В Йокохама може да посетите музея на татуировките “Буншин”. Той е посветен на работата на прословутия японски татуист Йошишито Накано, познат като Хорийоши Трети. Музеят се ръководи от съпругата му Маюми Накано. Тя самата също гордо показва многобройните си татуировки. Първата от тях е направена от съпруга ѝ, когато тя е едва на 20.
"Татуировките са неразбрани в Япония", обяснява тя пред ДВ, заобиколена от шаблони на сложни татуировъчни дизайни и снимки на доволни клиенти "Татуировките винаги са били свързвани с престъпните банди, но се надявах, че това ще се промени с времето. Вече няма стигма за татуировките в други държави, но японското общество не е готово да се промени", смята Накано.
Да отдадеш живота си на изкуство - табу
77-годишният Хорийоши е споделял, че за пръв път е запленен от татуировките още на 11-12 години. Тогава той видял в местната обществена баня член на Якудза с традиционната татуировка, обхващаща цялото тяло. Носител на безброй много награди за работата си, Хорийоши правел ръчно контурите на своите дизайни до 90-те години на миналия век. След това започнал да използва електрически машини. Цветовете и сенките и днес се добавят чрез традиционната техника "тебори", при която се използва тънка бамбукова или метална пръчка с прикрепени към върха ѝ игли. Както е и при повечето японски татуисти, дизайните на Хорийоши са вариации на рибите кои в преливащи се цветове, на дракони, тигри, змии, божури и кленови листа. Други от тях са вдъхновени от будистките божества или от митологичните същества. Яркорозовите черешови цветове също са популярни. В интервю за вестник "Джапан таймс" Хорийоши веднъж казва: "Съществата, които рисувам, оживяват върху нечия кожа."
Защо татуировките са свързвани с престъпността?
Няма съмнение обаче, че огромното мнозинство от японците продължават да свързват татуировките с престъпността.
В античността коренното население на остров Хокайдо - айну, татуирали с мастило от растението индиго. Хората от островите далеч на юг от континентална Япония, в тогавашното кралство Рюкю също се татуирали, вдъхновени от средата и културата си. По време на периода Едо, продължил между 1603 г. и 1867 г., управлението на нацията станало по-централизирано, а наказанието за определени престъпления било именно татуиране. Крадците били татуирани, а лицата на убийците също трайно били белязани. Така татуировките се превърнали в синоним на престъпността, въпреки че паралелно с това се развивали и декоративни татуировки, както и характерният артистичен жанр.
Татуировките били напълно забранени през първите години на периода Мейджи, започнал през 1868 година. Смятало се, че маркирането на тялото може да шокира или обиди чужденците. Въпреки това нелегалната татуировъчна индустрия процъфтявала. Чужденците били особено заинтересовани да се сдобият японски татуировки. Британското кралско семейство проявило особен интерес към това. През 1869 г. например принц Алфред си татуирал на дясната предмишница извиващ се дракон в Токио.
През 1948 г. татуирането отново станало законно, но не успяло да се раздели окончателно с асоциациите с криминалния свят. Особено след като десетки хиляди мъже станали членове на съперничищи се банди в рамките на Якудза през трудните десетилетия след Втората световна война.
Татуировките все още са субкултура в Япония
Японските компании отдавна отказват да наемат на работа хора с татуировки заради опасения, че клиентите и бизнес партньорите им ще предположат, че фирмата им е свързана с престъпния свят. Така и на хората с татуировки може да им бъде забранено да посещават обществени плувни басейни и бани от типа "сенто" и "онсен". Хората с видими татуировки биват избягвани и по плажовете в страната. Но съществуват и някои примери за противоположната тенденция. Японското Министерството на отбраната, притеснено от намаляването на броя желаещи да постъпят в армията, даде знак, че планира да промени правилата, за да позволи мъже и жени с татуировки да се присъединяват към въоръжените сили.
В Музея на татуировките "Буншин" Маюми Накано не е убедена, че отношението към татуировките в Япония ще се промени. Въпреки че по цял свят татуирането продължава да е популярно.
Автор: Джулиан Райъл