Името на евродепутата Андрей Ковачев (ЕНП) предизвика голяма полемика преди дни в Република Северна Македония, а това става преди изборите там. Показват се негови снимки и с управляващи, и с опозиция, като всичко това се тълкува според това на кой как му е удобно. Какво се случва в РСМ… Пред ФАКТИ говори Андрей Ковачев.
- Г-н Ковачев, защо станахте част от предизборната борба в Северна Македония. Защо официални снимки с вас се използват като компромати, едва ли не…
- Явно управляващата засега партия на социалистите - СДСМ, бившите титови комунисти, са в отчаяние, че ДПМНЕ ще спечели изборите и търсят всякакви възможности за компроматна борба. Сега, виждайки позицията на Християн Мицкоски от ДПМНЕ срещу включването на българите в Конституцията и използването на антибългарска риторика, се търсят много начини, за да се компрометират със снимки, които съм имал и с него, и с тяхната кандидатка за президент Гордана, и, разбира се, съм имал снимка, по точно срещи и то многократно и със Заев, и с Пендаровски, и с Буяр Османи, и с повечето политици от управляващите и от опозицията в Република Северна Македония. За мен бих казал е комично, а и тъжно, че се използват такива похвати за едно напълно порочно съревнование в РСМ кой се бори повече срещу българите. Това е много тъжно за страна, която е член на НАТО, и кандидат за членство в ЕС.
- В една предизборна кампания, както се казва, всичко е позволено. Но след това… Къде остава темата за отношенията между двете страни?
- Темата остава винаги за след изборите. В Северна Македония искат да експлоатират тази тема сега, но без да се замислят за времето след изборите, когато ще трябва да поемат отговорност за съставяне на правителство. И ако са отговорни към тяхната държава, за да стане член на ЕС, те трябва да намерят сили и да говорят отново с нас и да се превъзмогне този негативизъм, идващ от миналото и да можем да си помагаме. Аз съм го казвал многократно – нека погледнем примера на Гърция и Кипър, на Румъния и Молдова. Това са страни, които се подкрепят най- приятелски, те са си и най-близки. Така трябва да бъдем и ние със Северна Македония. Ние никога не сме отричали - и аз лично моята позиция никога не е била по-различна от официалната позиция на България по темата. Ако те имат нещо лично против мен в техните нападки, че съм отричал македонска етническа идентичност, тогава имаме голям проблем, защото ние на отричаме съвременната македонска етническа идентичност, съвременният диалект, на който те говорят и го наричат македонски език. Това е тяхно право. Никой не го отрича това тяхно право. Единственото, което ние не можем да приемем, е, че такава македонска етническа идентичност и език са съществували с исторически континуитет в столетията назад. Това при тях днес е нова идентичност, новосформирала се след Втората световна война, разбира се, и с определени регионални връзки от няколко десетилетия преди Втората световна война. Но винаги те са били като част от българската етническа общност, от българския етнос, който след Втората световна война по печално развитие на историческите обстоятелства - поради първо Кралската сръбска окупация на Вардарска Македония и след това при Титова Югославия, където се провежда основна политика на обезбългаряване и то с най-жестоки методи, се променя.
- Все повече чуваме да се надига глас за правата на македонското малцинство в България. А вписването на българите в Конституцията на Северна Македония ще се случи ли и къде остана като тема?
- Това е едно от условията за членството на РСМ в ЕС. Колкото и да бягат от тази тема за вписването на българите в Конституция на РСМ, управляващите, техният парламент са го приели и трябва да се случи. Говоря за т.н. „френско предложение“, в което е записано, че българите - като една от етническите общности в РСМ, защото е исторически най-голямата, трябва да бъдат вписани в Конституцията на страната. Българската Конституция не позволява и в нея няма изброяване на етноси, а Конституцията на РСМ ги изброява, защото в нея са вписани най-различни етноси – македонци, роми, власи, албанци, турци. Така че е логично българската общност, която е най-голямата исторически, също да бъде вписана. За да може българите да не бъдат повече преследвани, гонени, тормозени, да не ги е страх да заявят своята българска етническа принадлежност под опасност, че ще бъдат уволнени, че няма да си намерят работа, че ще бъдат спъвани да правят бизнес, че техните деца ще бъдат дискриминирани и охулвани в училище. А в някои случаи и пребити, както стана с Християн Пендиков.
- Как се гледа на всичко това в европейските институции? Говорим за развитието на отношенията между България и РСМ?
- За съжаление, в момента темата не е в центъра на вниманието. Самият доклад за напредъка на отношенията между двете страни не се разгледа, защото просто няма напредък. Всяка година ЕП приема доклади за напредъка на съответната държава, която кандидатства за член на ЕС. Миналата година докладът, по който водещ е Илхан Кючук, въобще не се прие точно поради липса на какъвто и да е напредък. Не трябва да се радваме, защото това е тъжно, защото това показва, че РСМ са в хватката на идеологията от миналото, която ни разделя и води до толкова много неприязън, омраза, насаждане на негативни чувства между гражданите на България и РСМ. Но да се върна малко назад, защото тезата, която изповядват сега и управляващи, и опозиция в РСМ, че ние не изпълняваме решение на съда в Страсбург и че дискриминираме тези, които се изявяват като етнически македонци на територията на България, е сбъркана. У нас имаше преброяване. Преброиха се около 2000 души като етнически македонци и това е тяхно право. Но никой няма право да променя етническото самоопределяне и исторически факти. Върху тази теза е подписан и Договорът за добросъседство от 2017 година с РСМ, в който е упоменато, че всичко трябва да се основава на автентични исторически данни и факти от съответната епоха. И те веднага скачат и казват, че в Пиринския край е имало преброяване по времето на Георги Димитров и там са се записали македонци. И това е едно огромно престъпление, което се извършва от комунистическия режим. Комунистическият режим у нас е обявен за престъпен, лицето Георги Димитров е престъпник и масов убиец, който заедно с другия престъпник спрямо България – Тито, подписват Бледската спогодба, според която Пиринският край се подготвя да се предаде на Югославия. И днес имаме също така комунистически мислещи хора – забравих как се казваше името на наследника на БКП, а БСП май станаха. И днес тази партия защитава едни престъпници от миналото и е много смешно, когато представляват днес БКП – или както се наричат сега, да се представят за защитници на българския етнически интерес, а в същото време се прекланят, падат на колене и целуват краката на статуи и други артефакти на престъпника Димитров.
- Вие сте говорител по темата за разширяването и Западните Балкани в Европейската народна партия (ЕНП). Накъде върви процесът?
- Надеждата е, че до 2030-а ще можем да кажем „добра дошла в ЕС“ на поне още една страна от Западните Балкани. Най-бързо развиваща се и най-добре работеща по отношение на интеграцията е Черна гора. Надяваме се, че и Албания ще започне преговори и ще върви по този процес. Надяваме се, че и Северна Македония – казвам го за пореден път, защото желая това да се случи колкото се може по-скоро, защото това е единственият инструмент – говоря за европейската интеграция, който може да спре езика на омразата. Вижте, никой не иска да променя етнически нагласи на живи хора, както пък и ние не искаме някой да продължава да се опитва да променя етническата принадлежност на починали хора и да тероризират живи такива. Също така и живи хора да ги тероризира, защото искат публично да заявят своята публична идентичност като българи, но ги е страх. Време е на това да се сложи край.