Опасно е поръчковото заиграване с историята

В съвременния свят историята продължава да е ориентир за национална памет, достойнство и политика. Всяка държава, особено в Европа, е чувствителна по отношение на своите национални празници, дати, традиции и оценки.

Задължително се спазва правилото националният празник да е свързан със събитие, което променя статута на международноправния субект. Този принцип се спазва и в България. Третата българска държава е създадена след руско-турската освободителна за българите война, която преминава през боевете при Свищов, Шипка, Плевен, Стара Загора, Пловдив.

В тази война са дадени голям брой жертви от многонационалната руска армия, българското опълчение, сърби и румънци. На 3 март (19 февруари ст.ст.) 1978 г. в Сан Стефано е подписан договор, в който след почти 500 години османско иго, България се възстановява на европейската политическа карта. Спазва се правилото, че победителят диктува мирните условия.

Тогава започва трудният, изпълнен с политически икономически и социални предизвикателства път към съвременната държава Република България. Присъствието на всяка политическа единица в международните отношения е придружено от участието ѝ в различни организации и съюзи като част от статуквото в световното политическо пространство.

В България служебното правителство поднася поредната изненада, забравяйки, че единствената му задача е да организира предсрочните парламентарни избори. Явно му се поставят задачи, ориентирани към конфронтация в предизборния период. Няма как по друг начин да се тълкува предложението на служебния министър на образованието и науката Сергей Игнатов за промяна на националния празник от 3 март на 20 април. След доста забавяне на държавно ниво се реши да бъдат чествани 150 години от Априлското въстание. Не става ясно, обаче защо се предлага 20 април да стане национален празник.

В България от много години трагичните събития от Априлското въстание 20 април 1876 г. се отбелязват по нов стил на 2 май. Подвигът на българите, саможертвата на въстаниците и многобройните цивилни жертви са част от нашата история. Поклон пред паметта им! Проблемът 20 април да стане национален празник не е в подвига на въстаниците, а в политическата поръчка, подчинена на активния руски нихилизъм.

Въпросът за държавността на един народ е свързан със събития, които утвърждават неговото бъдеще. Войните и революциите трасират историята. Въстанието, колкото и да е героично е неуспешен опит за промяна. Превръщайки дата, свързана с неговата история в национален празник предопределя недържавното бъдеще на България.

Въстанието е подвиг, но не и промяна. Политическата история на българската държава е подчинена на непроменените правила на международния свят. Успешна война – преговори – договор, променящ граници, статут и геополитическата карта на Европейския Югоизток.