Компютрите и таблетите стават все по-важна част от обучението в клас. По информация на ООН 46,7% от учениците в началното училище имат достъп до компютри, в ЕС са дори 98 на сто. Но не всички изследователи застъпват мнението, че използването на компютри в учебния процес наистина е предимство. Професорът по медийна теория от университета в Офенбах Ралф Ланкау казва: „Таблетите и лаптопите не правят децата по-умни, а по-глупави“. Той визира конкретно малките деца на възраст до 10-11 години.
Ланкау е един от 40-те учени, стартирали петиция, в която изразяват загрижеността си относно влиянието на дигиталните технологии върху развитието на децата. Те искат мораториум върху дигитализацията в германските училища и детски градини за всички възпитаници на възраст от 4 до 11 години. „Не става дума за забрана на дигиталната техника, а за връщане към задачата да се преподава“, посочва Ланкау пред ДВ. „Трябва да се запитаме: каква е целта на обучението и как аналоговите и дигиталните медии могат да ни помогнат да я постигнем. А не – каква нова техника се е появила и как да я приложим в училище.“
Необходимо ли е преосмисляне?
Петицията се появява точно в момент, в който към германските училища се отправят критики, че са изостанали в сферата на дигитализацията. Но Ланкау и другите учени искат федералното образователно министерство да преосмисли приложението на техниката в детските градини и в началните класове в Германия. Според Ланкау сегашната образователна система не се концентрира достатъчно върху развитието на индивидуалните интереси и склонности, както и върху социалните способности на децата. Медийният теоретик смята, че информационните технологии и икономическите обединения от 40 години насам предопределят това, което се случва в училищата, без да се обръща достатъчно внимание на нуждите на конкретното училище в конкретното населено място.
Как влияят компютрите на развитието на децата?
Идеите на Ланкау и неговите колеги обаче не се натъкват на голямо разбиране. За образователната експертка Мария Хациджани например коментарите на Ланкау са израз на стара и враждебна спрямо техниката тенденция. „Хората правят подобни забележки по отношение на компютрите още от 1990-те години насам и изпадат в паника всеки път, когато на пазара излезе нова технология. Още преди 2500 години Сократ казва, че записването на нещата ни кара да забравяме по-лесно.“ Но колко вредно за децата е използването на компютрите наистина? Дали това не е само твърдение на възрастните, които искат да отделят децата от екраните, или опасенията наистина са основателни?
Нещата не са черно-бели
Експертът по киберсигурност Пракаш Ранганатан споделя пред ДВ, че научните познания по отношение на отражението на дигиталните технологии върху развитието на децата не са еднозначни. „Има някои сведения за влиянието им върху когнитивното развитие. Така например невъзможността да се концентрираш след прекален престой пред компютъра може да доведе до пасивност, която може да попречи на критичното мислене и на способността за решаване на проблемите. Не е ясно обаче дали тези потенциални негативни влияния са краткотрайни или продължителни“, пояснява Ранганатан. Някои проучвания свидетелстват, че прекомерното ползване на компютри влияе на физическото здраве заради дългия престой в седнало положение, което нерядко води до увеличаване на теглото, смущения в съня и страхови неврози. Много от тези опасения са свързани с общите страхове от влиянието на интернет и на социалните медии върху младите хора, но Ранганатан казва, че са необходими още изследвания, за да се стигне до окончателни резултати.
Компютрите могат да стимулират развитието
Ранганатан обаче изтъква, че приложението на технологиите в началното образование има и много положителни страни. Както той, така и Хациджани се позовават на научните резултати, съгласно които дигиталните технологии, прилагани в комплексния процес на обучение, подобряват способностите за четене, писане и смятане, както и сръчността и визуално-пространствената памет.
Изследванията са показали, че използването на интерактивни дигитални технологии от децата подобряват техния речник, способностите им да се концентрират и да решават задачи, както и паметта им. „Има роботика, кодиране, изучаване на езици, функционално ограмотяване и математика. Технологиите са инструмент, който облекчава достъпа ни до информация и ни помага да бъдем креативни. Това помага изключително много за оформянето на собствените когнитивни процеси - мисли, мнения, представи, внимание и креативност“, обяснява Хациджани.
Питани ли са децата?
Експертката по начално обучение и дигитални технологии Хациджани е работила съвместно с гръцкото правителство по разработката на дигитални приложения за обучение на децата в детските градини на възраст между четири и шест години. Според Хациджани най-успешно е създаването на гъвкави платформи за обучение, които да включват едновременно участие на децата, учителите и родителите.
„Правилният въпрос трябва да гласи: как можем да приложим технологиите, за да подобрим обучението и преподаването, а не за да се боим от тях“, посочва Хациджани. Тя отбелязва и това, че е важно педагозите да работят заедно с децата, за да създадат положителен дигитален опит. Тя отправя критики към германските учени заради това, че игнорират участието на децата: „Доста странно е да казват, че искат да приучат децата към по-критично мислене и анализ, отнемайки им правото да се произнесат по собственото си дигитално обучение. Питани ли са били някога децата дали искат подобно нещо?“.
Автор: Фредерик Швалер