Зърнопроизводители ще блокират страната от понеделник, след като парламентът реши да падне забраната за внос на зърно от Украйна. Какво ще последва? Пред ФАКТИ говори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
- Г-жо Жекова, парламентът реши да падне забраната за внос на зърно от Украйна. Зърнопроизводителите заплашихте със стачка. Какво да очакваме?
- Реагирахме остро по няколко причини. Знаете, че българските и европейските производители на зърно изпълняват директиви, поставени от Европа и свързани със Зелената сделка. Това неминуемо оскъпява нашето производство. Ние имаме безкрайно високи разходи за производство за 2022-2023 година заради високи цени на торове, заради високи цени на горивата, заради дивидентите, които плащаме, а те са едно изключително голямо перо. Говоря за рентата. Ето емблематичен пример. В Украйна за един декар земя се плащат 8 лева рента, а в Добруджа, където работим ние, средната рента за декар за миналата година е 124 лева. Няма как да се равняваме с украинските колеги по разходи. И едно недоразумение, което се случи вчера на ниво ЕС. Европейската комисия прие бюджет от 1,2 млрд. евро за финансиране на транспортирането на украинската стока!? Няма европейски производител, не говоря за български, за полски, няма европейски производител, който да бъде конкурентоспособен на това решение. Това нещо ще унищожи сектор селско стопанство, защото от Украйна влиза страшно много стока – зърно, слънчоглед, мляко, мед, месо, плодове и зеленчуци. Другото нещо, което е изключително важно и което практически обуславя днешната ситуация, е това, че през 2022 година по времето на същото това правителство беше забавен износът на продукция от държавата ни. Това автоматично ни направи лош партньор за голяма част от мултинационалните компании, които търгуват. Така натрупахме над 1,2 милиони тона стока, която стои и до ден днешен в България и не може да бъде изнесена. Причините са две - ние първо вече нямаме пазарите заради войната, която се води в момента, а и защото вече нямаме възможност да го направим. Така че ние тепърва от тук нататък ще имаме този преходен остатък винаги.
- Цената на това зърно, което е останало от миналата година, е от така да се каже „скъпата реколта“… Зърно, което е произведено от 2021-2022 година…
- Тогава бяха натрупани големи разходи, за 2022-2-23-а тези разходи ескалираха още нагоре.
- Това, което чухме от финансовия министър като довод за да се отвори отново вноса на украинско зърно, е, че ние губим ДДС. Но експертите са на съвсем различно мнение, защото ДДС на украинско зърно се плаща в Украйна?
- Абсолютно сте прав за ДДС и е важно това да се чуе и разбере от хората. Финансовият министър каза две неверни неща, няма да ги наричам лъжи, но… Първото е, че губим от липсата на внос на украинска стока. Такова нещо няма, защото Европейската комисия прие регламент, че всяка украинска стока, влизаща в Европейския съюз, няма мито, освободена е от мито, за да помагаме на Украйна.
- Вносът на стоки от Украйна в момента определя ли се от квоти?
- В момента няма квоти. Кой колкото може и колкото иска може да си внесе стоки от Украйна, ако успее да се договори. Всичко може да бъде внесено в Европейския съюз.
- А ние чуваме, как губим от ДДС…
- ДДС за селскостопанска продукция – пшеница, рапица, царевица, слънчоглед и др. не се начислява в България. Начислява се на украинска територия. Тези над 140 милиона лева загуби от ДДС, за които се говори, са имагинерни. Те са в нечие въображение, но не и в пазарната структура на България.
- Хлябът също е с нулева ставка на ДДС…
- Мярката за намалената ставка ДДС на хляба е социална политика, повтарям - това е социална политика. Това решение бе взето, за да успее да оцелее сектор хлебопроизводство. Ако някой си е мислил, че това решение ще доведе до намаляване на цената на хляба, жестоко се е лъгал. Това просто не е вярно. При ескалиране на цени на горива, на продукти и ти да свалиш цената на хляба, няма как да стане.
- Тази година как се движим с реколтата и с цената на зърното…
- Към този момент има приключени жътви на пшеница и имаме над 6,5 милиона тона. Добра реколта, но проблем за нас е, както вече казах, че имаме преходен остатък. В момента в България има над 8 милиона тона пшеница, а ние ползваме около 1 милион. Слънчогледът като реколта все още тече като жътва, защото се забави малко тази година. Това, което имаме като преходен остатък от миналата година, е 600 хиляди тона. Очакваме около 1,5-1,7 милиона тона нова реколта, което с остатъка прави около 2,3 млн. тона слънчоглед, което е абсолютно достатъчно, за да задоволим вътрешния пазар.
- Тогава това зърно, което ще внасяме от Украйна, какво ще го правим…
- Някой ще трупа печалба от маржа. Винаги е било така. Ако се върнем на 2022-а, когато беше приет регламентът за помощ на Украйна, той много ясно бе дефиниран – да се помогне много на украинските колеги да изнесат стоката си и тя да стигне до нуждаещите се страни. Под нуждаещи страни имаме предвид трети страни, не говорим за Европа. Европа винаги може да си напазарува пшеница. Ако Франция няма пшеница, може да я купи от България, ако няма царевица, пак може да я купи от България. Давам пример, защото и ние изнасяме. Ако ние нямаме достатъчно слънчоглед за нашите маслодайни, можем да го купим от Молдова, от Румъния. Никога това не е било проблем. За мен единственото нещо, което ще породи вдигането на забраната, е как някой ще прави печалба от маржа - търговци или преработватели… Това е въпрос на финансови анализи.
- В този ред на мисли какво да очакваме, след като секторът заплаши със стачки?
- Беше създаден инициативен комитет, в който участва преработвател на слънчоглед, голяма част от доставчиците и търговците на горива, участват вносителите и търговците на техника, участват всички земеделски браншове. Няма земеделски бранш в България, който да не иска да участва в този протест. В този смисъл ние искаме да кажем на хората, които си мислят, че управляват държавата, защото те не е управляват, а нанасят огромни щети с всички решения, които вземат, и по начина, по който ги взимат, че секторът ни е жизнено важен. Той генерира 10 милиарда лева брутен вътрешен продукт (БВП). Представете си, че всеки 7-и или 8-и лев, който излиза от вашия джоб, е генериран в този сектор и в него на работа са заети страшно много хора. Знаете ли защо в Европейския съюз се субсидира толкова много този сектор, въпреки че ние сме и на опашката на субсидиите. Субсидират се толкова много тези хора, които произвеждат, за да стоят там, където произвеждат, за да има наследствени фирми, за да има поминък, за да може в една ситуация - както е войната в Украйна, да си затвориш границите и ако се наложи да може да живееш с това, което произвежда земеделието. Селското стопанство на една държава е основополагащо. Досега България винаги е оцелявала заради селяните си, а не заради тези, които седят в парламента и се наричат народни представители.
- Но се казва, че секторът е най-субсидиран, а от това полза имат най-големите играчи…
- Ще ви дама реални цифри, за да разберете за какво става въпрос. За един декар земеделска земя, която се обработва, се получава субсидия една година по-късно, че и повече, след като си започнал да обработваш. На декар производителят получава 20 лева. Още 13 лева се дават от Европейската комисия, защото имаме утежнени изисквания по отношение на Зелената сделка. Тези 13 лева са изхарчени в междинни култури, в по-високи цени на торове, горива - тоест българският сектор за производство реално получава 20 лева субсидия на декар. Много обичам и темата със субсидията от 2 млрд. лева като се каже колко е голяма. Аз пък ще кажа, че всяка година производителите на зърно плащат – специално за миналата бе 2,5 млрд. лева, като рента на хората, чиято земя обработваме. И какво излиза? Можем ли да смятаме. При животновъдите е малко по-различен принципът. 2,5 млрд. лева пари за рента означават, че вие имате допълнителен доход, който отива при фризьора до вас, в магазина до вас, това е урокът на детето ви по танци. Това е икономика.
- Какво да очакваме другата седмица, заявката е за големи протести?
- Хората да знаят, че решенията на онези в парламента и МС унищожават селското стопанство. Така че ще има протести на страшно много места в цялата страна. На 18 септември в 10:00 започват протестите, на 19 септември ще бъдем в София. Нямаме желание да нарушаваме ритъма на хората, които си живеят, работят и плащат данъци. София е големият проблем!? Извиняваме се предварително всички софиянци, на които ще причиним дискомфорт, но в крайна сметка - там е проблемът. Проблемът е в хората, които взимат решения. И понеже те не идват при нас, въпреки че ние им плащаме заплатите, ние ще дойдем при тях.