Проблемът на 3 март като дата за важен, да не кажем национален празник е, че е твърде късно за свинско и още рано за агнешко. Домашната пиячка е свършила покрай именните дни през януари, туршията е издържала максимум до Тодоровден, зелените салати са още "нитратни" и скъпи, а в мазето тихо се вмирисва последната кисела зелка.
За всяко нещо си има причина, приятели. Културата на хранене се чувства изнасилена в такива преходни календарни зони. Кой би празнувал без ясна трапезна концепция?! Вкарай си го през май националния празник - чиста работа. Става си официално част от Светата агнешка Троица, заедно с Великден и Гергьовден. Да не се лъжем, приятели - свързваме празниците най-вече със специфична и характерна софра. Дори тъжните.
Което ме навежда, но не чак неприлично, на мисълта, защо пък някоя от Задушниците да не бъде основният ни национален празник. На гробищата хората бързо се обединяват около идеята, че не помнят защо са се събрали, но кифтаците и ракията влизат благо. Ами разделението? Какво разделение, когато става въпрос за целокупните ни покойници, а не политически украсените. Видяхте какво стана заради един дори безпартиен пилон.
Хайде да сме прагматични, а?!