Снощи Ливърпул допусна едва втората си загуба с основния си състав за настоящия сезон 2019/2020 г. Тя бе отново в турнира Шампионска лига и отново се случи при гостуване на тима. Първата бе от Наполи, а снощната от Атлетико Мадрид. С оглед победния марш на ''мърсисайдци'', феновете на тима едва ли са очаквали отборът им да загуби на ''Уанда Метрополитано'', но всъщност да загубиш от Атлетико Мадрид като гост в турнирен мач - не е толкова изненадващ развой. Защо? На първо място, защото Диего Симеоне е един от най-опитните специалисти в този турнир, способен в един мач да победи всеки един отбор в света. С добре изпипана тактика и мотивация на футболистите до краен предел. А на второ е фактът, че най-вече при гостуванията си в Шампионска Лига, отборът на Юрген Клоп не е никак убедителен и често среща сериозен отпор от противниците си. Впрочем, така бе и миналата година, когато Ливърпул триуфмира в ШЛ, така бе и в предишни кампании.
Какво всъщност обаче направи Атлетико, за да спре Ливърпул, както и какво липсваше на тима от Англия, за да се представи по-успешно в снощния мач?
Очаквано за всички - отборът на Атлетико Мадрид бе построил три защитни блока срещу Ливърпул, с които се бранеше през целия мач. Четирима в отбрана, четирима полузащитници с различни функции и двама нападатели. На пръв поглед Атлетико играеше в любимата на Чоло Симеоне постройка - 4-4-2. Ала в не малко ситуации, когато ''дюшекчиите'' се бранеха, тя преминаваше в 4-3-3, каквато противопоставяше и английският им съперник.
Големият проблем на Ливърпул през целия мач бе, че твърде малко пъти успяваше да разбие качествено предните два защитни блока на мадридчани, така че да се настани трайно около дъгата на наказателното им поле, където креативните играчи на Ливърпул да търсят пролуки по пътя към вратата на Ян Облак.
Голяма част от атаките на Ливърпул минаваха, както обикновено, през бекове Тренд Александър-Арнолд и Анди Робъртсън, но те срещаха едно двойно подсигуряване от страна на ордата на Симеоне. Дефанзивните халфове на Атлетико първи срещаха бързоногите крайни защитници на Пуул, като последните дори и да успееха да се справят със съпротивата им, то последващите центрирания бяха лесна плячка за школуваната отбрана на Атлетико Мадрид. Резултатът от споменатото е, че Ливърпул не успя да отправи нито един точен удар във вратата на Ян Облак.
За този мач актуалният европейски клубен шампион трябваше да загърби част от философията си, която се базира най-вече на интензитет и да заложи на едно методично настъпление в половината на съперника, което да доведе до голови възможности. И за малките деца, още преди началото на двубоя, е било ясно, че с центрирания, особено с балонни, ''дюшекчиите'' няма как да бъдат притеснени.
Другото, което направи впечатление в този мач, е неподготвеността на някои играчи за реалността на ''Уанда Метрополитано''. А именно: чисто и просто голяма част от футболистите на Ливърпул скоро не се бяха изправяли срещу толкова физически силен, агресивен и настървен на макс противник. И дори да е имало предупреждение от Клоп към играчите за това, то в реалните полеви условия не е толкова лесно да се настроиш към това, което ти противопоставя съперникът. Понякога са необходими повече от 90 минути, които ще са налични в реванша на 11 март, за щастие на Юрген Клоп и състава му.
Двата отбора разполагат с достатъчно време да си направят изводите и да се подготвят по най-добрия начин за реванша на ''Анфийлд'', където струва ми се ролите ще са разменени, тъй като подобно на Ливърпул - Атлетико Мадрид също не се чувства особено комфортно далеч от дома.
А какъв ще бъде крайният резултат от този сблъсък на игрови философии, предстои скоро да разберем.