Еврозоната: могат ли регулаторите да преборят "спекулата"?

Коментар на Емилия Милчева:

"Гледай ме в очите!". Така се обърна премиерът Росен Желязков към търговците с призив да не правят фокус-мокус с цените преди въвеждането на еврото, а те го гледат честно в очите и не се стряскат особено, защото знаят, че държавата не може да се меси в ценообразуването. Виж, да проверява и да налага глоби за други нарушения - може.

Но когато председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова, юрист по образование, заявява, че "няма да допуснем спекулативно завишаване на цените", вероятно не знае, че "спекула" в българското законодателство не съществува. Това не ѝ пречи в почти всекидневни медийни изяви да тръби как служителите на КЗП са на терен и ще се наказва безмилостно. Като Филипова шум за цените вдига и председателят на друг трибуквен регулатор - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - Росен Карадимов.

Могат ли регулаторите да се борят със "спекулата"?

Нито един от двата органа обаче не може да докаже, че една цена е "спекулативно завишена". Стига да поискат, могат да установят и санкционират други нарушения, които "изкривяват" пазара, в т.ч. цените - нелоялни и заблуждаващи търговски практики, картелно споразумение, подвеждащи реклами. Ето че КЗК започна предварително проучване за картел по сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България - за драстично увеличение на таксите за оползотворяване на електрическо и електронно оборудване, завишени с над 800%, което ще оскъпи уредите. Но това няма нищо общо с еврото.

Председателката на КЗП пък твърдеше в интервю, че Законът за въвеждане на еврото ѝ дава право да издава разпореждания за намаляване на цените - ако са необосновано завишени. Но в действителност законът не ѝ дава такова правомощие. А и не КЗП, а Комисията за финансов надзор ще контролира дали в периода на двойно обращение на евро и лев търговците няма да увеличат необосновано цените (чл. 25, ал.5). КЗП обаче може да наказва, когато не бъдат спазени правилата за превалутиране и закръгляне.

Гледат ли ни честно?

Гледа ли честно държавата българските граждани, когато ги уверява, че нейните служители са на терен, следят динамиката на цените и ще търсят отговори, ако те се окажат твърде високи? От седмици председателите на регулаторите обявяват, че ще има секторни анализи на пазара на храни от първа необходимост и се правят проверки в търговски вериги, малки магазини и заведения. Отговори засега няма.

Вместо тях шефът на НАП Румен Спецов първо обяви, че имало повишение на цените на проверяваните 14 хранителни стоки от първа необходимост от 5% до 40% в периода 3-17 юни, а на следващия ден - че не било повсеместно, а на териториален принцип. Дали го направи, за да "обслужи" Пеевски, в което го заподозряха от "Да, България"? Или по-скоро да изплаши хората, за да не забележат, че разкритията на Антикорупционния фонд за огромния холдинг, управляван от енергийния бос Христо Ковачки, изпревариха НАП, която ще чака първо антикорупционната комисия да провери разпространените от АКФ документи.

Според Ивайло Мирчев от ДБ Спецов, който беше назначен на върха на НАП от финансовия министър на ПП Асен Василев, "започва да обяснява наляво и надясно как цените рязко са скочили, за да може следващата седмица Пеевски да излезе с плаща на спасителя Супермен и да каже, че в неговите магазини за хората ще решат проблемите с цените". Но магазините, които трябваше да се отворят в пощите и да продават стоки от първа необходимост с надценка до 10%, не изглежда да се случат скоро. Самият Спецов не разкри кои са търговците, повишили цените, уточнявайки, че най-високото е при конкретни марки минерална вода в разфасовки от 1.5 л - 40%, и сирене - 25%.

На пазара има 50 вида минерални води, заяви по БНР членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, който посъветва шефовете на НАП, КЗК и КЗП да намалят медийните изяви, защото объркват хората с твърденията си за спекулативни поскъпвания. "Не му е работа на г-н Спецов да прави такива изявления за инфлация. Неговата работа е да види дали тези по-високи цени са влезли като завишено ДДС в бюджета, както и какво се случва в енергетиката (като огромните задължения на свързаните с Ковачки фирми - б.а.)", коментира Дацов.

На сметката на българското евро

Противниците на еврото засилиха своята реторика в най-чувствителната за гражданите сфера - цените на храните. След проруската партия "Възраждане" и президентът Радев публично обвини управляващите, че манипулират данните за инфлацията и са безпомощни "пред необоснованото покачване на цените" - при това в деня, в който Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси единодушно подкрепи присъединяването на България към еврозоната. За доказателство Радев се позова на статия в европейското издание на Politico, озаглавена: "Дали България манипулира данните за инфлацията, за да се класира за еврото?" В публикацията като пример за понижение на държавно регулирани цени е посочена намалената от 5.80 лева на 1 лев дневна тарифа за престой в болница. Цитирани са анонимен правителствен източник и проф. Стив Ханке - един от изявените противници на еврото, когото използват и от "Възраждане", за вероятността за манипулирани данни.

От Министерството на финансите коментираха, че няма да допуснат "каквато и да е дезинформация и слухове да подкопаят авторитета на институциите в България". За месец май инфлацията е нулева, а методологията не включва само данните от малката потребителска кошница.

На сметката на българското евро тепърва ще се пишат политически биографии, политически партии, кандидатпрезидентски кампании, предсрочни избори, опити за надуване на цените на стоки и услуги, ескалация на страхове. Работили дълго в услуга на силните на деня хора с прякори, власт и влияние, КЗК и КЗП ще трябва да убедят обществото, че този път ще застанат зад гражданите, не зад бизнес интереси. МВР също ще бъде под прожекторите - ще успее ли да гарантира сигурността на хората, които ще обменят левове в пощи, банки и БНБ, без да станат мишена на престъпници?

От 8 август започва двойното обявяване на цените и управляващите ще разчитат и на контрол от страна на обществото. Но за да стане това, регулаторите трябва да се отворят към гражданите. Премиерът Росен Желязков предупреди че ще бъдат "посечени" в зародиш играчи на пазара, наречени от него “елементарни разбойници". В държава с най-големия дял сива икономика в ЕС - 34.6%, те съвсем не са елементарни, а част от добре смазана система от зависимости, с "чадъри" и контрол със затворени очи.

Преходът към еврото не е обикновена валутна операция, а стрес тест за държавата - и шанс за гражданите да си я върнат.