Норвегия, Ирландия и Испания признаха Палестинските територии като държава. А 143 членки на ООН одобриха молбата на палестинците за пълноправно членство в ООН. Какво означава това?
Признаването на една държава от други има "декларативен характер" в смисъла на международното право, обяснява експертът по правни въпроси Пиер Тилбьоргер пред германската обществена телевизия АРД. Поводът за разговора с него е решението на няколко европейски държави да признаят Палестина като държава. Това само по себе си не означава непременно, че територията ще бъде обявена официално за държава. Важно е потенциалната държава да има ясно определено население, територия и да функционира като държава. Не е ясно обаче кой решава дали потенциалната държава отговаря на критериите, обяснява експертът.
Признаването от други държави и готовността им да установят дипломатически отношения са най-малкото индикации за това как те отговарят на въпроса за държавността. Признаването е от голямо значение в политически план, но не толкова в рамките на международното право, казва Пиер Тилбьоргер.
Население, територия, държавност
Що се отнася до Палестинските територии, въпросът с населението не е проблематичен, казва Тилбьоргер. Въпросът за територията обаче е по-сложен, защото няма ясен консенсус кои части от ивицата Газа и Западния бряг биха влезли в територията на потенциалната държава. Това обаче не е непременно решаващо, защото неяснотите не отричат съществуването на една обща национална територия на палестинския народ.
Най-проблемният въпрос е този за ефективното управление на потенциалната държава - Палестинската автономия не функционира в ивицата Газа, поради което и съществуват съмнения, че тя може да играе ефективно ролята на държавна структура пред международното право. В Западния бряг също има проблеми, тъй като израелските власти държат там частично контрола и това може да попречи на установяването на палестински държавен апарат.
Ясно е обаче, че това не е проблем за много от държавите, които смятат, че палестинското държавно устройство е достатъчно устойчиво за формирането на държава, обяснява експертът по международно право пред АРД.
Той припомня, че Палестина вече е изрично призната като държава от Ирландия, Норвегия и Испания. Но само преди няколко седмици, на 10 май, 143 от 193 от държавите в Общото събрание на ООН одобриха молбата на палестинците за пълноправно членство в ООН, което означава, че много страни вече признават Палестина като самостоятелна държава. Тази тенденция, която от дълго време наблюдаваме в глобалния Юг, вече е достигнала и Европа, защото не само Норвегия, Испания и Ирландия признават Палестина като държава, а също и Кипър, Швеция и Румъния например.
Тилбьоргер подчертава, че признаването на държавите не е предпоставка за тяхната държавност съгласно международното право. Ефективността на междудържавните отношения обаче играе важна роля в международното право. Увеличаването на признаването естествено увеличава и възможностите за маневриране на новата държава в рамките на международното право. Например сега тя може да поддържа дипломатически отношения с няколко държави, да сключва договори с няколко държави и по този начин да докаже до известна степен своята държавност. Строго погледнато обаче това първоначално не променя нищо от правна гледна точка за другите държави.
Расте ли натискът над останалите?
Международното право не задължава никоя държава да признае Палестина, дори ако все повече държави го правят. На друго ниво обаче - ако подкрепата се увеличава, онези държави, които отказват да признаят държавността, ще имат все по-малко аргументи за решението си, отбелязва Тилбьоргер пред АРД. Повечето европейски държави, включително и Германия, досега бяха на мнение, че признаването на държавата Палестина е дипломатически инструмент, който трябва се използва само в края на мирния процес. Изглежда обаче, че тук настъпва промяна. Възможно е да има сигнали, че процесът всъщност трябва да започне именно с признаването, казва експертът.