Емил Велев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е легенда на Левски като футболист, а като треньор изведе „сините“ до последната им титла. Специалистът винаги прави безпогрешен анализ на всяка ситуация в любимия му клуб.
- Казваме „здравей“ на Емил Велев – една от вечните емблеми на Левски! Настанаха съдбовни времена за „синия“ футболен клуб. Емо, колко често си спомняш за последната титла с теб като треньор през далечната 2009 г. и доколко спомените „топлят“?
- Това нещо винаги ме „топли“. Все едно беше днес. Едно мечтано начало на старт на треньорска кариера в любимия ми отбор. Естествено, там имаше малко сътресения с изгонването на Сираков и Стоилов от Батков, което не беше правилно. Дойде Вили Вуцов и пак неправилно след първия мач с БАТЕ Борисов го изгони. Влезе в съблекалнята и каза: „Ей, Богу… Велиславе, ти ли ще си подадеш оставката или аз да те сменя?“ Тогава му казах: „Тодоре, изчакай, има втори мач…“ Точно беше започнало първенството. Но както и да е, така се развиха нещата и на другия ден аз поех отбора. Нищо не е било уговорено, всичко стана спонтанно. Мечтано начало – в следващия мач с Ботев (Пловдив) спечелихме с 6:0 на „Герена“. Това ми е дебютът като старши треньор. Уникален мач направиха, направо ги развинтиха „канарчетата“! Оттам цялата година вървеше нормално. Естествено беше доста трудно, тъй като и феновете се бяха разделили. Едни искаха да съм треньор, други не искаха. Но в българския футбол е така. Имах куража и самочувствието, докрая водих отбора, спечелихме титлата. Спомням си, че преди мача с ЦСКА Любо Пенев, който беше треньор на „червените“, каза: „Ние сме очевадно по-добри от Левски.“ На другия ден ги бихме 2:0. Бях написал резултата на таблото отзад. Зе Соареш можеше да вкара още един гол, но викам: „Не, не, само да не стане 3:0!“ Влязохме в съблекалнята, Батков и Баждеков се приближиха, показах им какво съм написал и им казах, че трябва тройна премия. С много хубави спомени съм. Жалкото е, че ме смениха по много неприятен начин. Бяхме в Андора, в първия мач бяхме победили с 4:0, а във втория бихме с 5:0 само с юноши и с Ицо Йовов. Тогава разбрах, че ме е сменил Батков. Беше ходил в Израел и получил разрешение от Чорни. След това отидох в Славия, Локомотив (Пловдив), Локомотив (София)… Доста отбори минаха.
- Въпросът за прокобата – все още продължава да върви този слух, че заради несправедливото твое освобождаване, подобно на Бела Гутман, който прокле Бенфика да не вземе европейски трофей, ти също си проклел Левски…
- Вие сте ми приятели и ви казвам, че такова нещо не е имало, няма и да има за в бъдеще. Как мога да си прокълня собствения клуб, където съм спечелил титли и купи като футболист, като треньор и като юноша? Това е абсурдно твърдение! Може би Тити Папазов някъде го изтърси, след това го прехвърли на жена ми. Но Тити си е малко луд и мисля, че никой не му обръща внимание…
- От спортно-техническа кризата постепенно се превърна в управленска. Къде се объркаха нещата? В кой период?
- Според мен се объркаха още след махането на г-н Батков. Оттам тръгнаха нещата надолу със спускането на едни други хора – Иво Тонев, след това дойде и меценатът Спас Русев, който нямаше нищо общо с футболната игра. Няма значение, че е фен на Челси, просто човекът не разбираше за какво става въпрос. Даже сега с най-голямата си наглост иска от Левски около 3 млн., които бил дал като заем. Това просто е много смешно!
- Много се коментира т. нар. модел „бащица“. Твоето мнение – работи ли тази система у нас? Трябва ли да продължи?
- За мен този модел си е правилен и върви, но трябва да е подходящият човек, който милее за отбора. Ето един пример – Гриша Ганчев, който си милее за ЦСКА. Открай време, още като беше в Литекс, той си искаше ЦСКА и ето сега го има. Той си е отдаден изцяло на ЦСКА. Такъв човек е полезен за голям клуб. Не мисля, че има нещо лошо. Да, вече може да се разпределят дейностите – кой за какво ще отговаря, откъде ще идват спонсори. Винаги може да се намерят спонсори. Цветомир Найденов неслучайно каза, че може да даде 8,5 млн. на година. Той може да даде и 18,5 млн. на година! Какъв е проблемът? Стига да имаш желание и синята идея да те води.
- Ще приеме ли публиката на Левски човек, който открито казва, че е цесекар да спонсорира клуба?
- Публиката прие Божков, който преди беше в ЦСКА! Такъв прецедент в историята на футбола няма. Все едно да си президент на Реал (Мадрид) и да отидеш в Барселона! Ами, нали ще те застрелят на първия ъгъл!
- Спомена Реал и Барселона, премиерът Борисов даде пример на „сините“ фенове с модела точно на тези два клуба. Но там привържениците само избират президента на клуба, а не управляват и нямат достъп до клубната каса. Могат ли феновете на Левски да издържат тим като „сините“?
- Не, според мен Бойко искаше малко да усмири нещата и каза: „Вземете си вие клуба.“ Въпреки че и той е левскар. Значи де факто и той да е вътре, заедно с феновете. Така го разбирам аз.
- Той каза, че e „болен левскар“.
- Като си „болен левскар“, събираш всички фенове и тръгваме. Сега шапка им свалям на всички фенове, които направиха шествие преди мача с ЦСКА, отидоха да подкрепят отбора на сърцето си. Това е за мен.
- А ти защо не беше на шествието?
- Спряха ме на „Денкоглу“ и „Парчевич“. (Смее се) Шега е това. Бях на мача, можех да отида и на шествието, но трябваше много да бия на очи. Някои го направиха така. Няма да споменавам имена, знаете кои бяха там. Мисля, че не се прави така. За мен левскарят е този, който ходи на всеки мач и който подкрепя отбора. Сега да почнем да викаме: „Дай 5 лева, дай 20 лева, дай 100 лева…“ Аз също мога да дам пари, не е проблем. Но чисто морално трябва да се подкрепя този отбор. Не говорим само за материалните части.
- Стана шампион на България с Левски преди 11 години, никой не го е правил след теб. Но защо нито веднъж не се върна да работиш на „Герена“?
- Истината е, че не са ме потърсили. Имаше един момент преди две-три години, когато Ники Митов стана за втори път треньор. Тогава нещо се коментираше, но така и не се случиха нещата. Не знам, нямам представа. Забелязва се, че много по-малко левскари останаха в самия клуб. Почти няма.
- Носи се слух, че миналата година си имал разговор с Васил Божков и си бил вариант „Б“, ако Петър Хубчев се издъни. Има ли нещо вярно в това?
- Не, това не е вярно. Не знам защо се спекулира с това нещо. С Васил Божков се познавам от 80-те години. Тогава ходехме често на доста различни места, но това няма никакво значение. След това той си пое по неговия път. С него си имаме уважение, имаме си приказка, говорим си, но не е станало въпрос за смяна на Хубчев. Те са преценили да го сложат. За мен Хубчев е един добър треньор, който може да даде на Левски и да го стабилизира чисто професионално, не като клуб. Но пък в Левски всичко е вързано заедно. Не може едното да е наред, а другото да не е наред. Тези неща са доста свързани.
- Как очакваш да се развият събитията в Левски? Ще фалира ли клубът или държавата, или пък някой олигарх ще го спаси?
- За мен Левски е доста апетитна хапка за всякакви спонсори и хора, които искат да помагат на отбора. Мисля, че това нещо може да се осъществи с една добра организация, с подходящите хора, които да ги намерят. Такива фирми и хора, които стоят стабилно във финансово отношение, винаги са откриваеми. Не мисля, че Левски може да последва съдбата на ЦСКА. За мен там нещата малко бяха преекспонирани. И тогава можеше да се спаси отборът, но не обичам да се връщам назад…
- Създаде футболна школа Левски-Спартак. Някои от „сините“ ще кажат, че не искат „тирета“. Какво ще им отвърнеш?
- Това е футбола академия Левски-Спартак 1962. Мисля, че хората, които ще дойдат в тази академия ще са по-млади хора. Предполагам ще доведат децата си. Там е от 6 до 12-годишна възраст, това са подготвителни групи. След това се влиза във футболно състезание – Футбол 5, Футбол 7, Футбол 9, докато се стигне до 11. Но аз смятам това нещо да го развия като учебен предмет, както се казва. Имам стратегия, ще се спуснат и добри треньори. Говорил съм с Вили Вуцов да прави специализирани тренировки, както и с други треньори, които знаем, че могат да научат децата на първите стъпки във футбола и след това постепенно да ги вкарат в другите юношески възрастови групи.
- Правиш школа, но защо не стана шеф на школата на Левски например?
- Не са ме поканили. Трябва да те поканят и да искат да знаят, че аз мога да дам нещо на дадена школа или където искат да ме използват.
- Играл си на „Герена“ с Левски, Левски-Спартак, Витоша. Имаше ли нещо различно за теб?
- Единствено имената бяха различни. Всичко друго си беше, както си го знаем. Тръгнал съм от Левски-Раковски. Знаете, че там има друга школа. Навремето беше много силна. Над 90% от добрите футболисти излизаха от Левски-Раковски. На юношеска възраст се обединявахме с отборите от „Герена“ и правехме един отбор.
- Феновете на ЦСКА сякаш забравиха за фалита. Според повечето от тях акционерното дружество може да се фалира, но емблемата никога. Как ти звучи това на фона на лафа на Димитър Пенев, който казва, че „там, където Левски отива, ЦСКА вече се връща“?
- Този човек е неповторим! Хората си го припознаха този отбор. На последното дерби бяха по-малко от публиката на Левски, но дойдоха, скандираха, подкрепяха си отбора. Ако я нямаше връзката, нямаше да дойдат на стадиона. Плюс това се откупи емблемата, беше страшна сага. Дора Милева я дава, не я дава, крие се, претърсваха някакви хотели, стаички… Накрая я взеха емблемата.
- Не могат да вземат миналото. Както казва Наско Сираков: „Ако го няма ЦСКА, аз как ще се хваля на внуците…“
- При мен е същият случай. Аз се асоциирам с ЦСКА. Израснал съм с това име. Винаги съм искал да го побеждавам. Тогава се играеше един път на шест месеца с ЦСКА. Ако биеш, следващата половин година си царят на бара. Ако паднеш, се свиваш и чакаш следващия мач. Но пък се уважавахме с всички – и с Лъчо Танев, и с Джевизов, и с Гошо Димитров, със Стоичков… Знам ги по имена всичките, не се съмнявайте, че мога да ги изброя.
- Вероятно за някои този въпрос ще прозвучи еретично, но не е ли по-добре при евентуален нов собственик на Левски клубът да стартира от нулата, а не с много милиони минус? В противен случай има опасност колелото на проблемите на продължи да се върти в същата посока. Въобще възможно ли е тези задължения да се изчистят един път завинаги?
- Ако следваме пътя на логиката, как да направим така, че в една модерна държава от Европейския съюз да заличим тези пари? Какво значи почваме наново? Това е лесно доказуемо колко дължи Левски. Питайте хората, които отговарят. Тези пари трябва да се върнат така или иначе, дори и Левски да е в седма дивизия. Аз така ги мисля нещата. Г-н Гигов фалира клуба, не изплати на 40-50 човека парите, които имаше да дава и сега си пие кафето спокойно. Казва: „Това не е моят клуб. Моят клуб фалира.“ Какво значи това? Всичко трябва да си остане със задълженията, които са. Дали ще се разсрочат, дали ще дойде някой, както Божков, който каза, че досега е платил 9-10 млн. Това трябва да се направи. Левски е голям клуб. Не може с лека ръка да го изхвърлиш и да кажеш, че почва наново и няма задължения. Кой ще ги плаща тези пари?
- Самоубийствен ли е вариантът да се тръгне от четвърта дивизия и да изчезнат дълговете?
- Не знам според законите как е, аз си казвам моето мнение. Дали е самоубийствен? Не. Левски ще бъде следван навсякъде. Както стана и с ЦСКА. Тогава имах късмет да съм треньор на Монтана. Играхме финал за купата на България срещу третодивизионния отбор на ЦСКА. На стадиона имаше 35 хиляди души цесекари. Това какво говори?
- Които се отнесоха „много добре“ към теб…
- Ние имаме „любов“ и закачки. Всичко е от сърце, не е нарочно. Те ме „обичат“, аз ги „обичам“.
- Изнесоха се различни цифри за заплатите на административното ръководство на Левски. Запознат ли си със ситуацията и кои заплати ти звучат по-реални – тези от по 22-23 хиляди лева или тези от по 7-8 хиляди лева на месец?
- Естествено, че първата цифра за нашата балканска действителност… Мисля, че нормалното е 6-7-8 хиляди лева. Знам, че Боримиров взимаше да кажем 5 хиляди лева като директор на школата, което е напълно нормално. В момента г-н Арсов, доколкото чух, не съм видял бележките, взима 13 хиляди лева.
- Явно клубът се развива…
- Да, няма лошо, но въз основа на какво се развива? Трябва нещо да е равнопоставено.
- Виждаш ли някаква вина в държавата, която позволи на двата гранда да трупат толкова големи дългове през годините и накрая положението да стане непосилно?
- Абсолютно вината е на държавата. Според мен в друга държава не може да се получи да се трупат дългове върху дългове. Но това го отдавам на обичта на хората към тези клубове. Примерно Пирин (Благоевград) ги изгониха за някакви си 50-60 хиляди лева, а този клуб е дал и ще дава толкова играчи на България. Може би някой седи в някоя агенция и казва: „Дай да покрием ЦСКА, защото как ще ходим на мачовете? Трябва тези хора да ги гледаме.“ Но не би трябвало да има някаква шапка и не е редно.
- Един от големите дългове на Левски е за козирката на новия стадион в сектор „А“. Как отговаряш на закачката, че „стадионът е кабрио“?
- Ами, може да направим и подвижна козирка… Това беше големият абсурд, че се разруши стадион, който можеше да се реновира. А си спомням, че тази козирка много трудно я събориха. Много пъти я поправяха, в разстояние на 20 години винаги имаше работници върху козирката. То са изсипани тонове бетон, желязо, инсталации… Всички беше подготвено и тя си беше хубава козирка. И в един момент решиха, че трябва да съборят цял сектор. Тук вече имат вина Батков, Иво Тонев и хората, които го разрешиха това нещо. Кои дадоха разрешение да се построи новата трибуна без козирка? На друго място не съм виждал. Когато дойде Васил Божков, трябваше да се помисли първо това нещо да се направи. Мисля, че с два-три милиона може да се направи прекрасна козирка. Да не кажа, че почти целият стадион трябва да бъде с козирки. Хората кога ще отидат мач, като почва да вали сняг, град? А да си държат чадърите като „усмивки от старите ленти“! Помните ли как беше на „Васил Левски“? Като вкараме гол и всички чадъри - кой мой, кой твой… Извинявайте, кой век сме?
- Имаш ли обяснение защо след три финала за купата на България със Славия, Монтана и Локомотив (Пловдив) днес не си треньор в елита?
- Това ми е болна тема. Не че не съм треньор в елита – в момента не е много голямо постижение. Виждаме с какви ресурси разполагат отборите, говорим като специалисти и треньори. Яд ме е, че поне един път не вдигнах купата на България като треньор. Много е трудно да стигнеш финал с три различни отбора. Винаги бяхме на косъм да спечелим. Защо в момента не съм треньор? Не че нещо съм избирал, но в момента не виждам къде. Да, има два-три отбора, където с удоволствие можеш да работиш – Лудогорец, Левски, Берое, Локомотив (Пловдив), въпреки че навсякъде има сътресения.
- Спомена Лудогорец - тимът от Разград не загуби нито един мач, но потърси треньор в чужбина. Правилно ли е такова решение?
- За мен не е правилно. Лично в разговор с Домусчиев съм му го казвал, още като почна да довежда испанците, Рибейро, искал да играят „тики-така“… Но след месец и половина се видя, че няма нито „тики-така“, нито нищо подобно. Мисля, че българите, които минаха оттам, се представиха доста добре. Според мен незаслужено Станислав Генчев с лека ръка го отстраниха. Може би ще го върнат след няколко месеца…
- Опитът показва, че чуждестранните треньори не остават много дълго в Разград.
- Да, не остават. И аз не знам защо е тази мания да имаш чуждестранен треньор. Да, може би това име, което дойде – Върба… Аз имах удоволствието да се запозная с него в първия ни мач с Жилина. Направихме 1:1 и след това той замина за Русия. Може би това го е подвело Домусчиев да докара име тук, но не мисля, че е правилно. Има българи, които са достойни да водят точно такъв отбор, защото там да си кажем честно няма нито напрежение, нито те притеснява публика, нито нищо. Аз в Левски съм израснал под напрежение. Играл съм много мачове, титли, купи и после като треньор, но всичко е под напрежение. След всеки мач, който не спечелиш, си застрашен да бъдеш сменен. Както казва чичо Пенчо – с оставката в джоба.
- Как видя последното „вечно дерби“?
- Очаквах да е такава ситуацията, по този начин да протече мачът. Единствено се изненадах от тактиката на Левски – да играе с централен нападател и две крила, което поне през първото полувреме не се получаваше. След влизането на Костов вече нещата заприличаха на начина, по който знаем и искаме Левски да играе. Срещу Занев и другия централен защитник, бих подходил с двамата централни нападатели и може би щяха да отбележат три-четири гола.
- Кой между Левски и ЦСКА има по-голям шанс да спре някога хегемонията на Лудогорец или може би виждаш някакъв друг вариант?
- Може би който успее да направи отбор, който да се противопостави така на Лудогорец, че да го застрашава както в Разград, така и на собствения си терен. Но интересното е, че в последните години ЦСКА са по-слаби от Левски, но пък много успешно играят в Разград. Затова винаги казвам, че когато Левски отиде да играе в Разград, ние си го смятаме, че мачът е загубен. Единствено, когато дойдат на „Герена“, можеш да предполагаш, че Левски ще играе на върха на възможностите си и ще победи. Примерно сега ще дойде мач за купата, който е много важен.
- Ако се създаде нов Левски под някаква форма, би ли им бил треньор в по-долна дивизия?
- Бих бил треньор на Левски във всеки един момент, където и да се намира. Това не може да учуди никой, тъй като ме познават от много години, разпознаваем съм, знаят ми характера, знаят ми амбициите. Няма да откажа с лека ръка, защото примерно са в „Б“ група. Ще дам пример – последният път бях в Добрич в „Б“ група.
- Но някои хора, свързани с футбола, се съмняват, че имаш добър сън и това може да ти попречи за работата…
- Много е хубаво, че г-н Стефанов мисли за мен. Не знам какво е имал предвид чичо-бате Венци. Не съм казал, че 100% Левски ще станат шампиони. Гладна кокошка просо сънува. Той знае, че не оставам гладен никога.
- Създава се впечатление, че легендите в Левски в известна степен са пасивни в тези тежки времена. Виждате ли се, обсъждате ли ситуацията?
- Непрекъснато си говорим по телефоните, като се видим. Примерно с ветераните, като се съберем, говорим за бъдещето на отбора. Някои казват, че когато не сме в Левски, работим против Левски. Това е най-абсурдното твърдение! Само някой болен мозък и глупак може да го каже. Абсолютно не отговаря на истината. Първо, ако не сме в Левски, не знаем вътре как седят нещата. Как да разберем? Гледаме само изявите по терена и коментираме това. Ако някой държи на себе си и на собственото си мнение, той може да каже какво вижда в момента и как вижда бъдещето. Но се забелязва нещо, което не е хубаво – много малко левскари останаха в Левски. Сега почти не виждам левскари, всички са спуснати отнякъде.
- Нещо за финал на нашия разговор?
- Да сме живи и здрави, надяваме се на по-светло бъдеще! Пожелавам на националния отбор да се класира на европейското първенство! И Левски да се оздрави. Той няма как да умре, както и Апостола…