Местните избори отминаха. Партиите се върнаха към ежедневните си задачи, но какво остава след вота като поуки, като тенденции. По темата пред ФАКТИ говори Лидия Даскалова, юрист и политолог.
- Г-жо Даскалова, емоциите от местните избори вече отминават. Какво запомнихте от цялата кампания?
- Мисля, че за тази кампания още дълго време ще се говори. Впечатление ми направи това, че тя започна малко вяло в началото, но се стигне до тази ескалация, която наблюдавахме в края. Кампанията ще се запомни и с абсолютно безпрецедентния хаос, който ЦИК създаде, а това доведе и до рекордния брой невалидни бюлетини – около 500 000. Тези гласове биха стигнали на едни парламентарни избори цяла една политическа сила да влезе в парламента. Отново наблюдавахме и как много от кандидатите се замеряха с компромати. Не на последно място трябва да се отбележи ниската избирателната активност. Нееднократно сме споменавали, че това е проблем и много се надявам да бъде предмет на една гражданска дискусия в бъдеще. Аз, като гражданин, не мога да разбера защо хората се отказват така лесно от едно от най-демократичните права, а именно да упражняват правото си на глас. Ниската избирателна активност е притеснителна и тя трябва да бъде анализирана, за да се вземат мерки и от страна на гражданското общество, и от страна на политиците, за да може в бъдеще да не се случва това в подобен мащаб. От избори на избори коментираме, че това е проблем, но въпросът е какво правим за неговото решение.
- Битката в София бе най-интересна. Защо „Държавна сигурност“ надделя, макар и минимално, над „държавна собственост“?
- Надали сме имали големи очаквания, че София ще стане „червена“. По-скоро изненадата се състои в това, че Васил Терзиев спечели с толкова минимална разлика. Това също ще бъде предмет на много дискусии. Според мен едната причината е, че кандидатът на „Левицата“, на „Атака“, на БСП - Ваня Григорова, бе подкрепена от много партии. Всъщност, политически тя беше най-подкрепеният кандидат. Също така в последните дни някак се създаде впечатлението, че всички са срещу Васил Терзиев - включително и ГЕРБ. Помним как Борисов призова първоначално да се гласува за Григорова, а след това се отметна. Това със сигурност изигра роля. Не на последно място, но сякаш десните избиратели в София не разпознаха в кандидатурата на Васил Терзиев своя човек. Въпреки това резултатът е ясен. Въпросът е дали ще се извлекат поуки от всичко, което се случи на изборите.
- При местните избори всички са победители. Всеки изтъква успехите си. ГЕРБ удържат властта в много места в страната, ДПС се нареждат след тях като влияние, а БСП са трети. Как гледате на това?
- ДПС почти не променя резултата си спрямо предходните местни избори. Задържа позиции. Но не бих казала, че ГЕРБ запазват позиции. Бе коментирано, включително от ГЕРБ, че отстъпват на много места, което вероятно изненада и самите тях.
- ГЕРБ запазва солидно присъствие в много общинските съвети, запазват кметове на много места, регистрират добро количество гласоподаватели. Това показват резултатите и това ги прави първи като мащабност…
- ГЕРБ знаят, че присъствието в общинските съвети е много важно. Те ще продължат да управляват на много места. Правилно отбелязвате, че Общинският съвет е по-важен дори и от кмета, защото има по-голяма роля в местното самоуправление и при вземането на решения. Но що се отнася до кметското място, тъй като следя и изказванията на ГЕРБ, самите те отчетоха, че са загубили градове, които си мислихме до съвсем скоро, че със сигурни за ГЕРБ. Пример е Пазарджик. Впрочем, аз съм израснала там, затова ми беше много интересно да следя развитието. Там кандидатът Тодор Попов уж се явява като независим, но от години негласно се знаеше, че се ползва с подкрепата на ГЕРБ и ДПС. Така че ГЕРБ отстъпиха на места и в този смисъл не бих казала, че тези избори са толкова успешни за тях, колкото им се искаше. Имаше и нещо друго интересно. Ако помните, говореше се, че ПП-ДБ нямат изградени местни структури и са се насочили само към големите градове. А се оказа, че не е точно така. Спечелиха кметски места и в по-малки населени места – градове и села. Спечелиха Варна, Благоевград, Пазарджик и София, а това си е успех за тях.
- „Възраждане“ влиза на много места в общинските съвети. Каква заявка е това?
- За „Възраждане“ може да се кажат няколко неща. Да, те влизат на места в общинските съвети. Да, те влизат на места в общинските съвети, но претърпяха категорична загуба що се отнася до кметските позиции в областите и общините. А голямата заявка на „Възраждане“, с която те се появиха на политическата сцена, беше да бъдат водещи, дори да бъдат първа политическа сила, както изтъкна Костадинов наскоро. Тази прогноза не се случи. „Възраждане“, по мое мнение, са една типична популистка партия, която разчита на подкрепа главно в моменти на криза, в моменти на трудности, в моменти, в които хората са изплашени. Типичното за популизма е, че той разчита на масовата истерия, на страха на хората и тогава се ползва с доверие и качва проценти. В едни спокойни времена „Възраждане“ ще достигнат своя връх и в бъдеще по-скоро ще започнат да падат надолу. Впрочем, дори самият Костадинов сподели, че не е съвсем доволен от изборните резултати. Така че тезата, която циркулираше в медийното пространството преди изборите, как „Възраждане“ на много места ще поднесат изненада с резултата си (тоест, че ще имат високи резултати) просто не се сбъдна.
- Превърна ли се ЦИК в политически инструмент, след като спря машините за първия тур?
- За мен категорично – да. Аз по образование съм юрист, политология е втората ми специалност. Като юрист не успях да си обясня как се случи този хаос. ЦИК действа абсолютно непрофесионално, в разрез с Изборния кодекс, с изборните норми, включително и в нарушение на АПК. Решението на ЦИК за отмяна на машините първо нямаше предварително изпълнение, не изчакаха и срока за удостоверяване на машините, но въпреки това се разпоредиха машините да бъдат прибрани. ЦИК злоупотребиха тотално с избирателното право на гражданите, прибирайки машините. За мен това е абсолютно недопустимо. Аргументите на ЦИК не бяха нито юридически, нито експертни, те бяха изцяло политически. Действията на ЦИК бяха най-притеснителното нещо в цялата кампания за мен и не мога да си обясня тази ситуация. Надявам се този въпрос да се разгледа в бъдеще и да не бъде потулен след изборите, защото това е прецедент. Как е възможно на политическа основа ЦИК да се превърне в поредния орган, който да бъде използван като нечия маша. За мен това е много сериозен проблем и ще следя с интерес как ще се развият нещата. Вече се чуха гласове да се потърси отговорност на ЦИК, да се сменя съставът. Да видим какво ще стане.
- Изборите минаха, но видяхме и оставка на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ? Как гледате на това?
- ДПС от години се е научила да държи всякакви вътрешнопартийни турболенции далеч от медийното пространство. От месеци се очакваше Делян Пеевски да заеме още по-ключова роля, освен като официален говорител на партията. Фактът, че Карадайъ подаде оставка сега, макар че неговият мандат щеше да изтече след месец, ясно показва, че тази оставка не е била израз на собствена воля, както и че ДПС далеч не е демократичната, либерална партия, за каквато се представя. Завесата малко се надигна и видяхме истинското ѝ лице - партия, ръководена авторитарно и задкулисно. Макар години наред да са считани за нежелан коалиционен партньор от всички политически сили, според мен предстои да видим все по-ясни заявки от ДПС да заема активна роля в политическите процеси в страната. Въпросът е дали това ще се допусне и докъде ще доведе, включително във външнополитически план и най-вече в отношенията между България и Турция.