България днес има нужда от истински лидер, такъв няма на политическата сцена у нас. Това трябва да е човек, готов да застане срещу великите сили, ако е необходимо, в защита на националния интерес. Това трябва да е човек готов да се противопостави на САЩ, на Русия, на ЕС, на Китай, на съседните държави и на който и да било, ако нуждите на българския народ го изисква. Или както казва народът, човек, който е готов да си сложи или заложи главата в торбата. Защото противопоставянето на великите сили е рискова задача и може да се очаква всичко като отговор.
Историците още спорят дали например цар Борис III е убит, отровен от Хитлер и представителите на Третия райх, но факт е, че царят тогава е имал смелостта да отстоява мнението си и да защитава интересите на страната.
Трябва ни човек, който да може да прескочи конюнктурата, който да може да погледне отвъд лагерите на „добрите“ и „лошите“, на „агресорите“ и „жертвите“, на „солидарните“ и „несъпричастните“. Човек, който може да погледне отвъд „глобалното затопляне“, „необходимостта от зелена енергия“ и от „намаляване на въглеродните емисии“. Лидер, който може да застане срещу европейските такива, да ги отрезви и да им каже, че те също са заслепени и увлечени от прекалена толерантност и гоненето на нереалистични цели.
Не е възможно най-големите замърсители и производители на вредни емисии като САЩ и Китай да не спазват международните норми, а от малки държави, които са в десетки и стотици пъти по-малки производители и замърсители да се иска спазване. Подобна ситуация обезсмисля всички действия в тази посока. И така е не само по отношение на замърсяването, а и на въоръжаване, на развитие на високите технологии и т.н.
България трябва да запази атомната си централа и да построи нова, трябва да запази производството на въглища и ТЕЦ-овете си на всяка цена, да се бори срещу измислените квоти или просто да си ги плаща, да купува гориво от когото е най- евтино и изгодно, без значение дали това е САЩ, Русия, Азърбайджан, Нигерия или Саудитска Арабия. Но за това се иска политик, готов да рискува и защитава националния интерес, а такива в момента няма. Има една бледа спирохета, премиерът Денков и навити като кукувици политици и политички, които бодро повтарят заучени фрази за европейско бъдеще и европейска солидарност. Не че мястото ни не е в Европа, там е и никъде другаде, но трябва да отстояваме нашите интереси със всички средства, а това далеч, далеч не се прави.