На фона на нарастващите опасения относно бъдещето на западната военна помощ за Украйна, струва си да се подчертае, че украинците остават искрено благодарни за международната подкрепа, която страната им вече получи през последните две години. В същото време е важно да се подчертае приносът, който самата Украйна е направила и продължава да прави към европейската сигурност, пише за Atlantic Council Павло Жовниренко, председател на Центъра за стратегически изследвания в Киев и съветник на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.
Най-очевидният украински принос към европейската сигурност е ролята на страната като първа отбранителна линия на Европа срещу руската агресия.
Руският лидер Владимир Путин и други висши служители на Кремъл често определят настоящата война като конфликт срещу западния свят като цяло; въпреки това украинската армия досега не позволява на Русия да напредне и да влезе в преки военни действия с други европейски страни. Докато руската армия остава напълно ангажирана в Украйна, повечето анализатори смятат, че е малко вероятно Москва да предприеме допълнителни нахлувания.
Най-важното е, че Русия вече претърпя катастрофални загуби в Украйна, които сериозно ще повлияят на способността на Путин да води голяма война за много години напред. Според независими оценки и данни от отворени източници стотици хиляди руски войници са убити или ранени в Украйна, докато руската армия също е загубила хиляди танкове, стотици самолети и значителен брой военни кораби.
Успехът на украинската армия също така предоставя на европейските военни началници жизненоважна разузнавателна информация, която им помага да се подготвят по подходящ начин за евентуална бъдеща война срещу Русия. Те са в състояние да тестват нови оръжия в бойни условия, докато изучават реалностите на съвременното бойно поле и ролята, която играят сравнително нови елементи, включително дронове и електронна война, без да се налага да разполагат свои собствени войски.
Провалът на първоначалния блицкриг на Русия през пролетта на 2022 г. даде на европейските лидери жизненоважно пространство за глътка въздух, за да започнат да възстановяват собствените си пренебрегнати отбранителни способности. Въпреки че този процес със сигурност не е бил толкова бърз, колкото мнозина в Киев биха искали, сега той започва да дава резултати. Очаква се производството на въоръжение да нарасне значително в цяла Европа през 2024 г., което ще засили военните усилия на Украйна, като същевременно ще увеличи способността на Европа да се защитава.
Пълномащабното руско нахлуване в Украйна оказа трансформиращо въздействие върху европейското обществено мнение и помогна за обединяването на континента около основните ценности на демокрацията, правата на човека и защитата срещу авторитаризма. Този процес съживи НАТО и доведе до разширяването на алианса, като Финландия се присъедини през 2023 г., а Швеция се очаква да последва примера през следващите месеци.
Тъй като Русия вече не е в състояние да прикрива враждебността си към западния свят, европейските правителства със закъснение започнаха да обръщат внимание на обширните усилия на Кремъл да подкопае западните общества отвътре. Това включва премахване на руски пропагандни платформи от информационното пространство и експулсиране на руски шпиони, действащи в цяла Европа под дипломатическо прикритие.
Руската подкрепа за екстремистки партии и протестни движения в ЕС също беше подложена на безпрецедентен контрол. Това направи по-голямо предизвикателство за Кремъл да продължи незабелязано да провежда дестабилизиращи кампании, като в някои случаи принуди съюзниците и сътрудниците на Москва публично да се дистанцират от Русия.
Смелата съпротива на Украйна срещу руската агресия послужи като тревожен сигнал, който насърчи Европа да се отдели икономически от Русия и да намали излагането на руското влияние. През последните няколко десетилетия много европейски страни следваха политика на задълбочаване на зависимостта от руските енергийни доставки. Сътрудничеството се разшири и до широк спектър от други сектори, включително технологии и търговия. Това даде възможност на Кремъл да изгради неформални съюзи сред европейските политически и бизнес елити.
През последните две години тази ситуация претърпя радикална преоценка. Шокът от нахлуването на Русия в Украйна накара политиците в цяла Европа да преосмислят отношенията си с Русия и да вземат често болезнени политически решения за минимизиране на връзките с Москва. Ако Украйна беше паднала за броени дни, е напълно възможно европейските лидери да се бяха примирили с новите геополитически реалности и да продължат да правят бизнес с Русия.
Възходът на възраждаща се и ревизионистка Русия представлява най-голямата заплаха за сигурността на Европа от поколения. В момента Украйна е на предната линия на тази конфронтация, като украинците играят ключова роля за сигурността на континента. Подкрепата на украинската армия изисква значителни финансови средства и политическа воля от страна на европейските съюзници на страната. Въпреки това, ако Украйна се провали, цената на противодействието на руската заплаха ще нарасне драстично.
С наближаването на две години от руското нахлуване, лидерите в цяла Европа изглежда са все по-наясно с важността на Украйна за бъдещето на европейската сигурност. През последните седмици изявления от Берлин, Париж, Лондон и други европейски столици показаха нарастваща решимост за разширяване на подкрепата за украинската армия. Френският президент Еманюел Макрон обобщи настроенията наскоро, когато призова Франция да премине към военновременна икономика. "Една руска победа би означавала край на европейската сигурност", заяви френският лидер.
В крайна сметка това е въпрос и на личен интерес. Ако Путин не бъде спрян в Украйна, все повече и повече европейци сега осъзнават факта, че скоро ще трябва сами да се справят с Русия.