''Всички сме виновни, дали аз, дали вие сте... Това е''. Това каза на журналистите Йордан Лечков след поредната загуба на мъжкия ни национален отбор по футбол. Нова такава от работоспособния, тактически грамотен и ефективен тим на Финландия. В първия момент, при тези думи на Лечков, почувствах прилив на гняв. Но след това осъзнах, че той донякъде е прав. Българските спортни журналисти в някаква степен носят вина, защото масово не разбират материята, от една страна, а от друга явно голяма част от тях са просто послушници, които отчитат дейност с ходенето по брифинги и мачове. Други обяснения за това, че нито Лечков, нито Дерменджиев, бяха ''засечени'' при нелепите им оправдания за нивото на националния тим и футбола ни като цяло, просто няма. Или пък тези, които са задавали разумни въпроси са били принудени да сменят профила, или дори направо професията.
В годините едно от най-честите оправдания на члена на Изпълкома - Йордан Лечков, бе, че БФС осигурява всички условия на националния отбор, и то добри такива, за да играе на ниво. И едва ли не с това се изчерпват функциите и правомощията на Българския футболен съюз спрямо футбола у нас. Това е дълбоко невярно. БФС има властта из основи да промени картинката с един план за минимум 10 години напред, но не желае, защото в годините бе принуден да робува на интересите на един или друг футболен президент с болни амбиции.
За повече от десетилетие управление това ръководство направи само две неща - построи база на националния отбор с пари от УЕФА (за което браво) и успя да организира провеждането на местните първенства. Тоест, за тях и последното е някакъв вид успех. Все пак футболът ни, въпреки че е доста слаб, не е изчезнал.
Българският футболен съюз можеше да свика ''Кръгла маса'', ред дискусии, след които в сътрудничество с клубовете да се приемат средносрочна и дългосрочна стратегия за развитието на футбола ни. Можеше да се създадат такива правила, които да стимулират клубовете да подобряват материалната си база и все по-активно да развиват детско-юношески футбол. Можеше да бъде въведено правило, с което се задължават клубовете да използват 6 или дори 7 български футболисти в титулярния си състав. Въобще Съюзът можеше и може да направи изключително много неща, с които да зададе правилната посока, а след време ''да берем плодовете'' на мерките, взети в интерес на българския футбол. Само че за 12 години не бе направено нищо от това, като и до днес Йордан Лечков и подобните му се оправдават с клубовете и казват, че са осигурили всички условия на националните гарнитури. И, разбира се, никой никога не им възразява. Щото или шефовете не им дават, или не разбират.
Преди години беше направен плах опит с едно правило за младите български футболисти, но то по поръчка на един крупен бизнесмен бързо бе отменено от послушниците му в БФС.
Държавата също има вина. Министерството на младежта и спорта може да лобира, в добрия смисъл, за по-активна роля на Българския футболен съюз. Може да се изготви и национална стратегия за спорта като цяло. Но у нас се предпочитат пиар акциите и раздаването на пари, без да е ясно къде точно отиват и за какво се използват.
Националният селекционер Георги Дерменджиев, в безпомощността си, започна да приглася на Лечков и сие. ''Промяната трябва да дойде от клубовете'', каза той наскоро. И пак никой не му възрази. Промяната няма да дойде от клубовете. Ако беше така, вече щеше да е дошла. В българския футбол грандовете гонят цели и играят в Европа с чужденци, доста често в ръководствата им няма капацитет за създаване на добри собствени кадри, а в по-малките клубове... Там ситуацията е близо до трагична. Нямат нито пари, нито капацитет. Ако излезе някой талантлив младеж, който има и амбиция за развитие, то това си е чиста случайност.
Та, промяната трябва да бъде наложена от ръководещите футбола у нас, г-н Дерменджиев. От хората, които са ви назначили на поста национален селекционер.
Дерменджиев ни каза и да погледнем къде играели македонските футболисти. Лечков също го повтори снощи. Добре, ще погледнем, ама това пак подсказва за несвършената работа на родния Футболен съюз.
Няколко думи персонално и за работата на сегашния ни национален селекционер, която е не по-малко важна от генералните проблеми. Тя до момента е абсолютен провал. С някои от тези футболисти, които снощи играха срещу Финландия, както и с други, които обаче в никакъв не са по-добри от снощния състав, България с треньор Петър Хубчев победи Холандия, Швеция и Норвегия. И то неотдавна, и то не в мачове без значение.
Сравнението на резултатите на Георги Дерменджиев и Петър Хубчев показва колко е важно да разполагаш с добър треньор. Настоящият наставник на България тотално бе сбъркал състава във важния мач-бараж за класиране на Европейско първенство срещу Унгария. Вчера срещу Финландия също имаше необясними неща и единственото нещо, за което може да се оплаче бившият треньор на ''Левски'' и Лудогорец, са контузиите на Андрей Гълъбинов и Кирил Десподов, както и за заразените с COVID-19 Георги Костадинов, Антон Недялков и Тодор Неделев. Проблем е да ти липсват важни играчи, но това не може да е оправдание за слабата игра на наличното. Освен това, когато горепосочените бяха в състава, продукцията не бе особено различна.
Лечков, Дерменджиев, не ви ли е поне малко неудобно?