От близо 800-900 хиляди руски граждани, напуснали Русия веднага след като страната нападна Украйна през февруари 2022 г., около 650 000 се предполага, че все още се намират в чужбина. Някои от тях вече са напуснали първоначално приелата ги държава, други все още не са решили колко дълго ще останат в чужбина, където условията за тях нерядко са трудни.
В нов доклад на берлинския Център за източноевропейски и международни изследвания (ЦИМИ) с автори Феликс Кравацек и Гвендолин Засе се разглеждат политическите възгледи на новите руски мигранти в петте страни, които те най-често избират: Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан и Турция.
Изследването се основава на преки интервюта с 4300 руснаци, напуснали страната непосредствено след февруари 2022 г. както и по-рано - приблизително по 1000 респонденти в Армения, Грузия и Турция и почти по 600 в Киргизстан и Казахстан. Интервютата са проведени през лятото на 2023 година.
Политически хетерогенна група
На новите емигранти от Русия може да се гледа и като на потенциална опозиция в изгнание, твърдят авторите на проучването. Всъщност някои от тези хора наистина участват в опозиционни или антивоенни дейности, други открито подкрепят Кремъл, а много предпочитат да запазят мълчание. И докато значителна част от напусналите Руската федерация непосредствено след нахлуването ѝ в Украйна със сигурност могат да бъдат категоризирани като противници на войната и Кремъл, това важи в много по-малка степен за последвалите миграционни вълни, казват от ЦИМИ. Остава да се види дали по-опозиционно настроените руски емигранти ще останат политически активни и в чужбина.
Проучването разкрива най-широк спектър от политически възгледи и социално-икономически характеристики на новите мигранти, както и големи различия в оценките им за войната на Русия срещу Украйна, подчертава Феликс Кравацек. Предвид това разнообразие „изглежда малко вероятно мигрантите да се обединят около нова идея, обединяваща руснаците в чужбина“, смятат от ЦИМИ.
Въпреки това не е изключено сред тях да се появи общо чувство за идентичност. В същото време различните държави изглежда привличат различни групи руски мигранти – с видими разлики по отношение на възрастта, нивото на образование или заетостта. В Грузия и Армения, например, има голям дял млади и добре образовани мигранти, много от които са от Санкт Петербург и Москва и са заети в ИТ-сектора. Значителен брой от тях имат опозиционни възгледи и преди това са участвали в протести в Русия.
Армения: добри условия за политическа дейност срещу Кремъл
В Армения, където по официални данни живеят около 100 000 руснаци, мнозинството от анкетираните са заявили, че руските граждани в чужбина също трябва да протестират срещу режима в Москва. Избягалите в Армения руснаци имат по-силно чувство за отговорност към политическото бъдеще на Руската федерация (повече от една трета го посочват), отколкото мигрантите в другите страни, в които е проведено проучването. Освен това в доклада се отбелязва, че в момента Ереван „предлага сравнително по-благоприятни условия за политически действия, насочени срещу Русия“.
Антируски настроения в Грузия
В Грузия мнозинството от живеещите там 74 000 руснаци, подобно на тези в Армения, имат отрицателно отношение към руския президент и руската армия. Те нямат съмнения относно това кой е отговорен за войната в Украйна: две трети обвиняват Руската федерация - независимо дали са пристигнали в Грузия преди или след февруари 2022 година.
В същото време там гледат на руснаците с подозрение – особено по-младите грузинци. Някои от местните дори обвиняват новите мигранти от Русия, че допринасят за високата инфлация в страната. Възможно е тази обстановка на враждебност или дискриминация да мобилизират обща групова идентичност сред руските мигранти там, отбелязват авторите на проучването.
Турция: руски мигранти с много различни възгледи
В началото на 2024 г. около 180 000 руски граждани са имали разрешение за пребиваване в Турция. Разнообразието на политическите възгледи сред новите руски мигранти там е поразително, но се наблюдава ясно изразена прокремълска тенденция, са установили германските социолози. Така например мненията сериозно се разминават, когато бъдат питани кой според тях е отговорен за започването на войната в Украйна. Около 40%, най-вече младите хора между 18 и 24 години, както и пристигналите след февруари 2022 г. отдават вината за това на Русия.
Около 60 процента от анкетираните - предимно хора на възраст 35 и повече години - обвиняват САЩ, Украйна, НАТО и ЕС. В същото време значителна част от руснаците в Турция имат много благоприятно отношение към руския президент и руската армия и отрицателно - към западните институции, показва ясно изследването на ЦИМИ. Огромното мнозинство от анкетираните смятат, че руснаците в чужбина не трябва да протестират срещу войната.
В Казахстан: повтарят руския държавен наратив
Също и в Казахстан, където има около 100 000 нови руски емигранти, голяма част от тях имат положително отношение към президента Путин и руската армия и преобладаващо отрицателно към президента Зеленски, към НАТО и ЕС. Вината за войната те виждат повече в САЩ и Украйна, отколкото в Русия. Като цяло руските граждани, избягали в Казахстан, повтарят руския държавен наратив, а две трети от тях не виждат необходимост руснаците в чужбина да протестират.
Киргизстан: страната на най-младите руски мигранти
Само през първите девет месеца на 2022 г. в Киргизстан са регистрирани 170 000 руски граждани. След петте изследвани страни именно в Киргизстан е най-младата група нови руски емигранти, като голяма част от тях са заети в ИТ-сектора. „Те изглеждат доста политизирани, повечето от тях имат опит от участието си в протести у дома и твърдят, че следят събитията около войната срещу Украйна - поне в началото е било така“, казват германските социолози. Запитани кого обвиняват за войната, около половината от анкетираните в Киргизстан посочват Русия, около 20% - Съединените щати, а близо 15% - Украйна.
Авторите на изследването са на мнение, че както старите, така и новите руски емигранти остават основна мишена на кремълската пропаганда, като много от тях остават „потопени в руска медийна среда“. С оглед на това би било разумно „да се инвестира повече в алтернативни рускоезични медии и да се поддържат възможностите за връзка между мигрантите (от Русия. - бел. Ред.) в различни страни“, препоръчват от Центъра за източноевропейски и международни изследвания в Берлин.
Автор: Владимир Дорохов