Когато 140-хилядният емигрант стъпи на брега на Лампедуза, Джорджа Мелони призова Европа на помощ. Урсула фон дер Лайен изтича веднага и предложи да разпръсне нежеланите гости по всички държави на стария континент. Всеки според възможностите си. След като никой не откликна на нейното предложение, председателката на комисията заплаши с глоба от 25 000 евра за всеки отказан емигрант. Европейците откликнаха с гробно мълчание. Докато в Брюксел си чешеха главите какво да предприемат, някои емигранти намериха пътеки през Алпите и стигнаха до Париж, Берлин и Стокхолм. Комисарката по вътрешна сигурност – шведката Илва Йохансон взе думата и разобличи европейския егоизъм. Според нея само приливът на емигранти ще спаси социалния модел на застаряващото европейско общество.
Точно тогава един бдителен фотограф разпространи снимка на същата комисарка, заета с плетиво на чорапи на работното си място - на трибуната в Европарламента. За сетен път въпросът за подбора на членовете на комисията изплува на дневен ред. Може ли да се разчита на жени, като израслата в утопията на шведската комунистическа партия – Илва Йохансон, за сигурността на Съюза? Заслужава ли тя и другите около нея, щедрото заплащане от 20 000 евро, за явната безтегловност, в която прекарват мандатите си?
Госпожата не знаеше, че в нейната родна Швеция, бе поставен зловещ рекорд от 12 убийства за един месец, в кварталите, населени с емигранти. Пред явната безпомощност на полицията, министър председателят на страната Улф Кристерсон бе взел радикално решение. Той изпрати шведската армия да въдвори реда. В парламента на Стокхолм се готвят нови закони за спиране на „извън-европейската“ емиграция, която възлиза на 10% от цялото шведско население.
Датчаните също хлопнаха вратите за „неевропейски емигранти“. Министър председателят – социалист – Мете Фредекисен, постави началото на „екстериториалност“ на част от нежеланите гости, като сключи спогодба с Руанда за преселването им в Африка.
По-близо до нас, министър председателката на Италия – Джорджа Мелони, останала сама с проблема, подписа с албанският си колега Еди Рама договор за местене на бегълците в лагери в Албания.
Внезапно в Страсбург традиционната подготовка за Коледа бе нарушена от гнева на CEDH – Европейският Съд за Правата на Човека. „Не може да се местят хора, като добитък! Освен това нито Руанда, нито Албания разполагат с условия, гарантиращи тяхната сигурност и битови удобства!“
Кампанията против „екстериториалността“ на емигрантската вълна е оглавена от родената в бивша Югославия Дуня Миятович, днес носителка на босненски паспорт. И никой в ЕС не оспорва легалността на тази комисарка, платена от Съвета на Европа, която си е чиста сръбкиня. Нейният паспорт е документ на страна, която изобщо не е членка на Съюза?! Самозабравилата се чиновничка заплашва със санкции Италия, една от страните основали ЕС и нейното легитимно правителство начело с Мелони!
Същата Миятович, след посещение в България, публикува през 2020 година доклад, в който очерни максимално страната ни. В него тя изрази възмущението си от лошите условия, в които живее циганското малцинство. Насилието върху жените и презрението към хората с обратна сексуална ориентация. Получила образованието си в Титова Югославия, Дуня Миятович информира европейците за нарушаването на правата на „Македонското малцинство“ в Пирин.
Лекомислието на Илва Йохансон и злобата на Дуня Миятович надмина председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен. Тя прибави в списъка на кандидати за приемане в Съюза, не само Украйна, но дори и Грузия – страна, която изобщо не е в Европа.
През новата 2024 година ще има жизненоважни европейски избори. По всяка вероятност мнозинството в Страсбург ще бъде коренно различно от настоящето. Само с нов екипаж в кабината на европейския самолет, съюзът на 400 милионната цивилизация може да премине с успех световната турболенция.