За изборите и демокрацията

И така, предстоят ни избори след седмица. Поредните важни за българската демокрация, за политическата ориентация на страната. Аз пък, като непоправим оптимист, се надявам да са последните в този формат на териториално разделение на държавата. Защото директно обвинявам Правителството на Иван Костов за ликвидирането на деветте области с местно самоуправление, и превръщането им в старите окръзи, с назначен областен управител, без самоуправление, без възможности за собствена стопанска, финансова или каквато и да е политика. Винаги давам за пример по-малката Австрия, с девет области, със собствен бюджет и достъп до финансови инструменти на Европейския съюз! А у нас?! Местни дерибеи, на които кметското място им е гарантирано, по една или друга схема. И винаги централно управление на финансите, без право на глас на местната общност какви разходи и в какво направление да се насочат. Целуваш ръка, и през прозореца на „жипката” се сипят средства за общината?! Не е това Демокрацията! И затова маса хора, уж свободни граждани, уж видели свят, а пък се завъртат към евразийски (без) ценности, които нито са видели, нито даже помирисали, и ако им дойдат до главата, ще се чудят как да се оправят, и как да избягат от хунвейбините им, а не от хубавинките им. Една носталгия по младост, прехвърлена на деца и внуци – ех, как хубаво си гепихме при социализъма…

На милата ни родина ѝ трябва сериозен рестарт, но както казваше една учителка, явно достигнала ниво в отношенията с тийнейджърите, за да я нарекат по-късно Желязната Лейди, няма демокрация, без критично мнозинство от демократично мислещи хора. Перефразирам. Но е факт, че в милата ни Родина, няма такова мнозинство. Ама защото и Демокрацията я няма! След почти 15-годишно авторитарно управление, вече носталгията се превръща в реалност, и маса хора си мислят – еми това е, рано или късно демокрацията си отива, и идва новия …. Все тая, месия, баща на народите, фюрер, както искаш го наречи, но Той ще въдвори Новия ред… Защото досегашните „лидери” (каквото и да означава това при Демокрацията) са слаби, налагат „джендърство” (пак каквото и да означава това), облагодетелстват международните корпорации (ми милиони хора получават над средно добри доходи от това) ограбват Африка нпр. (ама китайските инвестиции в Африка които са ограбващи, надхвърлиха тези на европейските колонизатори?!) а ЧВК Вагнер охранява руските инвестиции в диамантени и златни мини в Африка… Или трябва да приемем, че каквото и да прави една тоталитарна държава е правилно, щото нищо добро не сме видели от Демокрацията?!

Даммм, лошо на Демокрацията е, че всеки има Право на избор, и даже задължение. Ако не ползваш правото си на образование, ако не търсиш проактивно своя път в живота и професията си, оставаш аутсайдер. Точка. Обществото може и да ти осигури екзистенцминимума, но НЕ може да ти осигури равноправие, без труд, оценен по качество и количество. И да питам само – защо има работници в България, получаващи заплати, сравними с повечето страни от ЕС, и такива, които мразят заплатата си и работата си?! Дали знанията и уменията имат значение?!

Но да се върнем на Избора. Как една общност избира управлението си с 30%... дори да са 40% активност при избора? Къде са тези 60-70% от живеещите в тази община, които казват –„не ме интересува”? Има възможност да се направи извод: - Ей, тия 60-70% са щастливи, богати, безгрижни, какво значение има кой управлява общността?! Ха-ха-ха, тава беше само илюзия… Другата възможност е – какво ме интересува, поредният дерибей с антуража си… Ми да, няма как да му търсиш отговорност, ако изобщо не си гласувал! Имам скромен опит да търся отговорност от бивш и за винаги бивш депутат. А ако си избрал с гласа си някого, вече можеш да му търсиш отговорност, и , повярвай, ако не в тоя мандат, за следващия можеш да окажеш въздействие върху неговото избиране! Защото Демокрацията е твоят глас! А другото… по-добре да не го връщаме отново.

Изобщо, гласувайте, за да има Общност и Самоуправление.