Отидете към основна версия

7 539 65

Защо ВКС отсъди 9 години затвор за Кристиян Николов, убил Милен Цветков… Пред ФАКТИ говори адвокат Силвия Петкова

  • кристиян-
  • николов-
  • милен-
  • цветков-
  • катастрофа-
  • присъда

Наказанието няма възмездителна функция съгласно българското наказателно право, казва юристът

Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

9-годишната ефективна присъда на 24-годишния Кристиан Николов за катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков, е подписана с особено мнение на един от съдиите. Това става ясно от решението на Върховния касационен съд, което бе обявено преди дни. Пред ФАКТИ темата коментира адвокат Силвия Петкова.

- Адвокат Петкова, Върховният касационен съд окончателно присъди 9 години затвор за Кристиан Николов, който уби журналиста Милен Цветков през април 2020 г. Съдът прие още, че престъплението е извършено при евентуален умисъл заради това, че Николов е бил употребил наркотици и е шофирал с висока скорост. Защо присъдата стана 9 години?
- За съжаление, към момента решението на Върховния касационен съд не е публикувано на интернет страницата на съда, поради което подробните му мотиви за определяне на наказание 9 години лишаване от свобода са недостъпни. Посочва се единствено, че е отчетено чистото съдебно минало на дееца, младата му възраст, признанието за извършеното престъпление, многократно изразеното пред съда съжаление за стореното, оказаната помощ и липсата на сериозни предходни нарушения на пътя, т.е. очевидно се касае за постановяване на присъда при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Първоначалното обвинение беше повдигнато за особено тежък случай на умишлено причиняване на смърт след нарушение на правилата за движение по пътищата - деяние, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години или доживотен затвор. В това отношение трябва да се уточни, че особено тежък случай е налице, когато извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Евентуален умисъл имаме тогава, когато деецът е допускал възможното настъпване на общественоопасните последици, т.е. смъртта на друг участник в движението по пътищата, но се е отнасял към тези последици с безразличие.
Софийски градски съд и Софийски апелативен съд приеха, че случаят не е особено тежък, предвид факта, че не се касае за деяние, което да се отличава с по-висока от обичайната за този вид престъпления обществена опасност. В това отношение напълно правилно първите две инстанции посочват, че първо, се касае за неосъждано лице на млада възраст без сериозни предходни нарушения и второ, че това, че пострадалият е публична личност, не може да обоснове наличието на тази квалификация. Върховният касационен съд очевидно също е приел тази теза за правилна.
Едновременно с това първите две инстанции приложиха закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно непредпазливо причиняване на смърт при управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. За него законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години. Съответно, първите две инстанции наложиха наказание около средния размер при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Както посочих, макар Върховният касационен съд да призна Кристиан Николов за виновен по първоначално повдигнатото обвинение, наказанието изглежда е определено при условията на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и именно поради тази причина запазва неговия размер от 9 години лишаване от свобода, т.е. малко под предвидения в закона минимум.

- Присъдата на Кристиан Николов е подписана с особено мнение от един от съдиите в тричленния състав на Върховния касационен съд. Особеното мнение е на съдия Петя Шишкова. За разлика от колегите ѝ Теодора Стамболова (председател на съдебния състав) и Надежда Трифонова, съдия Шишкова смята, че престъплението не е извършено при евентуален умисъл, а по непредпазливост. Този факт, че има подпис с особено мнение какво означава и може ли да влияе на срока на присъдата?
- Според закона, съдебният състав взима решенията си с обикновено мнозинство като всеки член има равен глас. Тоест, в случая решението е постановено с мнозинството на съдиите Теодора Стамболова и Надежда Трифонова. Съответно, особеното мнение на съдия Шишкова не влияе по никакъв начин на постановеното решение, на размера на наказанието или на срока за неговото изпълнение.

- Престъпление с умисъл или по непредпазливост. Това стана тема за дебат при смърт при катастрофа? Адвокатът на семейството на Милен Цветков - Менко Менков, коментира, че присъдата е пробив в съдебната практика за последните 33 години - приемането на умисъл при катастрофа… Какво означава това?
- Както посочих, за да е налице евентуален умисъл, необходимо е от доказателствата по делото да се установи по безспорен начин, че Николов е допускал настъпването на смъртта на Милен Цветков и едновременно с това се е отнасял безразлично към този вероятен резултат. Употребата на наркотични вещества и високата скорост сами по себе си не могат да доведат до подобен извод. Както посочва и съдия Шишкова, те представляват нарушения на правилата за движение, т.е. касае се съставомерен признак от обективна страна на престъплението, без съществуването на който деянието не съставлява престъпление или поне не съставлява престъпление, попадащо в обхвата на разпоредбата, по която е повдигнато обвинението. Обективен признак на деянието не може да се отчита едновременно при преценката и на формата на вина, като това е основен принцип на материалното наказателно право.
Следователно, именно особеното мнение на съдия Шишкова, което е поддържано и от предходните две инстанции, е това, което следва да бъде споделено като правилно. Фактът, че случаят касае публична личност и че получи широко отразяване в медиите изигра своята роля за създаване на изключително опасен прецедент. Смятам, че както Софийски градски съд, така и Софийски апелативен съд, и върховният съдия Петя Шишкова правилно оценяват вината на подсъдимия като непредпазливост.

- 4 години дело и домашен арест. Колко реално ще лежи Кристиян?
- Във всички случаи срокът, в който подсъдимият е търпял мерки за неотклонение, свързани с лишаване от свобода (задържане под стража и домашен арест), се приспада от срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
Един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода. Два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. Едновременно с това, определянето на първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода позволява на осъдения да работи, като два работни дни се зачитат за три дни лишаване от свобода. Тоест, в зависимост от срока на задържането под стража и домашния арест, както и в зависимост от това дали Николов ще работи по време на изпълнение на наказанието, възможно е реално изтърпяното наказание да е в размер около половината от наложеното. Разбира се, законът предвижда и възможност за условно предсрочно освобождаване, когато осъденият е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание.

- Ако убитият не беше Милен Цветков, присъдата щеше ли да е по-голяма или по-малка?
- Размерът на наложеното с присъдата наказание се определя за всеки конкретен случай според доказателствата по делото. Тоест, фактът, че пострадалият е публична личност сам по себе си не може да окаже влияние на този размер. Не може да не се отбележи, че публичността на процеса изигра съществена роля за крайния резултат от делото. Това не е прецедент и не е свързано пряко с личността на самия пострадал. Тенденцията да се налагат тежки мерки за неотклонение при липса на законовите предпоставки за това, както и да се определят високи по размер наказания или да се създават необосновани съдебни прецеденти се наблюдава масово по делата, които представляват висок обществен интерес.
Причината за това се състои в няколко обстоятелства. Първото е погрешното разбиране за наказанието като възмездие за извършеното престъпление. Наказанието няма възмездителна функция съгласно българското наказателно право. Неговата роля е да се отнеме възможността на осъдения да върши други престъпления, както и да се въздейства предупредително върху него с посланието, че извършените противоправни действия не остават ненаказани. Едновременно с това, основна цел на наказанието е поправяне и превъзпитаване на извършителя на престъплението към спазване на закона и добрите нрави. Това е така наречената лична превенция. Накрая, функция на наказанието е да се въздейства предупредително на обществото, че за всяко престъпление се налага предвиденото в закона наказание.
Второто обстоятелство се състои в неоправдано ниското доверие към съдилищата, които пък се поддават на обществения натиск по т.нар. медийни дела, допускайки правораздаване въз основа на общественото мнение, а не на доказателствата и закона. А доверието към съдилищата е неоправдано ниско именно, поради погрешно разбиране за същността на наказанието и на наказателния процес въобще, а и поради изключително ниската правна култура на обществото. Така се получава един омагьосан кръг, в който подсъдимите, попаднали под светлината на прожекторите, се изправят пред по-тежко наказателноправно третиране спрямо тези, чиито деяния не са предмет на никакъв обществен интерес.

- Висока скорост, наркотици, катастрофа, смърт… Същото виждаме и при Георги Семерджиев, но там на първа инстанция съдът го осъди на 20 години затвор? Какви са разликите?
- Разликите са както в правната квалификация на деянието, така и в степента на обществената опасност и на дееца. Кристиан Николов е обвинен и осъден за причиняване на смърт на едно лице при условията на евентуален умисъл след нарушаване на правилата за движението по пътищата. За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. Установено е по делото, че той е млад човек с чисто съдебно минало, с едно нарушение на правилата за движението по пътищата, което не е свързано с превишена скорост. По делото са събрани данни, че се е опитал да помогне на пострадалия. Едновременно с това е признал вината си и е изразил съжаление за извършеното. Като изключим, че пострадалият е публична личност, деянието му не се отличава с такава степен на обществена опасност, която да се отличава от средностатистическите престъпления от този вид. Наказанието е наложено при наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Георги Семерджиев е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост на две лица при нарушаване на правилата за движението по пътищата и след употреба на наркотични вещества. Той не е бил правоспособен да управлява моторно превозно средство, а освен това е избягал от местопроизшествието. Самият той е оценен като лице с изключително висока обществена опасност, поради наличието на предходни осъждания, както и множеството предходни нарушения на Закона за движението по пътищата. Деянието е квалифицирано като особено тежък случай. При тази квалификация и тези обстоятелства, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 20 години. Тоест, първоинстанционният съд му е наложил абсолютния максимум. Законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 20 години. Тоест, първоинстанционният съд му е наложил абсолютния максимум.

Поставете оценка:
Оценка 2.8 от 21 гласа.

Свързани новини