Фейковете на "Възраждане": явно много хора се хващат

"Възраждане" стопира център за хора с интелектуални увреждания във Варна. Всява паника с нашествия на мигранти престъпници, с бутането на паметника на Шипка и още. А нищо от това не е истина. Но явно мнозина се хващат.

През 1991 година телевизионното предаване "Ку-Ку" стресна милиони българи с "новината", че в АЕЦ "Козлодуй" има авария. Трийсетина години по-късно партия "Възраждане" ползва същата матрица, за да лови избиратели чрез страховете им. На тази кука яко се кълве. "Възраждане" стопира център за хора с интелектуални затруднения във варненски квартал, всява паника с нашествия на мигранти престъпници, с взривяване на паметника на Шипка, с премахване на "Аз съм българче" от учебниците и с ЛГБТ-пропаганда в софийска гимназия. И нищо от това не е истина.

Защо подплашените хора вярват на фейкове

Но дезинформацията насажда страх и най-важното - предизвиква усещане за заплаха чрез преувеличения и манипулативни образи. А подплашените хора вярват още повече на фейкове и недоказани твърдения, тъй като са паникьосани и не проверяват фактите. Това пък ги кара да се присъединяват към групи, които споделят сходни тревоги, и да приемат безкритично мненията и идеите, лансирани там. Причината е, че развиват т.нар. склонност или пристрастност към потвърждаване - търсят информация, която подкрепя техните страхове и игнорират доказателства, които ги опровергават. Наред с това се обръщат към политици, предлагащи лесни решения за несъществуващите заплахи, които сами са продуцирали.

Резултатът - 35 депутати, избрани с гласовете на 325 466 души на 27 октомври, което отреди на национал популистите от "Възраждане" трето място - на по-малко от процент след ПП-ДБ.

Къде са мигрантите

В яростна кампания преди изборите на 9 юни, лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обясняваше, че "по информация на "Възраждане" вече са върнати на територията на България над 300 престъпници и рецидивисти и се очаква общата бройка до края на годината да достигне най-малко 3000 души". Той изригна с това изявление в края на февруари т.г., а само ден по-късно от Държавната агенция за бежанците съобщиха, че за цялата 2023 от европейски страни в България са върнати общо 564 бежанци по силата на действащия Дъблински регламент, а през 2022 - петкратно по-малко. От ДАБ обясниха тогава, че няма никакви договорки за хиляди мигранти, които да бъдат върнати, тъй като някои плашеха и с числото 6000 сирийци и афганистанци.

Нищо от онова, което обяви Костадинов пред микрофоните преди месеци и беше безкритично ретранслиран, не се сбъдна. България не се е съгласявала да приеме обратно нелегални мигранти в замяна на въздушен и воден Шенген, нито се е превърнала в "най-големия бежански лагер в света, в който българите постепенно ще станат малцинство". Никакви хиляди сирийци и афганистанци не са приети обратно. За първите два месеца са 192 и сред тях няма никакъв "криминален боклук" - "изнасилвачи, сводници, наркопласьори", с който плашеше Костадинов.

"Опасните" хора с увреждания

Общински съветници от групата на "Възраждане" във Варна използваха подписка на близо 1000 жители на квартал "Възраждане" в града срещу изграждането на нов дневен център за 60 души с интелектуални увреждания върху свободен общински терен от 6.7 декара. "Благодарение" на усилията на "Възраждане", бюджетната комисия към общинския съвет във Варна стопира проекта, тъй като отложи отпускането на необходимите 140 хиляди лева за проектиране. А съветниците от "Възраждане" по принцип не били против такъв проект, но да е на друг терен.

Община Варна кандидатства за няколко социални услуги - резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения и център за специализирана подкрепа за хора с увреждания и техните семейства, но рискува да остане без европейските средства за къщичките.

От "Възраждане" използват отново страховете, свързани с бежанците, твърдейки, че след няколко години социалната услуга много лесно можела да се превърне в "някакъв бежански център или да се продаде на наши хора".

Паметникът на Шипка все още си стои

В началото на годината Костадин Костадинов нахъсваше поддръжниците на "Възраждане", че паметникът на Шипка ще бъде съборен - и ще последва съдбата на МОЧА (Монумента на окупационната Червена армия) в центъра на София. В действителност започваше ремонт на паметника, който ще продължи три години.

Още тогава Костадинов беше уличен в лъжа, тъй като няколко медии извършиха проверка, цитиран бе и д-р Чавдар Ангелов - директор на националния парк-музей "Шипка - Бузлуджа", че и дума не може да става за разрушаване. Сайтът Factcheck.bg на няколко пъти разобличава фалшиви твърдения, изфабрикувани от националистически и проруски организаци, в т.ч. "Възраждане".

А Костадин Костадинов вече е сменил плочата с изстъпленията срещу някаква известна само на "Възраждане" ЛГБТ-пропаганда в български училища.

Рекламна пауза в хоръра

Освен хоръра с бежанците, багерите на Шипка и ЛГБТ-пропагандата в училищата лидерът на "Възраждане" все по-често пропагандира в публичните си изяви мощта на съюза БРИКС и милиардите евро, които Китай е готов да излее по инициативата "Един пояс, един път". Наскоро по bTV той дори ги сравни с парите по плана "Маршал", които Съединените щати отпускат за възстановяване на разрушената от Втората световна война Европа. "Става въпрос за над 30 милиарда евро по проекти, потенциално свързани с България, Сърбия си оправи инфраструктурата", обясни той.

Но "пропусна" най-същественото - че Сърбия е натрупала дълг в размер на милиарди евро в резултат на китайската практика инвестициите да се обвързват с кредитни схеми. Тези заеми обхващат проекти за магистрали, железопътни линии и енергийна инфраструктура. Китай се превърна в един от ключовите кредитори и икономически партньори на Сърбия. Но на фона на факта, че китайските заеми формират над 10% от сръбския външен дълг, анализатори предупреждават за значителна финансова зависимост предвид нарастващите разходи за обслужването му. Костадинов не споменава и как Черна гора търсеше 900 млн. евро, за да не я фалират китайските зависимости.

Дали пък "Възраждане" не трябва да се регистрира като чуждестранен агент - като в собствения си законопроект, който поставяше под регулация организациите и лицата, които получават финансиране от чужбина...

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.