. "В ретроспекция често виждаме, че тези страхове не са се сбъдвали", отбелязва Тришлер. От гледна точка на времето, в което те са се появявали обаче, притесненията изглеждат напълно разбираеми.