Право е на всяка власт, на всеки премиер, на всеки партиен лидер спечелил избори, да си избере и състави екип. Екип, който да претвори идеите му за управление. Екип, който да е съставен от хора със сходна практическа настройка за управление на поверените им ресори.
Това е безспорен факт, и един от проблемите на родното ни тесногръдие е, че му се отдава толкова голямо значение в личностен план. В първите години, когато започнах да чета биографии на западни и световни лидери, ми направи доста странно впечатление /от наша си българска гледна точка/ лекотата с която тези личности говорят за назначаването на приятели и познати на отговорни висши длъжности.
Най-пресният пример, попадал пред очите ми, са биографиите на Бил Клинтън и Джордж У. Буш, в които и двамата без никакво стеснение от явно не толкова тесногръдия американски електорат, надълго и нашироко споделят /особено Клинтън/, как са сформирали екипа си, и елита на администрацията си, от познати и приятели от университета, губернаторските години, семейните приятелства.
В същото време у нас всеки намек за близост се претворява медийно в най-черни краски и се интерпретира единствено като индиректен коридор за влияние и корупция. Основания сигурно има и в исторически план негативните примери са много. Към тях, в средите на някои „медии”, попадам и аз самия.
Проблемът е обаче как и на какво основание, държавата ни се лишава от доказани специалисти при всяка смяна на властта. Проблемът е дали разполагаме с такава безкрайна банка, с такава „дълга резервна скамейка”, взимайки назаем футболното клише, за да си позволим такива безпринципни смени и гонения на изключително кадърни хора?
Дали трябва да бъдат низвергнати, и на изпроводяк очернени /за да се оправдае смяната/ хора, съставляващи интелектуалния елит на нацията, само защото е налице нова конфигурация властници, съставена през годините всъщност от тесен кръг от едни и същи хора?
Не познавам лично нито един от примерите по-долу, за които искам да напиша няколко реда.
Мартин Иванов, председател на ДАА. Мартин Иванов е представителен и свръхинтелигентен млад човек, автор на редица книги, някои от които съм имал удоволствието да прочета. Автор на много разработки и трудове, които хвърлят неочаквана светлина върху едни отминали години. Години, които много хора си спомнят с носталгия, тъй като са нямали реалната представа за случващото се в България. Да търсим ли тук причина първа? Освен това Мартин Иванов, заедно със семейството си, беше чест посетител на летните протести срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Да търсим ли тук причина втора?
Ренета Инджова, шеф на НСИ. Нито причините, нито повода, нито мотивите станаха ясни.
Полк. Доц. Крум Кацаров – шеф на ВМА, който за краткия си мандат намали дълговете на поверената му институция със 17 милиона лева. Мотиви, причини, повод – неизвестни.
Сега на дузпата е Веселин Златев, председател на Комисията за защита на потребителите. Както самият той каза пред бТВ - поводът, причината и мотивът са директен политически натиск от страна на ресорния министър Драгомир Стойнев, министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Опровержение от министър Драгомир Стойнев до момента няма.
Всички формални поводи, изтъкнати от „острието” на министър Стойнев в казуса, члена на комисията Александър Масларски, са опровергани от документалните данни за извършени проверки и одити в комисията и за липсата на каквито и да било чадъри върху каквито и да било търговски вериги или компании с преобладаващ пазарен дял.
Примерите за такива уволнения , придружени със съответното публично очерняне на набелязания за смяна експерт, са десетки хиляди.
Към днешна дата казуси като тези стават още по-интересни, с оглед на резултатите от последните избори и на нееднозначните заявки от много лидери и функционери на сегашната власт, че това правителство няма да изкара пълния си мандат. По детски ясно изглежда, поне към момента, че правителството е заложник единствено на остатъците от политическа кариера на Сергей Станишев.
При това положение изниква следния въпрос:
Защо, и закога, аджеба, продължава в такъв случай очернянето и гонението на доказани експерти, в работата на които не е открит никакъв намек, или каквото и да било доказателство, за политическа обвързаност и за разпъване на чадъри над определени фирми и лица?
Преди време мнозина се съгласиха с Кристина Патрашкова, че живеем в държавата на Златките.
От мотивите и скоростта на уволненията при всяка „смяна на караула” по върховете, аз обаче оставам с впечатлението че живеем в държавата, където кадърни и работещи хора извират от канализацията.
А дереджето на икономиката ни, и на държавата като цяло, категорично ме опровергават.
Защо тогава партизанщината продължава да надделява над прагматизма, и партийният билет има преимуществено значение пред квалификацията и уменията?
А и закога, бе, аланкоолу?