Защо бюджетът за здраве расте, а медиците и пациентите остават недоволни? От каква здравна политика имаме нужда? Пред ФАКТИ говори Момчил Баев, доктор по Социална медицина и управление на здравеопазването, магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт и основател на фондация „Астра форум“.
- Доктор Баев, защо в България все говорим за реформи в здравеопазването, отделят се все повече пари в сектора, а в същото време продължаваме да се оплакваме от здравното обслужване?
- Въпросът може да търси отговори в много различни посоки и няма кратък отговор. Аз ще посоча няколко направления, в които има проблеми. Някак у нас философията как се управлява българското здравеопазване в голяма степен е неправилна. Ние инвестираме обществени средства най-вече в болнична помощ и лекарства, когато вече имаме достатъчно много болни и ги лекуваме по скъпи пътеки. Много по-ефективно и устойчиво би било, ако инвестираме в профилактиката на тези заболявания преди те да възникнат. Самата превенция също не е лесна задача, но точно това е, което правят специалистите по обществено здраве и социална медицина. Ако инвестираме малко повече в тази посока, тогава в дългосрочен план ще видим намаляване на заболявания, които струват скъпо на хазната. Здравната ни система като цяло е претоварена, защото нямаме нужния човешки ресурс, който да работи в нея. Медицинското съсловие застарява, а младата смяна мигрира в чужбина. Повече от половината лекари у нас са на възраст над 55 години. Така хем крайният потребител – пациентът, не е доволен, защото ние не може да му предложим добро лечение и профилактика на заболяването, хем и лекарите не са доволни, защото се сблъскват с различни проблеми в работата си – организационни, административни и други. Имаме достатъчно яснота и данни за тези проблеми, които виждаме, и сега е моментът да действаме – да ориентираме системата към пациента и превенция на болестите, и да задържаме кадрите у нас.
- Ще имаме хеликоптери, няма да имаме… Е, най-после ще имаме, но защо се бавим толкова за нещо, което е нормална практика в другите страни?
- Въпросът с хеликоптерите, както и много други въпроси в здравната система, са свързани с проблеми в управлението и организацията. Обикновено казвам, че проблемите на здравеопазването не са свързани толкова с парите, колкото с организацията. Процесите в сектор здравеопазване генерират голям финансов ресурс, който циркулира, но тук слагам и доплащането от страна на пациентите, което приближава 40-50% от всички пари в системата. Говорим за един огромен финансов ресурс.
- Колко пари са тези 40-50% доплащане?
- Можем лесно да си го представим чрез следния пример. Ако един човек плаща например 100 лева месечно за здравно осигуряване, неговото кешово доплащане е 50 лева отгоре.
- Как се разходват всички пари в здравната система?
- В България разходите за болнична помощ на глава от населението възлизат на 509 евро и те представляват 40% от всички разходи за здравеопазване в държавата в сравнение със средно 29,1% разходи за болнична помощ в ЕС като цяло.
Лекарствата са друго доминиращо перо в разходите за здравеопазване: въпреки че в абсолютно изражение разходите на глава от населението са с над 25 % по-ниски от съответните разходи в ЕС като цяло, на лекарствата у нас се пада най-големият дял от разходите сред държавите от ЕС - 36,1%, което е два пъти повече от средното за целия ЕС. Въпреки че от 2010 г. насам разходите за извънболнична помощ са се увеличили значително (от 3,7 % от всички разходи за здравеопазване на 18,3 %), през 2019 г. са възлизали едва на 233 евро на глава от населението. От друга страна, за здравна профилактика се отделят едва 3 % от общите разходи за здравеопазване в България.
- Друг много коментиран проблем е липсата на Детска педиатрична болница. Ще я има, няма да я има - а в същото време виждаме как децата страдат…
- Типичен пример за организационен и управленски въпрос, но и в голяма степен политически. Можете ли да изброите колко правителства и политици говорят за детската болница от години? Виждаме, че страната ни се намира в политическа криза вече няколко години. Доскоро нямахме редовно правителство, а тази обстановка предполага взимането на бързи и краткосрочни решения, които да дадат бързи дивиденти на политическите фигури. Нямаме устойчива дългосрочна визия. Общо взето се работи на мандатен принцип, за да могат да се постигнат съответните политически резултати в рамките на мандата. Когато говорим за дългосрочни политики, които ще дадат плодове не в рамките на мандата, а след 10-15-20 години – каквито са детската болница и профилактиката, нещата не са интересни за политиците. Същото важи и ако развием дългосрочни програми за превенция на заболяванията. Ефектът ще е поне след едно десетилетие.
- А защо нямаме една стабилна здравна програма, която да се изпълнява без значение кой е министър…
- Ние имаме Национална здравна стратегия, която обхваща дълъг времеви диапазон – от 2021 до 2030 година. Но този документ, подобно на много други като него, си остава само хартия с добри пожелания. Ако се следва заложеното в този документ, реално ще имаме един очертан път. Обикновено такъв тип рамкови стратегии се правят, за да се отговори на някакви обществени и административни очаквания или на наши международни партньори - като Европейската комисия или Световната здравна организация. Показваме, че имаме нещо планирано, но то не се изпълнява методично в последствие.
- И да погледнем към един голям проблем, с който се сблъскваме в нашето общество. Говоря за агресията на пациентите спрямо медиците. Защо се случва…
- Аз бих разглеждал въпроса за агресията като двустранен процес, а не едностранен. Във всеки един конфлик, винаги има две страни. Могат да се изтъкнат няколко различни причини за тази агресия, но може би първото е общата неудовлетвореност на гражданите от здравната система. Разбира се, има много хора, които боготворят своите лекари, но има и едно безспорно усещане, че някаква част от обществото е с негативно отношение към медицинското съсловие и към здравните политики. Тук допълнително напрежение породи и Ковид пандемията, защото и лекарите, и пациентите се преумориха. Има и нещо друго. Отделните епизоди на агресия на пациенти към лекарите не бива да се приема като цялостното отношение към медиците у нас. Срещаме проявления на недоверието на части от обществото към медиците, но то стига до агресия, когато човек е поставен в много критична ситуация - или в състояние на спешност, или има риск за живота на някой близък. Когато човек е в такава кризисна ситуация, можем да очакваме да стане агресивен, това е човешка реакция, която няма как да оправдаем, разбира се, но така можем да си я обясним.
- Какво е решението…
- Няколко дългосрочни политики биха довели до устойчиви резултати в тези проблеми:
- Балансирано разпределение на медицински специалисти във всички региони на страната. Това ще подобри обезпечеността със специалисти (визирам всички медицински специалисти), каквито липсват на много места.
- Увеличаване заплащането на работещите в сектора. Това ще повиши мотивацията на работещите, вкл. извън София, която е добре наситена със здравни услуги.
- Въвеждане на политики за задържани на младите кадри в страната, каквито в момента няма. Възможности за кариерно развитие и специализации, които също ще имат мотивиращ ефект.
- Подобряване качеството на живот на работещите в сектора чрез политики за превенция на професионално прегаряне и хроничен стрес. Медиците, сестрите и всички останали, работещи с пациенти, са преуморени. Много от тях работят на няколко места, за да издържат семействата си.
Друго важно решение се крие в това как да развиваме капацитета на медицинските специалисти по начин, по който те да общуват по-ефективно със своите пациенти и техните близки, защото това успокоява тревогите. И то най-вече в кризисни ситуации. Трябва да може лекарят, това се отняса и за всеки друг здравен специалист, да общува нормално с близките на пациента, да им вдъхва спокойствие и увереност чрез думите си, да им потиска тревогите независимо какъв ще е изходът от лечението. Правилното и нормално общуване между лекар и пациент е изключително важно. Това е ключът към това двете страни да постигнат положителен резултат.
Ние - във фондация „Астра Форум“, работим от години по тази тема и сме установили, че лекарите, които са по-спокойни, общуват по-ефективно с пациентите, които умеят да слушат добре, постигат много по-високи резултати в своята практика.
Централна наша дейност е грижата за психичното здраве на медицинските специалисти чрез превенция на “burnout” (професионално прегаряне) и менажиране на хроничния стрес, свързан с работата. Целта на това е да се подобри качеството на живот на специалистите, а от там и тяхната удовлетвореност и ефективност на работното място.
- Как се случва това?
- Провеждаме групови сесии с психотерапевти, в които се включват лекари, медицински сестри, акушерки, лаборанти и други медицински лица. В рамките на това защитено пространство участниците отработват, с помощта на специалист по психично здраве, трудни житейски и работни ситуации, които влияят на професионалната изява. Това им помага да изградят нова гледна точка към трудностите в работата, да споделят с колеги напълно конфиденциално и да развият повече умения за справяне с предизвикателствата. Групите са отворени за нови членове.