Кое тежи повече в Германия: личният успех или произходът?

Популисти като Доналд Тръмп постоянно обещават да защитават народа от елитите. Но кои са тези елити, които дърпали конците на всичко? И кои фактори определят издигането до най-високите позиции – личните постижения или по-скоро социалният произход?

Социологът Михаел Хартман е изследвал именно този въпрос – на базата на сведения от последните 150 години в Германия. Казва, че самият той е бил изненадан от резултата: „И до днес над четири пети от икономическия елит в Германия се формира от горните три до четири процента от населението“.

Лека промяна е регистрирана само между 1907 и 1927 година, посочва Хартман. Тогава повече хора от долните 96 процента са успели да се издигнат, но „в следващите сто години делът на напредналите в социално отношение е нараснал само с около 2,5 процента“.

Женска квота: повече жени, но "правилните"

От години в германските компании се осъществяват програми, предназначени да насърчат многообразието и равноправието на половете. Но що се отнася до влиятелните ръководни постове, елитът все още си остава копсулиран. Все пак благодарение на въведената женска квота през последните години жените на ръководни позиции са се увеличили, посочва Хартман.

Фондация „Олбрайт“ обаче отправя критики за това, че съотношението между жени и мъже все още не е балансирано. „Особено най-високите мениджърски постове, които играят централна роля във взимането на решения, и до днес са почти изцяло в мъжки ръце. Принципно важи – колкото по-висока е позицията, толкова по-малко са представени жените.“ От предоставените от фондацията данни става ясно, че във висшето ръководство на германските компании жените са между 2,5 и 6,3 процента, малко по-висок е техният дял сред членовете на управителните и надзорните съвети – между 19,7 и 37 на сто. Жените, заемащи подобни постове, са още „по-подбрани“ в социално отношение от мъжете, казва пред ДВ Хартман. Същото се отнася в още по-голяма степен и до хората с мигрантски произход, който често се оказва недостатък.

Социалният произход е по-важен от постиженията?

Това, че за водещите позиции се подбират кандидати с „правилен произход“ обаче не означава, че те могат да си позволят да работят по-малко. Но дискриминацията започва още с образованието. На децата на хора с висше образование им е значително по-лесно да се издигнат, отколкото на децата на работници. Почти 80 процента от децата на образовани семейства се записват да следват, докато при работническите деца процентът е само 26, показва проучване. А без висше образование е почти невъзможно да се заеме висок пост в икономиката, изтъква Хартман.

Той е установил, че при еднакво образователно равнище децата на елита правят кариера по-бързо и по-лесно. Резултатите от изследванията на Хартман сочат, че децата на мениджъри с определена образователна степен имат 17 пъти по-голям шанс да влязат в директорския борд на някоя от 400-те най-големи компании в сравнение с децата на работници със същата образователна степен.

Излиза, че в крайна сметка не постиженията, а други критерии са определящи за това кой да заеме най-високите постове в икономиката. Решаващо може да е как говори някой, как се държи или какви са неговите хобита. „Човек с удоволствие се заобикаля с хора, с които има сходни интереси, реагират по сходен начин и говорят сходно“, посочва Хартман. Същото важи и за ръководителите на фирмите.

Работническите деца изместват средната класа

През последните десетилетия обаче шансовете на работническите деца са се развили положително, показват наблюденията на Хартман. Техният дял е нараснал осезаемо – но пък за сметка на децата от средната класа, отбелязва социологът.

„Най-елементарно казано: работническо дете, което е постигнало висока образователна степен и е подходящо за определена водеща позиция в икономиката, ще измести например детето на някой учител“, казва Хартман. Според него, обаче, делът на децата от елита на водещи позиции като цяло остава непроменен.

Колко важна е социалната пропускливост

Ако социалният произход определя професионалната кариера, това дава отражение на икономическия растеж. Липсата на социална пропускливост в германската икономика води до годишна загуба от 25 милиарда евро в ръста на БВП, са изчислили от консултантската фирма Page Personnel. Проучване на консултантската фирма McKinsey пък твърди, че ако социалната пропускливост се подобри, БВП в 27-те държави от ЕС може да нарасне с девет процента или с 1,3 трилиона евро.

В сферата на социалното израстване винаги е имало и изключения – бившият шеф на „Сименс“ Джо Кезер е например дете на работник във фабрика. Хартман обаче казва в тази връзка, че този вид изключения винаги се отразяват широко от медиите, за да помислят хората, че са много.

Но дали е възможно изключенията да се превърнат в правило? Хартман е убеден, че това би било възможно само със законова квота. „Този вид квоти никак не се харесват, но според мен друг начин няма“, казва социологът.

Автор: Инса Вреде